ЗКПО. Доходи от дивиденти в полза на чуждестранно юридическо лице от Обединеното кралство

Абонирай се и чети актуални казуси относно Брекзит


ЗКПО. Въпрос. Юридическо лице, местно за данъчни цели на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство), притежава целия капитал на дружество, регистрирано в България.

 

Какъв ще бъде данъчният режим по ЗКПО при разпределяне на дивидент от дружеството след 01.01.2021 г.?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

 

Актуално към 01.02.2021 г.

 

Според чл. 126 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) преходният период приключва на 31 декември 2020.

 

От 1 януари 2021 г. Обединеното кралство придобива статут на трета държава спрямо ЕС, поради което в конкретния случай няма да бъде приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО, съгласно която дивиденти и ликвидационни дялове не се облагат с данък при източника, когато са разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

Аргументите за това са следните:

 

  • Разпоредбата в чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО въвежда изключение от облагане с данък при източника и е част от текстовете в ЗКПО, свързани с облагането на дивидентите, разпределяни от дъщерно дружество, установено в държава членка, на неговото дружество майка, установено в друга държава членка.

Тези текстове са въведени в националното законодателство в изпълнение на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (Директива 2011/96/ЕС). Този нормативен акт на вторичното европейско право има за цел да гарантира, че печалбите на дъщерни дружества, регистрирани в една държава членка и изплатени на дружеството майка, установено в друга държава членка, се облагат с данък само веднъж. За тази цел тя определя коя държава членка (държавата членка на дружеството майка или на дъщерното дружество) може или не може да обложи печалбите, които дружеството майка получава от страна на дъщерното си дружество. С цел да се избегне двойното данъчно облагане чл. 5 от Директива 2011/96/ЕС поставя принципа за забрана на удържането на данък при източника върху печалбата, разпределяна от дъщерно дружество, установено в държава членка, на неговото дружество майка, установено в друга държава членка. Разпоредбата поставя изисквания само що се отнася до разпределяне на дивиденти, което попада в приложното поле на тази директива.

 

  • След изтичането на преходния период, Обединеното кралство не е държава членка на ЕС и съответните препратки в директивата, свързани с тази държава, както и съответните текстове в ЗКПО, не следва да се прилагат, а ще се прилага общият ред за облагане на дивидентите и ликвидационните дялове установен в чл. 194, ал. 1 от ЗКПО.

 

Съгласно тази разпоредба с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:

 

  1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност;
  2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

Въз основа на изложеното може да се направи изводът, че при разпределяне на дивидент от дружество, регистрирано в България, към дружество (собственик на капитала) от Обединеното кралство се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен (чл. 194, ал. 2 от ЗКПО).

 

В случая следва да се има предвид също разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, съгласно която, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.

 

Между България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), обн. ДВ. бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 15.12.2015 г.

 

В общия случай, съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая - България), на местно лице на другата договаряща държава (Обединеното кралство), могат да се облагат с данък в тази друга държава (Обединеното кралство).

 

В следващата алинея 2 на посочения член е регламентирано, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателство на държавата на дружеството – платец на дивидентите (България). В този случай обаче, ако получателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Обединеното кралство), така начисленият данък няма да надвишава 5 % от брутната сума на дивидентите, съответно 15 % -когато тези дивиденти са платени от доходи (включително и печалби), придобити пряко или непряко от недвижимо имущество по смисъла на чл. 6 от инвестиционно образувание, което разпределя ежегодно по-голямата част от тези доходи и чиито доходи от такова недвижимо имущество са освободени от облагане с данък.

 

Независимо от разпоредбата на чл. 10, ал. 2, б. „а“, СИДДО предвижда специална хипотеза, по силата на която България следва да освободи от облагане тези дивиденти, ако притежателят на дивидентите е:

 

а) дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (с изключение на случаите, когато дивидентите са платени от инвестиционно образувание); или б) пенсионна схема.

 

Доколкото в настоящия случай:

 

  • дружеството – притежател на дивидентите, е местно лице на Обединеното Кралство и
  • няма данни българското дружество - платец на дивидентите, да е инвестиционно образувание,

следва да бъде приложена специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2, б. „б“, параграф „i“ от СИДДО, т.е. посочените доходи следва да бъдат освободени от облагане в България.

 

Следва да посочим, че данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО не се прилагат автоматично. Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната и е регламентиран в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).