Наредба № Н-18. Наредба № Н-8.
Наредба Н-8. ЗСч. Счетоводна отчетност при ликвидация и начисляване и деклариране на възнаграждение на ликвидатор
Казус. С протокол на едноличния собственик на капитала на АД от 26.07.2018 г. е взето решение за прекратяване на АД и извършване на ликвидация. Производството по ликвидация следва да се извърши в срок от 8 месеца, считано от датата на обявяване в търговския регистър на поканата към кредиторите на АД да предявят вземането си. Със същия протокол е назначен ликвидатор на дружеството, а с отделно решение на едноличния собственик от 16.07.2018 г. е определено нетно възнаграждение "Х" лв. за дейността му като ликвидатор на дружеството.
Протоколът от 26.07.2018 г. е вписан в търговския регистър на 19.12.2018 г., заедно с Удостоверение по чл. 77, ал. 1 от ДОПК в уверение на това, че ликвидаторът е уведомил НАП за предстоящото си намерение за прекратяване на юридическото лице.
Ликвидаторът се осигурява върху максималния месечен осигурителен доход по трудово правоотношение в друго дружество.
Въпросите са следните:
- За какъв срок следва да се начисли уговорено възнаграждение на ликвидатора от гледна точка на спазване на принципа за текущо начисляване на разходите и от гледна точка на правилното деклариране на сумите за осигурителни вноски и данъци съгласно Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица?
- Как следва да се декларира уговореното възнаграждение в декларация образец № 1 и образец № 6 съгласно Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, ако: а. намерението на дружеството е да изплати възнаграждението на ликвидатора еднократно във всеки един момент; б. намерението на дружеството е да изплаща възнаграждението на ликвидатора месечно.
- Следва ли ликвидаторът да състави начален баланс и доклад, поясняващ баланса към датата на прекратяване на АД, а именно 19.12.2018 г.?
-
Следва ли АД от датата 19.12.2018 г. да прилага НСС 13 - Отчитане при ликвидация и несъстоятелност и как трябва да изглежда Годишният финансов отчет на дружеството за 2018г., при условие, че АД прилага МСФО?
Отговор: Христо Досев, Димитър Бойчев
КСО. КТ. Осигуряване и трудови правоотношения с български работници командировани в Германия за срок, надхвърлящ 2 години
Казус. Фирма, регистрирана в България, осъществява част от дейността си, като въз основа договори предоставя услуги в Германия – поставяне на ел. инсталации в новопостроени сгради. Персоналът е назначен по трудов договор и с допълнително споразумение се командирова в Германия, като се спазват всички нормативни изисквания относно заплащането в бранша в Германия.
На фирмата предстои да поеме за изпълнение на същите услуги в обект в Германия за двегодишен срок. Ще регистрира място на стопанска дейност в Германия и за част от бълграския персонал срокът за пребиваване в Германия ще надхвърли 2 години - ще е необходимо работниците да се осигуряват и данъкът върху доходът им да се заплаща съгласно осигурителното право и данъчните закони в Германия. За целта е наета местна немска счетоводна кантора.
Въпроси:
- В българското счетоводство следва ли да се водят ведомости за този персонал?
- Ако човек от персонала се разболее и трябва да се лекува в България, как ще доказва осигуряването си в Германия ? Как ще се обработва в българската фирма издадения болничен лист?
- Българската фирма, не е регистрирана в немската Сока-Бау, организация която урежда съвместното учредяване на страните от колективния трудов договор на строителната индустрия. На каква база да се изчисли платения годишен отпуск изплаща полагащото се обезщетение ? Какви справки образец 1 и 6 трябва да се подават при такава ситуация – отпуск и български болничен лист?
- При прекратяване на трудов договор трябва ли да се спазва изключително и само българското законодателство?
Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев
ЗДДС. ЗКПО. Данъчни аспекти при правен спор за документално присвояване на имот
Казус. Дружество „Х“ е закупило инвестиционни имоти, които се отдават под наем през 2013 г. През 2018 г. се установява документална кражба на имота. Заведено е дело за установяване право на собственост. И дружеството „Х“ и дружеството „У“ разполагат с документи за собственост (нотариален акт).
- Документалното присвояване на имот третира ли се като кражба по ЗДДС? Трябва ли дружеството „Х“ да прави корекция на ползван данъчен кредит и за какъв период?
- Като се докаже, че това представлява документална измама и съдът се произнесе, че дружеството „Х“ е реален собственик на имота, как ще се процедира с данъчен кредит, при условие, че е направена корекция?
- Как се третира подобно „документална кражба“ по ЗКПО?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат