Касови апарати и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ

Въпроси - отговори

ЗДДС. Електронна търговия със стоки, които дружеството не притежава

ЗДДС. Въпрос. Новорегистрирано българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС, планира да извършва електронна търговия със стоки, като на притежавания от същото дружество интернет сайт ще обявява стоки, които все още не притежава, но има информация как да ги доставя в кратък срок. Клиентите ще са основно физически лица, както и юридически (регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС), може и в страни извън ЕС. Същите ще се закупуват от ЕС и извън ЕС. Доставчиците ще фактурират стоките на нашата фирма, но вместо да ги доставят в България, те ще ги изпраща директно на клиентите ни (физически и юридически лица). Сайтът ще го обслужва българско физическо лице, установено в Германия и домейнът е немски.

Въпросите ми са:

В случай, че се регистрираме по ЗДДС по чл. 110, ал.1 и:

a) закупуваме стоки от регистрирано лице в държава членка и продаваме на регистрирано лице в друга държава членка, като стоките не минават през България. Същите попадат ли в тристранните операции, където ние сме посредник в тристранна операция?

b) ако купуваме стока от регистрирано лице в държава членка и го изпращаме на физическо лице в друга държава членка (например купуваме от Гърция и продаваме в Полша) налице ли е ВОП за Българското дружество и имаме ли право на данъчен кредит в случай, че е налице ВОП? За продажбата към физическото лице каква фактура издаваме по отношение на ЗДДС (с или без ДДС и на какво основание)?

В случай, че не сме регистрирани по ЗДДС, кои от гореописаните сделки ще формират оборот за регистрация по ЗДДС?
В кои държави ще следим оборота за регистрация по ДДС за дистанционни продажби? (по въпрос 1b.)
Ще имаме ли проблеми, ако българската фирма работи с Германски домейн?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране и документиране на свързани с внос разходи

ЗДДС. Въпрос. Ние сме ЕООД, регистрирано по ЗДДС, и извършваме сделки по търговия със стъкло и изделия от стъкло. Относно дейността си извършихме и внос на стъкло от Китай и други трети страни. За освобождаване на стоките от митниците наехме фирми лицензирани за такава дейност. След доставката при нас те ни издадоха съответните документи за митнически и терминални такси, както и за транспорт от пристанищата в България до нашите складове в страната. Документите за митническо представителство и оформяне на контейнерите са включени в данъчната основа на митническата декларация и са с основание за нулева ставка на ДДС съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, както и документите за терминални разходи и транспорт от пристанището до нашия склад също са включени в данъчната основа на митническата декларация и са издадени с основание чл. 30 от ЗДДС, откъдето възникнаха нашите притеснения.

Въпросите ни са следните:

Получените документи от освобождаващите фирми как трябва да ги осчетоводим, като сделки без право на данъчен кредит, или като облагаеми на основание чл. 30 и чл. 36а от ЗДДС? Попадат ли регламентацията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС? В коя клетка в Справката - декларация по ЗДДС и в коя колона в дневника за покупки да намерят отражение?
Към фактурите за митническо представителство по чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС и фактурите за транспорт по чл. 30 от ЗДДС трябва ли да издаваме протоколи по чл.117 от закона с нулева ставка, кой член да впишем като основание в протокола и в коя колона в дневника за покупки и продажби да намерят отражение?
При неизпълнение на възникнало задължение за издаване на протоколи по чл. 117 от ЗДДС с нулева ставка има ли някаква регламентирана административна санкция?
Има ли някакви други специфични законови задължения, свързани с ЕООД и описания казус?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Облагане на налични активи при дерегистрация по ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Какво е третирането съгласно действащите разпоредби на ЗДДС на налични активи при дерегистрация по ЗДДС и как се определя основата за начисляване на данъка?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Право на ДК при командироване

ЗДДС. Въпрос. Имам ли право на данъчен кредит за гориво по фактура на името на дружество при командировка на служител за използваното гориво, ако е пътуването е осъществено с личен автомобил на служителя?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Отчитане на получени стоки от ЕС с доставчик Китай

ЗДДС. Въпрос. Имаме аналогичен случайна посочения в бр. 101 на Е-списанието "ЗДДС. Дефиниране на покупка на стоки като ВОП и грешно документиране“ - отговор на Даниела Даракчиева. Доставчикът е от Китай, а стоката е получена от Франция. След като не е ВОП, не е и внос, правилно ли е само да завеждаме стоката в склад?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Право на данъчен кредит според чл. 74, ал. 3, т. 1 от закона за услуги преди регистрация по ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. На 02. 02. 2018 г. е регистрирано ООД с предмет на дейност-услуги. На 14. 02. 2018 г. е подадено заявление за регистрация по ЗДДС. ООД е регистрирано по ЗДДС на 01. 03. 2018 г. Направени са разходи за активи и услуги в периода 02. 02. - 28. 02. 2018 г., за които са налице данъчни фактури от регистрирани по ЗДДС лица в България. Разходите за услуги са присъщи на дейността, доставчиците са регистрирани по ЗДДС и включват: издаване на КЕП, интернет, нотариална такса по регистрацията в Агенцията по вписванията, мобилни услуги.

Въпроси:

В предвид текста на чл. 74, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за кои услуги възниква правото за възстановяване на данъчен кредит?
Кои са услугите, пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Обхват на понятието „земеделска техника“ за целите на чл. 189б

ЗКПО. Въпрос. Може ли за целите на изпълнение на условията по ползване на преотстъпен корпоративен данък да закупим като дълготрайни активи специализирани лекотоварни или товарни автомобили (тип пикапи), които ще се ползват от агрономите на дружеството за обход на земеделските обработваеми площи, за превоз на малогабаритни товари (до 1,5 т.) като торове, препарати и семена, а при кампании – за извозване на малки количества зърнена продукция с цел анализ на качествата й при предложение за търгуване. Въпросните автомобили ще се използват само за тези цели. Същите ще бъдат новозакупени.

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Право на данъчен кредит за платен данък в чужбина при облагане с корпоративен данък

ЗКПО. Въпрос. В края на 2017 г. издадох фактура на дружество от Сърбия за лицензи, притежавани от нашето дружество, които подлежат на облагане с данък при източника 10%. Плащането по фактурата бе направено през февруари 2018 г.

Не съм наясно кога се счита, че е удържан данъка в този случай – при издаване на фактурата или при плащането. Ако удържането е в 2017г., ще трябва да попълня съответното приложение в ГДД за 2017 г. сега.