Директива (ЕС) 2018/822. Справката по чл. 73, ал. 6.

Въпроси - отговори


ЗДДС. Монтаж на оборудване в страната, възложен от чуждестранно лице от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно дружество от ЕС, регистрирано по ДДС, възлага на българско дружество, регистрирано по ДДС, да извърши монтаж на оборудване (само монтаж без доставка на оборудване). Монтажът на оборудването ще се извършва в България на обект (фабрика), собственост на друго българско дружество. Съгласно договора чуждестранното дружество превежда аванс на българското дружество. За извършване на възложения монтаж българското дружество наема български подизпълнители. Българските подизпълнители фактурират извършените от тях услуги (СМР и монтажи) на дружеството изпълнител по договора с чуждестранния контрагент.

 

Въпроси:

 

  1. Следва ли монтажът на оборудването да се третира като част от недвижимо имущество?
  2. Тази услуга следва ли да бъде фактурирана на чуждестранното дружество с български ДДС от 20 на сто?
  3. Налице ли е право на данъчен кредит по получените фактури от българските подизпълнители?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Изисквания за ВОД

ЗДДС. Въпрос. Дружество от България изработва детайли за дружество в Германия (поръчител), които то препродава без негова намеса на друго дружество (потребител) в Германия. Обикновено произведените детайли се изпращат с транспортна фирма ( групаж), при която за доказване на ВОД е налице фактура към клиента, фактура от транспортната фирма към българското дружество, придружена с оформен транспортен документ, за извършеното предаване на детайлите на поръчителя. Транспортът е за сметка на доставчика (българското дружество). Всички дружества са регистрирани по ЗДС в своята си държава. При една от доставките, българското дружество закъснява с графика за производство и с цел по-бърза доставка и неплащане на неустойка за закъснение, детайлите се превозват директно до германското дружество потребител на детайлите, с експресен куриерски транспорт. Фактурата е издадена на дружеството - поръчител на детайлите и изплатена от него.

 

С какви документи следва да бъде доказана ВОД, след като на товарителницата и опаковъчният лист, като място на получаване на детайлите е посочено дружеството, потребител на детайлите (второто германско дружество), а не това, на което е издадена фактурата (поръчителят на детайлите).

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма закупува стока от турска фирма. Българската фирма продава същата стока на гръцка фирма. Турската фирма издава фактура на българската фирма, която е платена от българската фирма. Стоката не минава през България, а се доставя директно в Гърция, където е обмитена.

 

Въпроси:

 

  1. Как документално да се оформи сделката с турската фирма и гръцката фирма?
  2. Има ли опасност да се счита, че българската фирма извършва сделки на територията на Гърция и трябва да следи обороти за регистрация по ДДС в Гърция?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Бонус за реализиран оборот

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ДДС, в България осъществява внос на стоки от Турция за  реализиране на територията на България. За определен период турската фирма превежда по сметка на българската фирма сума, която представлява бонус за реализиран оборот.

 

След като бонусът е свързан с реализация на стоки на територията на България, задължена ли е българската фирма да издаде за получената сума от турската фирма фактура с ДДС?  

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Право на ДК на сдружение с нестопанска цел за ползвани услуги

ЗДДС. Въпрос. Сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ЗДДС, подготовя проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на ЗУСЕСИФ. Сдружението работи за стимулиране развитието на информационните технологии, инфраструктурата за предоставянето на ИТ услуги; аутсорсинга на облачни услуги, поддръжка на ИТ инфраструктурата, информационни системи, потребителски и други услуги, както и за повишаване на квалификацията на български ИТ специалисти и подпомагане на международното сътрудничество в областта на информационните технологии. Според устава на сдружението едно от средствата за постигане на неговите цели е организиране, провеждане и участие в конференции, семинари. В разработвания проект са включени дейности за създаването на нов перспективен продукт, който ще се предлага на пазара и маркетинг на продукта чрез промоционални събития в страната и зад граница. Предвижда се и служителите и членовете на сдружението да бъдат обучени за прилагане на успешни модели за управление на процесите по интернационализация и създаване на ефективни сътрудничества. Предвижда се да бъдат възложени на изпълнител услуги за организирането, провеждането и участието в конференции и семинари на членовете на екипа за управление на проекта и на членовете на сдружението.

Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС за получените от сдружението доставки на услуги, свързани с организирането, провеждането и участието в конференции и семинари?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Връщане на стока на производител от ЕС за преопаковане

ЗДДС. Въпрос. Италиански производител продава на българско дружество продукти за бита. Българското дружество установява след един месец, че всички опаковки на продуктите за бита са непригодни, като се договаря с производителя да ги приеме обратно, за да преопакова стоката.

 

Как документално да се оформи сделката - с кредитно известие или по друг начин? С какъв документ да се изпише тази стока от склада?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Документиране на доставка с място на изпълнение в друга държава членка

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с осъществяване на услуги с място на изпълнение на територията на Испания, българско дружество е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

 

Следва ли в отчетните регистри на дружеството подавани по ЗДДС в България да се включват фактурите издадени и получени под испанския му ДДС номер?

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Формиране на данъчната печалба за изчисляване на преотстъпения данък по чл. 189б от ЗКПО

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество, регистриран земеделски стопанин, осъществява дейност по отглеждане на живи животни. Дружеството е получило държавна помощ във връзка с прилагане на мерките срещу разпространението на болестта африканска чума по свинете (АЧС).

 

Участват ли сумите, получени от дружеството във връзка с болестта АЧС при формирането на данъчната печалба, от която се изчислява преотстъпеният данък при условията на чл. 189б от ЗКПО?

 

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Прилагане на разпоредбите на чл. 43а, ал. 8 от ЗКПО

ЗКПО. Въпрос. През 2019 г. дружеството отчита финансови разходи. Превишението на разходите по заеми, определено по реда на чл. 43а от ЗКПО за текущата година, надвишава левовата равностойност на 3 млн. евро.

Трикратният размер на собствения капитал превишава размера на привлечения капитал.

 

Какъв е редът за данъчна регулация на посочените финансови разходи?

 

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Формиране на временни разлики по чл. 34, ал. 1 при портфейл необслужвани кредити

ЗКПО. Въпрос. През 2017 г. дружество е закупило от банка портфейл необслужвани кредити. Между дружеството и банката е сключен договор за цесия по чл. 99 от ЗЗД. Вземанията са с голямо просрочние, класифицирани са от банката като несъбираеми, поради което са продадени на много ниска стойност.  Дружеството прилага МСС като база за изготвяне на ГФО. За отчитане на портфейла от просрочени вземания се прилага МСФО 9. Портфейлът е класифициран като порфейл с голяма кредитна обезценка при първоначалното му придобиване. След придобиването му се оценява по амортизирана стойност, прилага се методът на ефективната лихва и модифициране на очакваните парични потоци. Приложена е числова информация за портфейла.

 

Имайки предвид тази информация кои суми формират приходи/разходи от последващи оценки на активи, които не се признават в годината на отчитането им и формират временни разлики по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО?

ЗДДФЛ. Доходи на чуждестранни физически лица от продажба на вещи втора употреба

ЗДДФЛ. Въпрос. Българско дружество има търговски обект, в който се продават нови и употребявани стоки за лична употреба, хоби и свободно време.

 

Дружеството закупува употребяваните стоки от чуждестранни физически лица (някой са местни за ЕС, други за Русия). Те съответно ги купуват от пазари и други подобни разпродажби на вещи втора употреба. Съответните чуждестранни физически лица изпращат стоките по куриер или ги доставят при посещенията си в България. Сделките с всяко чуждестранно лице по отделно са между 500 лв. и 4 500 лв. Заплащат се в брой лично на чуждестранното физическо лице или чрез Wester Union.Имаме и договори с лицата за покупко - продажба с подробен опис на стоката.

 

Въпроси:

 

  1. Следва ли изплатените суми на чуждестранните физически лица по тези сделки да се облагат с окончателен данък?
  2. Ако сделките са до 5 000 лв. с всяко чуждестранно лице, дружеството има ли задължение да ги декларира в справката по чл. 73, ал.1. от ЗДДФЛ?
  3. Имат ли задължение съответните чуждестранни физически лица да декларират тези доходи в България?

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Полагане на труд без трудово правоотношение без възнаграждение

КТ. Предизвестие и обезщетения при прилагане на чл. 138а

КТ. Въпрос. Поради значително намаляване обема на работата в ЕООД, работодател се възползва от правото си по чл. 138а от КТ и намалява работното време на служителите си на 4 часа, с цел заздравяване на финансовото състояние на дружеството. Един от служителите отказва да приеме заповедта, не иска да напусне, държи се арогантно, заплашва. Работодателят е принуден да му даде предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки че няма друг служител, който да поеме функциите му, тъй като са специфични.

 

Въпроси:

 

  1. По време на предизвестието на 4 или на 8 часов работен ден следва да бъде служителят?
  2. Дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение на каква база би следвало да се изчисляват (ако работи на 4 часа по време на предизвестието)?

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Прихващане на загуби от минали години от предоставени вноски по чл. 134 от ТЗ

ЗСч. Въпрос. Дружество има реализирани загуби преди 2013 г., както и 2013 г. Възможно ли е прихващане на загуби от минали години от предоставени вноски по чл. 134 от ТЗ от предходен едноличен собственик - починал през 2014 г. Възможно ли е да се направи така и да не се признават тези вноски за приход?

 

 

Отговор: Христо Досев, д.е.с., регистриран одитор