ДОПК. ЗХУ. Цесия.

Казуси


ЗКПО. ЗСЧ. ЗЗД. Счетоводно и данъчно третиране по реда на ЗКПО при трансформиране на задължение във фонд „Резервен“

Казус. Дружество „А“, регистрирано на офшорна територия, е едноличен собственик на дружество „Б“, с правна форма ЕАД. Дружество „Б“ има задължения към дружество „С“ в размер на 20 000 000 лв. главница и 3 000 000 лв. лихви. През 2018 г. дружество „А“ сключва договор за цесия с дружество „С“ и изкупува задълженията на дружество „Б“ към дружество „С“. На същата дата е извършена заседание на Съвета на директорите на дружество „А“ и е са взети следните решения:

 

- за разширяване на източниците на фонд „Резервен“ и включването на непарични вноски като източник;

- преоценка на изкупеното вземане към дружество „С“ до текущата му стойност по балансови данни;

- трансформиране на част от вземанията (19 000 000 лв.) на дружество „Б“ ЕАД във вноска във фонд „Резервен“.

 

В резултат на взетите решения в дружество „Б“ ЕАД са взети следните счетоводни записвания:

 

Д-т с/ка 152 Получени дългосрочни заеми/К-т с/ка 113 Инвестиционни резерви - 19 000 000 лв.

 

Може ли да се приеме, че е извършено отписване на задължението? Какъв ще е данъчният ефект по ЗКПО? Дружество "Б" прилага НСС.

 

 

Отговор: Христо Досев, Александра Атанасова, Людмила Мермерска

ЗКПО. ЗДДФЛ. КТ. Командироване на работници и служители в страни от ЕС и в трети държави и годишен отпуск

Казус. Българско дружество командирова служители в чужбина, както в страни от ЕС така и в трети държави. Времето на командироване може да е както 2-3 дни, така и повече от 30 дни. Командировките могат да са стандартни търговски пътувания или командировки за извършване на монтажни и строителни услуги, при които е необходимо спазването на европейското законодателство и съответно служителите получават за този период заплати съгласно законодателството на приемащата държава без да имат право на дневни командировъчни.

 

В така изложената ситуация имаме следните въпроси:

 

  1. Възможно ли е при командироване на служители в ЕС или в трета страна по време на командировката лицето да ползва отпуска за определен период от време, след което командировката да продължи? Ако да, има ли право лицето на командировъчни за периода на отпуската и данъчно признати ли са разходите за самолетния билет в двете посоки и разходите направени по време на командировката?
  1. Ако командироваме служител за 10 дни, но той реши след приключване на служебните си задължения да направи лично пътуване и да се върне след 18 дни в страната.

Възможно ли е фирмата да поеме разхода за самолетен билет в двете посоки, а служителя да бъде командирован за 10 дни и да ползва 8 дни отпуск за личните си ангажименти?

 

  1. Във връзка със спазването на изискванията на приемащата държава, при командироване в Германия на служители, извършващи строителни и монтажни услуги, законодателството на приемащата държава ни задължава да внасяме възнаграждение за отпуск в СОКА БАУ на командированите служители (1 ден отпуска на всеки 12 отработени дни), като задължително условие е отпуската да се ползва на територията на Германия. Дружеството изпълнява задължението си и внася вноска в Сокабау (% от брутната заплата на служителя) като и разрешава ползването на отпуск по време на монтаж в Германия и изплаща дължимата вноска за отпуск на служителя за съответния месец. За изплатения на служителите отпуск в Германия дружеството кандидатства за възстановяване на сумата от Сокабау.

Как се третира този тип разход/приход съгласно ЗКПО и Наредбата за командироване на служители в чужбина? Възможно ли е по време на командировката да се ползва отпуска от служител? Данъчно признати ли са тези разходи/приходи?

 

 

Отговор: Михаил Илиев, Людмила Мермерска

КТ. КСО. Отсъствие от работа в ден, който е национален празник в България, но работен в приемащата държава членка

Казус. Лице командировано в друга държава членка – в случая Франция, за период от 18 месеца в друго дъщерно дружество на компанията с надлежно оформено допълнително писмено споразумение, Удостоверение А1, формуляр S1 и т.н.

 

Договорните отношения на лицето са с българското дружество и цялото възнаграждение се получава в България - от българското дружество по българска банкова сметка.

 

Относно работните условия на труд, съгласно Директива 96/71/ЕО и наредбата за дългосрочно командированите служители в чужбина, както и конкретно подписаното споразумение служителят се съобразява с работното време, почивки и национални празници на приемащата държава.

 

Предвид по-горното:

 

  1. Как се урежда отсъствието от работа в ден, който е национален празник в България, но работен в приемащата държава членка?
  2. Ако трябва служителят да ползва част от полагащия му се платен годишен отпуск в такъв ден, какъв е редът за отчисляването му в България?

 

Конкретният казус е, че 23. 09. 2019 г. е национален празник в България и работен ден в конкретната приемаща държава. Служителят иска да отсъства от работа на този ден, като ползва 1 ден на 23.09.2019 г. от полагащия му се според договора му и българското законодателство платен годишен отпуск, тъй като в контекста на по-горе написаното той е длъжен да се съобразява с работното време/празници на приемащата държава, за която 23.09.2019 г. е редовен работен ден и би следвало тогава лицето да е на работа.

 

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

​​​​​​​ЗКПО. КСО. Данъчно третиране  и осигурителни вноски при тиймбилдинг/обучителен семинар

Казус. Компанията организира два вида тиймблдинги:

 

  1. Мини тиймбилдинги, които са предназначени за всеки отдел индивидуално и имат за цел сплотяване на хората от екипа в конкретния отдел. Бюджетите на всеки отдел са определени от ръководството на компанията , като няма ограничения в мероприятията и видовете дейности, които отдела ще избере да си организира- обеди, вечери, разходни с яхта, гмуркане, езда, почивки на море, планина, сафари и т.н. За всички разходи се събират документи – фактури, касови бележки, протоколи, с които се следи дали не е надвишен бюджета на всеки отдел. За всеки минитиймбилдинг изискваме от мениджърите на отделите да изпращат списък с участващи. Не всички обаче заявяват участие, въпреки че принципът за общодостъпност е налице. В периода на мини тиймбилдинга може да попаднат и официални работни дни, за които съответните служителите не се водят в отпуск, нито пък се издава за тях заповеди за командировка. Тоест те официално се водят на работа. За периода на мини тиймбилдинга се прави застраховка от името на фирмата за всички служители поименно, които присъстват на събитието.
  1. Това събитие дружеството организира под формата на вътрешно – фирмен семинар с обучителен характер. Даже в периода на събитието на място се осигуряват зали с интернет, където някои от служителите работят на намалени работни смени по утвърден график. Оформяме пътуването на служителите със заповед за командировка, като плащаме пътни и квартирни. Дневни не плащаме тъй като дружеството изхранва служителите в периода на събитието.

 

Въпросите са:

 

  1. Как следва да третираме всички направени разходи във връзка с тези мероприятия - представителен разход, социален разход или разход за дейността?
  2. В случай, че е социален дължат ли се осигуровки и как се разпределят между служителите участвали в мероприятията?

 

Отговор: Людмила Мермерска, Димитър Бойчев

ЗКПО. ЗСч. Отчитане на курсови разлики и авансово облагане при липса на дейност

Казус. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, строи обект, но от 2013 г. обектът е замразен. Финансирането се извършва със средства на собствениците. Единият от съдружниците е жител на Великобритания и от 2010 г. до 2013 г. извършва финансиране за обекта в британски лири, като това се декларира с форма СПБ-4 към БНБ всяко тримесечие от 2010 г. до момента. Дружеството притежаваше активи, които с измама бяха присвоени от друга фирма, но вследствие на водени дела се стигна до извънсъдебно споразумение между двете фирми и в м. 08. 2019 г. ни беше изплатено обезщетение за целия срок. От постъпилите средства в дружеството започна погасяване на задължението към съдружника в британски лири от м. 08. 2019 г. по валутен курс на придобиване на средствата.

 

Въпросите са следните:

 

  1. В резултат на прихода, отчетен от постъпилото обезщетение и намален с отписаната отчетна стойност на земята, се образува печалба за облагане. Тъй като дружеството е с прекратена дейност от 2013 г., за получената печалба за облагане възниква ли необходимост от деклариране и внасяне на авансова вноска за данъка и за кой период?
  1. Предоставените средства от съдружника до частичното погасяване бяха налични по валутен курс    на последния ден на получаването им, който е по висок от текущия курс на лирата. Въпросът ни е длъжни ли сме да се съобразим с валутния курс на БНБ на деня на плащането и да извършим преоценка на лирите, като в същото време има решение на собствениците средствата да се връщат по курса на получаването им? Длъжни ли сме разликата, която се получава, да я отразим на приход и да я обложим? Ако се извърши преоценка на валутата по текущия курс на БНБ, ще се получи печалба, която в бъдеще при евентуално закриване на дружеството няма да може да се разпредели като дивидент между съдружниците, тъй като то не разполага със средства за това.
  1. При възникване на задължение за преоценка на валутата съдружниците обмислят решение с протокол получената курсова разлика да остане като кредит от тях в дружеството и да се начисляват лихви. Има ли нарушение при тази ситуация и може ли да се стигне до нарушение от избягване на данъчно облагане?

Дружеството прилага НСС.

 

 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

КТ. КСО. Относно оформяне на трудов договор за вътрешно заместване по чл. 259 от КТ

Казус. Служителка ще замества нейна колежка, докато е в отпуск по бременност и раждане, като за периода ще изпълнява длъжността и отговорностите само на титуляра. Искаме да сключим вътрешно заместване на основание чл. 259 от КТ.

 

Въпросите са:

 

  1. На базата на трудов договор или допълнително споразумение, следва да се оформи заместването?
  2. Следва ли да се изготвя длъжностна характеристика за новата длъжност на заместващия?
  3. В справка на НАП ще стоят две основания за актуално състояние на трудовия договор на заместващия - с код 01 за основния й договор и с код 15 за заместването, как следва да се подава осигурителната информация с Декларация образец № 1 в НАП, с кой код и коя длъжност?
  4. Как ще се оформи трудовата книжка за периода на заместване, ще се впише ли новата за лицето длъжност?
  5. След завръщане на титуляра, какви задължения се пораждат за работодателя, само прекратяване на основанието по чл. 259 от КТ?

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев