Данъци 2019

ЗДДС. Доставка на стока, която се монтира от или за сметка на доставчика
ЗДДС. Въпрос. Имаме сключен договор с австрийска фирма за доставка и инсталиране на съоръжения. До момента сме платили три аванса, които са с банкова гаранция. Първите два аванса са от м. септември и м. октомври, а третият е платен на 20.12. На 14.12. дружеството се регистрира по ЗДДС в България по чл. 100, ал. 1. За авансите съм пуснала протоколи и съм ги включила в справките по ДДС за съответните месеци. Сега австрийската фирма пуска кредитни известия и фактури с българския ДДС номер. ДДС е начислено допълнително върху сумата на авансите. Правилно ли е да се пуснат кредитни известия и за трите аванса и съответно фактури с ДДС върху сумите, които са преведени?
 
Ще допълня, че първата сума е аванс, втората и третата са свързани с определени етапи от изпълнението на договора, завършване на планирането и започване изграждането на стоманената конструкция.
 
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и ще се регистрира с място на стопанска дейност, най-вероятно през м. януари 2019 г.
 
Има ли проблем при така оформени документи?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Прилагане на общия ред и режима на маржа при препродажба на автомобили
ЗДДС. Въпрос. Търговец започва внос и продажба на автомобили втора употреба от ЕС. Този вид дейност е посочена в предмета му на дейност в Търговския регистър. Регистриран е по ДДС по чл. 100.
 
  1. Винаги ли може да се прилага специалният ред на облагане по марж при тези сделки, независимо как е обложен при покупката му от търговец от ЕС?
  2. Как процедира българският търговец, ако търговецът от ЕС е посочил във фактурата, че сделката се облага по марж и как, ако във фактурата от ЕС е начислено ДДС?
  3. При кои ситуации може, или е задължително да се избере общия ред на облагане по ДДС, защото закона дава и тази възможност?
  4. При започване на внос на автомобили втора употреба търговецът трябва ли да уведоми или заяви това някъде?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
 
ЗДДС. Възстановяване на ДДС по проектантска услуга от лице регистрирано в друга държава - членка
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирано по ЗДДС придобива урегулиран поземлена имот в Гърция. Изготвя се проект за хотел от гръцки проектанти, регистрирани за целите на ДДС в Гърция.
 
Възможно ли е да се възстанови ДДС по фактурата за проектиране в България чрез агент?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Необходимост от незабавна задължителна регистрация по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Лице регистрира ЕООД. Собственик е на ООД със същата дейност. Трябва ли незабавно да се регистрира по ЗДДС, щом регистрира фирма със същата дейност?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
 
ЗДДС. Фактуриране на препарати предадени на свързано лица на база договор за консигнация
ЗДДС. Въпрос. Фирма "А" произвежда почистващи препарати. Фирма "Б" е свързано лице на фирма "А". Фирма "А" иска да предаде на фирма "Б" почистващи препрати на база договор за консигнация през месец ноември 2018 г.
 
Трябва ли фирма "А" да издава фактура с ДДС за почистващи препарати към фирма "Б" през месец ноември на база този договор, като се вземе в предвид, че фирма "Б" ще извърши услуга с тези почистващи препарати през месец ноември, за която ще издаде фактура на фирма?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
 
ЗДДС. Третиране на услуги, извършени по електронен път и регистрация за прилагане на специален режим в Съюза
ЗДДС. Въпрос. Българското дружество е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Има постоянен адрес на територията на страната и извършва независимата си икономическа дейност, единствено от територията на страната. Основен предмет на дейност: разработване на нестандартен софтуер. В последствие е разработена онлайн платформа за предоставяне на услуги по електронен път, като първата фактура от онлайн платформата е издадена през м.01/2018 г. Клиентите на българското дружество се възползват от предоставяната услуга под формата на създаден от тях акаунт, за който те заплащат определена сума за определени права. Въз основа на избраната от тях услуга им се издава фактура. Клиентите са юридически и физически лица.
 
  1. Юридически лица регистрирани по ЗДДС на територията на друга държва членка;
  2. Юридически лица, нерегистрирани по ЗДДС на територията на друга държва членка;
  3. Физически лица, нерегистрирани по ЗДДС на територията на друга държва членка;
  4. Юридически лица, извън територията на ЕО; (САЩ, Бразилия, Япония, Колумбия и др.)
  5. Физически лица, извън територията на ЕО; (САЩ, Бразилия, Япония, Колумбия и др.)
Към настоящия момент българското дружеството не е регистрирано по MOSS. Към момента се издават фактури с начислен ДДС, съобразно ставката на държавата, където получателите обичайно пребивават или имат постоянен адрес за нерегистрирани по ЗДДС лица : физически и юридически. Разплащания с клиентите се осъществяват, чрез банкова сметка или PayPal.
 
При така описаната фактическа обосновка:
 
  1. Длъжно ли е българското дружеството да се регистрира за специалния режим на облагане по глава осемнадесета (режим извън Съюза и режим в Съюза)? Ако отговора е да, от кога е следвало да се регистрира? Ако отговорът е не, следва ли да се начислява данък със ставка на съответната държава?
  2. Какъв начин на облагане по ЗДДС следва да се приложи за изброени клиент по-горе от 1-5?
  3. Необходимо ли е да се регистрира някъде PayPal сметката на дружеството?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Подаване на приложение № 38 към ППЗДДС от лице в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице с основна дейност транспорт на товари има колонка за зареждане с гориво на собствените транспортни средства – не извършва продажба на горива. На основание § 29, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ППЗДДС подава декларация пред НАП за освобождаване от обезпечение и на 28.09.2018 г. бива вписано в регистъра по чл.176в ал. 15 от ЗДДС.
 
Необходимо ли е до 31.12.2018 г. да подаде уведомление приложение №38 по електронен път на НАП съгласно § 29, ал. 5 от преходните и заключителни разпоредби на ППЗДДС, след като е вписано в регистъра по чл.176в ал. 15 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
 
ЗДДС. ВОП или внос
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ДДС, с главен офис във Франция има офис в Китай. Регулярно от Китай, където се произвеждат, ще се получават материали за българско ЕАД, регистрирано по ЗДДС.

Как се третира сделката - като ВОП или внос? 
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
 
ЗДДС. Необходимост от регистрация по ДДС при изработка на зъбни конструкции за румънска фирма, която няма регистрация по ДДС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма изработва зъбни конструкции (коронки и пр.), които съгласно ЗДДС са освободени доставки по чл. 39 т. 5. Същата фирма иска да издаде фактура за изработка на зъбни протези на румънска фирма, която не е регистрирана по ЗДДС.
 
Българската фирма има ли задължение да се регистрира по ЗДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
 
ЗДДС. Третиране на получено авансово плащане за серия от ВОД
ЗДДС. Въпрос. "Х" ЕООД с дейност търговия със селскостопанска техника получава авансово плащане от гръцка фирма за доставка на 6 броя машини в м.12.2018 г. "Х" ЕООД издава фактура за авансово плащане на гръцката фирма в м. 12.2018 г. Тъй като тази фактура е аванс за ВОД, тя няма да се включи в дневника за продажби през данъчния период, в който е издадена. Съгласно чл. 124 ал. 3 от ЗДДС ще се включи в периода, през който данъкът стане изискуем съгласно чл. 51 от ЗДДС. Машините са доставени в България, но гръцката фирма не иска да ги вземе всички наведнъж. Иска да вземе например две машини в м. 01.2019 г. и след това да взима машини, когато има клиент за тях.
 
Въпрос:
 
Фирма "Х" ЕООД ще издаде фактура за две машини и ще приспадне съответно аванс за две машини и гръцката фирма ще си получи фактура за машина с нулева стойност за плащане. Тази фактура ще се отрази в дневника за продажби в периода, през който е издадена, но как ще се отрази фактурата за авансовото плащане, която е за 6 машини? Може ли фактурата за авансовото плащане да се отразява във всеки период със сумата, която се приспада по издадени фактури за ВОД до изчерплането й?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Завеждане на фактура от чуждестранен доставчик с ДДС, начислено по погрешка
ЗДДС. Със служебна кредитна карта е закупена рекламна услуга от сайта на LinkedIn. Пропуснато е да се въведат данни за името и ДДС номера на юридическото лице получател. Поради това доставчикът е приел, че продава в режим на онлайн доставка на физическо лице и е начислил 20% ДДС във фактурите.
 
Как е редно да се заведат фактурите?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
 
ЗКПО. Провизии за неползван платен отпуск, начислени при годишно приключване на 2017 г.
ЗКПО. Въпрос. Поради увеличаване на някои от възнагражденията през 2018 г., начислената сума на провизиите за 2017 г. не достига. При начисляването на провизиите ползвам разчетна сметка 428 "Провизии неизползван отпуск", с аналитичност по години.За целите на изчисленията на провизиите разделям брутното трудово възнаграждение на съответния служител на 21,7 работни дни (колкото е средният месец), за да получа среднодневно възнаграждение. Произведението от среднодневното възнаграждение и броя на неползваните дни платен отпуск формират провизията за конкретното лице. За осигурителните вноски за начислените провизии за неползван отпуск ползвам друга разчетна сметка, също с аналитичност по години. Данните са:
 
-   начислени провизии за отпуски за 2017 г. - 16000 лв. (за удобство ще си служа с цели числа);
-   ползвани през 2018 г. отпуски от минали години общо на стойност 16000 лв. (начислени по ведомост за заплати за съответния месец по дебита на разчетна сметка "Провизии неползван отпуск");
-   неползвани през 2018 г. отпуски от минали години в размер на 2500 лв. (по разчетната сметка "Провизии неползван отпуск" би следвало да остане кредитно салдо, тъй като има служители, които няма да могат да ползват оставащия им отпуск от 2017 г.)
 
  1. С каква сума да преобразувам счетоводната печалба за 2018 г. в посока намаление? Според мен, следва да е 16000 лв., т.е. стойността на реално ползваните отпуски от 2017 г.
  2. Как да осчетоводя недостигът от 2500 лв.? Като:
-   текущ разход или като
-   разход за доначислени провизии за неползван отпуск от 2017 г., с който да преобразувам финансовия резултат от 2018 г. в посока увеличение и да имам правото да го посоча в намаление при приключването на 2019 г.?
 
Не поставям въпроса за осигурителните вноски на същите провизии от 2017, тъй като решаването му би следвало да е както при провизиите за заплати.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗКПО. Разходи за хонорари на адвокати и ЧСИ, държавни и други такси по съдебни дела за вземания
ЗКПО. Въпрос. Направени са разходи (адвокатски хонорари, държавни и др. такси, възнаграждения към ЧСИ) по съдебни дела (във връзка с вземания от клиенти), отчетени като вземания по съдебни спорове.
 
  1. Правят ли се обезценки за подобни вземания?
  2. Ако управителят/собственикът реши, че не е икономически изгодно да се продължава водене на дела за събиране на вземането (за което не е изтекъл давностният срок) и съответно то се отпише като несъбираемо, какво се случва с натрупаните до момента разноски по делата?
  3. Те ще бъдат отчетени като текущ разход, но регулират ли се за данъчни цели?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
 
ЗДДФЛ. Облагане на вещо лице - оценител с регистрирано ЕТ

ЗДДФЛ. Въпрос. Лице регистрирано като свободна професия (оценител) работи със ЧСИ и извършва оценки на имоти и вещи по опис, работи и като вещо лице към съда. В съобщенията от Частния съдебен изпълнител обикновено пише така: “Във връзка с изп. дело №....., по описа на ЧСИ.......сте назначен за вещо лице по посоченото дело за изготвяне на заключение за определяне на стойността на .........” . Лицето има регистрирано ЕТ, за което е подадена декларация за спиране на дейността. Дейността е сходна с тази на свободната професия - записано е оценител на машини и съоръжения. Как трябва да декларира и облага доходите си в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Отчитане на приходи от отстъпки за закупен обем, които ще бъдат изплатени следващ счетоводен период
ЗКПО. Въпрос. Българска фирма има сключен рамков договор с доставчик от трета страна за доставка на стоки, които фирмата продава в обичайната си дейност. Съгласно клаузите на договора фирмата има право на отстъпка за обем на покупките по определена в договора скала. Отстъпката се изчислява спрямо доставената цена на стоките, като към нея се прилага определен в скалата процент, който се увеличава с нарастване на продаденото количество, например за покупки от 100 до 200 единици за срок от една година – 1 % отстъпка от доставната цена; от 200 до 300 единици – отстъпка 1.5 %, от 300 единици нагоре – отстъпка 3 % (скалата е само с илюстративна цел). Годишният период, спрямо който се прилага отстъпката за обем, не съвпада с календарната година, тъй като договорът е сключен в средата на календарната година. Съгласно изискванията на договора доставчикът фактурира отстъпката след изтичане на 12-месечния период, за който тя се калкулира и отнася.
 
Към 31 декември дружеството е изчислило, че от началото на периода, за който се полага отстъпка до края на календарната година, към която то изготвя своя финансов отчет, дружеството е закупило такъв обем стоки, който му дават сигурно право да получи отстъпка в размер на 1 %, съобразно диапазона в скалата, към който се отнася закупеното количество стоки. Възможно е до изтичане на 12 месечния период, въз основа на който се изчислява отстъпката, дружеството да закупи такъв обем стоки, който да му дава право и на по-висока отстъпка, но това обстоятелство е несигурно към края на финансовата година. Тъй като доставчикът ще фактурира отстъпката едва след изтичане на 12-месечния период, за който тя се формира, дружеството решава да направи счетоводно начисление и да отчете „заработения“ до края на финансовата година размер на отстъпка, предвид това, че счита, че е съществена величина и независимо от това, че фактурата за нея ще бъде издадена няколко месеца след приключване на финансовата година. Част от отстъпката засяга пряко финансовия резултат на дружеството за текущия отчетен период в посока увеличение на счетоводната печалба, тъй като стоките, предмет не отстъпката са вече продадени.

При описаната по-горе хипотеза на счетоводно начисление съгласно приложимите счетоводни стандарти към края на финансовата година на „заработена“ търговска отстъпка за обем, която води до увеличение на счетоводния финансов резултат за текущия отчетен период, необходимо ли при изчисление на данъчната печалба по ЗКПО дружеството да коригира счетоводния си финансов резултат със сумата на начислението. При аналогични начисления на разходи към края на финансовата година съгласно приложимите счетоводни стандарти, следва ли да се коригира счетоводният финансов резултат за данъчни цели при формиране на облагаемата печалба, ако приемем, че съответните начисления на разходи не се отнасят до изрично подлежащи на регулиране разходи по ЗКПО (например провизии, неплатени възнаграждения на физически лица и др. подобни).

 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
ДОПК. Разяснение на някои основни моменти при определяне на давността
ДОПК. Въпрос. Бихте ли разяснили някои основни моменти при определяне на давността за съхрняване на документи:
  1. Какво визират чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и чл. 38, ал. 1, т. 1 от ДОПК под „ведомости за заплати“ – само самите ведомости или и други съпътстващи документи, например, като ордери?
  2. Давността за счетоводни регистри и финансови отчети и документи за данъчно-осигурителен контрол е определена различно в т. 2 от Закона за счетоводството и т. 2 и т. 3 от ДОПК. Въпроси:
а) хронологичната ведомост на счетоводните документи, хронологията на дадена сметка (журнал на сметка), главната книга, оборотната ведомост, аналитичните ведомости – регистри ли са или са документи за данъчно-осигурителен контрол според ДОПК?
б) относно счетоводството на фирма (АД, ООД, ЕТ, СД) за 2008 г., представляващо хронологични, аналитични и оборотни ведомости и т.н. - с какъв давностен срок са те и могат ли да бъдат унищожени след 01.01.2019 г.?
в) относно фактурите и останалите документи за данъчно-осигурителен контрол - кой давностен срок се прилага – този по чл. 12, ал. 1, т. 2 по Закона за счетоводството, или по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК?
г) какво се разбира според ДОПК от „след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение“, например за издадена фактура през 2008 г. и от кога започва да тече давността?
  1. Кои са „всички останали носители“ според чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСч и чл. 38 ал. 1 т. 4 от ДОПК и коя давност се прилага 3 или 5 години?
  2. Как става унищожаването на счетоводната информация – трябва ли да има правилник, заповед, комисия и така нататък?
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ДОПК. Деклариране пред НАП на прекратяване на дружество
ДОПК. Въпрос. Предстои прекратяване на дружество (ООД), което не е регистрирано по ЗДДС. Какви декларации трябва да подадем пред НАП?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
КСО. Осигуровки на управител на ООД, в което не е съдружник и не получава възнаграждение
КСО. Въпрос. Управител не е съдружник в дружеството, ООД. Осигурява се като самоосигуряващо се лице в друго дружество, в което е съдружник, върху минималния месечен размер на осигурителния доход. Няма други доходи.
 
Ако има изрична уговорка да управлява дружеството, в което не е съдружник, без да получава възнаграждение за това, то дружеството дължи ли осигурителни вноски за управителя на основание чл. 6, ал. 3 от КСО?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД
 
КСО. Прехвърлянe на на отпуск и обезщетение за отглеждане на дете на работеща баба
КСО. Въпрос. Майка на дете на една година иска да прехвърли правото на отпуск и обезщетението на своята майка, т.е. бабата на детето. Бабата е пенсионерка от 6 месеца и не работи, но ще започне работа по трудов договор преди да се стартира процедурата за прехвърляне на отпуска.
 
  1. Какви са условията за възникване на право на бабата да ползва отпуска? Има ли изискване за минимален стаж и на какво основание?
  2. Ако бабата започне да ползва отпуска, след като детето навърши една година и преди детето да навърши две години майката придобие основание за ползване на отпуск поради бременност, бабата може ли да продължи да получава обезщетение до навършването на две години от детето?
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД
 
 
 
КТ. Право на дневни пари за почивни дни по време на служебна командировка
КТ. Въпрос. Фирма "Х" командирова свой служител в Италия, за да посети панаир на агротехника - свързано е с дейността на фирмата. Командировката е за периода вторник до събота. На самолетния билет е написана дата на отпътуване събота 22.00 ч. и кацане в неделя в 00.30 ч.
 
Има ли право фирмата на разход за дневни за командировка за неделя. Съгласно чл. 37, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за фактически престой се приемат данните от транспортния документ.
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
КТ. Възможност за удължаване на работния ден с половин час
КТ. Въпрос. Фирма иска да узакони полагането на половин час повече работа от работниците си в рамките на петдневна работна седмица.
 
Възможно ли е всеки месец да пуска Заповед за полагане на извънреден труд - половин час във времето от 16.30 - до 17.00 часа на основание чл. 144 т.6 от КТ, като в заповедта се упоменава, че се отнася за целия календарен месец?
 
При полагането на извънреден труд от работника не се нарушава изискването за 150 часа максимален извънреден труд за календарна година и той се отразява във възнаграждението за месеца на работника.
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
КТ. Разрешение за работа и сключване на трудови договори с работници от трета страна, които ще работят в друга държава членка
КТ. Въпрос. Българска фирма, чиято дейност е кораборемонтни дейности и корабостроителство, искаме да назначим украински граждани на трудов договор. Лицата ще ремонтират кораб в страна членка на ЕС.
 
  1. Трябва ли е да се вади разрешение за работа след като лицата няма да работят на територията на България?
  2. Може ли да се сключат трудовите им договори на пункта на фирмата, където ремонтира кораби в страната членка на ЕС?
  3. Може ли тези украинските граждани да се командироват в страната членка за ремонт на кораба?
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
ЗОПБ. Последващо допълнен обхват на договор и второ плащане, прехвърлящо прага от 10 000 лв.
ЗОПБ. Въпрос. При туроператорската дейност възниква следният казус: Клиент прави резервация за обща туристическа услуга, която първоначално не включва самолетни билети. Плащането е извършено в брой.
Двадесетина дни след направената резервация и плащането й в брой, клиентът решава, че иска да закупи чрез туроператора и самолетни билети за това пътуване. Туроператорът включва към резервацията и закупуването на самолетните билети, но с тяхното присъединяване сделката вече надхвърля 10 000 лв. В този случай при сключване на договора цената е под 10 000 лв., а с допълнителните заявки на клиента цената надхвърля 10 000 лв. От гледна точка на облагането по ДДС това е един пакет обща туристическа услуга и трябва да се разглежда и облага по марж общо, независимо кога и как са направени заявките и плащанията от клиента.
 
Как да се процедира в този случай във връзка с плащанията в брой, които са ограничени до 10 000 лв. и сделките се разглеждат от гледна точка на сключения договор, а не от гледна точка на заявките на клиента и броя плащания? 
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат