Наредба № Н-18. ЗМИП и действителни собственици.

Казуси


ЗДДФЛ. КСО. Необложени от застрахователя, изплатени суми по застраховки “Живот“, за които е ползвано данъчно облекчение

Казус. Физическо лице е ползвало през годините облекчение за направени лични вноски по договор за застраховка „Живот“. След прекратяване на договора през 2018 г., направените през течение на годините лични вноски са прехвърлени по новия договор за застраховка „Живот“, сключен със същия застраховател. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. застрахователното дружество е декларирало, че е изплатило на лицето доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, но не е удържало данък.

Въпроси:
  1. Как следва да се обложат изплатените от застрахователя доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ? В кое приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се декларират?
  2. Лицето е самоосигуряващо се лице (собственик на фирма) - ще трябва ли да внася осигуровки върху тази сума?

Отговор: Даниела Петкова, Димитър Бойчев

ЗКПО. ЗДДФЛ. КТ. Съчетаване на командировка в чужбина с частно пътуване

Казус. Служители, на които се налага да пътуват служебно в чужбина в конкретни дати - например 10 -то до 15 - то число на конкретния месец - но по собствено желание, различно от бизнес причини, искат да отложат връщането си с няколко дни. Разходите за допълнителния престой са за сметка на служителя, тъй като желанието за продължаване идва от него. Разходите за транспорта на връщане (самолетен билет) са за сметка на компанията, които реално искаме да продължим да признаваме като законови такива
 
Преглеждайки интернет пространството открихме, че има компании, които афишират това като допълнителна придобивка. До колко това е легално и как да го администрираме адекватно?
 
Допълнителният престой за случаите до момента не е оформян, но се интересуваме как и дали е възможно да го направим по законосъобразен начин?
 
Дали използването на допълнително съгласие (декларация от служителя, че той е пожелал да промени датата на връщане) e вариант или има друга практика, която да съществува на пазара?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, Людмила Мермерска

ЗКПО. ЗСч. Ликвидация на дружество без дейност със загуба от минали години

Казус. Физическо лице - едноличен собственик на фирма "Р" ЕООД иска да я закрие. Дружеството има загуба от 2008 г. и 2010 г. общо в размер на 4 000 лева. Дружеството има вписан капитал в размер на 5 000 лева. и парични наличности в брой в размер на 1 000 лева. Предприятието няма наети работници и служители и не притежава стоково-материални запаси и ДМА. От 2011 г. до 2018 г. дружеството не осъществява дейност.
 
Въпросите са:
 
  1. Как да се приключи загубата?
  2. Какво е третирането по ЗКПО?
 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗКПО. ЗСч. Апорт при разлика между оценка на вещи лица и придобити дружествени дялове

Казус. Дружество "А" апортира в дружество "Б" земя с разрешителни за строеж на балансова стойност 4 000 хил. лв. Оценката на вещите лица е 7 500 хил. лв.,но дружество "А" решава да направи апорта на актива на стойност 5 000 хил. лв.
 
Ще има ли данъчно третиране на разликата между оценката на вещите лица 7500 хил. лв.и 5000 хил. лв. размера на инвестицията и придобитите дружествени дялове?
 
Апортиращото дружество прилага национални счетоводн стандарти.


Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗДДС. ЗКПО. Продажба на сграда и УПИ и корекция на данъчен кредит

Казус. Фактическата обстановка е следната:
 
На 22.04.2008 дружество придобива недвижим имот с Нотариален акт на право на строеж. Правото на строеж дължимо по нотариалния акт е платено без ДДС. Извършени са СМР, за които са платени суми с ДДС и имотът получава разрешение за строеж на 28.07.2009 г. По издадените фактури е ползват данъчен кредит.
 
На 18.06.2013 г. собственикът на имота прехвърля и идеални части от имота с Нотариален акт и фактурира УПИ с ДДС. Дружеството е ползвало данъчен кредит.
 
Считано от 01.01.2011 г. имотът се счита за инвестиционен, отдава се под наем и се издава фактура с ДДС, т.е. имотът е използван от 01.01.2011 г. - 30.04.2019 г.
 
През 2019 г имотът ще бъде продаден.
 
Въпросите са:
 
  1. Може ли апартаментът да се счита за стара сграда (повече от 5 години/ и продажбата да бъде направена като освободена доставка, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.
  2. Следва ли при продажбата на апартамента да бъде направена корекция по чл. 79 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит през 2008 и 2009 г. за СМР?
  3. Относно УПИ (прехвърлено през 2013 г.) - следва ли да се начисли ДДС при продажбата или и това може да бъде освободена сделка? В случай, че бъде избрано и продажбата на УПИ да е освободена сделка, следва ли да се направи корекция на ползвания данъчен кредит?
  4. В случай, че сделката за апартамента бъде направена като освободена (чл. 45, ал. 3) и бъде направена корекция на ползвания данъчен кредит (по чл. 79, ал. 3, т.1), стойността на дължимия ДДС, което ще бъде за сметка на дружеството, как следва да се отрази - като непризнат разход за ДДС от гледна точка на ЗКПО?
 
Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска

ЗДДС. ЗСч. Дата за определяне на курса на валутата при внос или ВОП

Казус. Всеки месец нашето дружество прави внос или вътреобщностно придобиване на стока от един или друг характер. Много често инвойсът, който придружава стоката е с много стара дата, например, от месец септември, октомври или ноември на предишната година. Обаче стоката реално е доставена или месец февруари, или март, или април 2019 г.

Трябва ли стоката да се заприходи по курса на деня към датата на инвойса (макар, че датата е много стара) или трябва да се вземе предвид датата на действителната доставка на стоката - т.е. от месец и дата, в който действително стоката е влязла в нашия склад?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, Христо Досев