Данъци и счетоводство

ЗДДС. Възникване на задължение за регистрация на основание чл. 96, ал. 9

ЗДДС. Въпрос. Италианска компания с ДДС регистрация в Италия наема българско дружество „А“ за шиене на обувки на ишлеме Италианската компания купува кожа от друго българско дружество „Б“, за която доставка получава данъчна фактура с начислен 20 на сто ДДС. Предоставя кожата на дружество „А“ за ушиване на ишлеме, като тя се транспортира директно от дружество „Б“ до дружество „А“. След ушиването готовите обувки ще се транспортират до италианската компания, т.е. след тяхното ушиване обувките ще напуснат страната.

Италианската компания не е установена в страната, не е имала седалище и адрес на управление или постоянен обект, от който се осъществяват доставки на стоки и/или услуги и не е извършвала доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната, т.е. отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № H-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз.

 

Въпроси:

  1. Италианската компания отговаря ли на условията на чл. 3, ал. 2 от Наредбата и ще може ли да си възстанови данъчния кредит по фактурата издадена от дружество „Б“?
  2. Ако италианската компания се регистрира при условията на чл. 133, ал. 6 от ЗДДС ще може ли да си възстанови данъчния кредит по фактурата издадена от дружество „Б“?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставка на услуга на територията на страната от фирма от Великобритания

ЗДДС. Въпрос. Лице плаща участие в обучение, проведено на територията на България от английска фирма. Обучението е за нова козметична технология.

 

Въпроси:

  1. Ако една фирма, регистрирана в трета страна, извършва услуга на територията на страната, трябва ли задължително да се регистрира по ЗДДС или трупа оборот за задължителна регистрация?
  2. Предоставената услуга попада ли в чл. 21, ал. 4 от ЗДДС?
  3. Получателят на тази услуга (и без да има валиден VAT номер) трябва ли да си самоначисли ДДС или се третира като услуга, получена от данъчно незадължено лице?
     

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Закупена стока от трета страна транспортирана до митнически склад в ЕС и последваща продажба

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува стока от Бразилия, която  се транспортира до митнически склад в Италия. Една част от стоката ще бъде продадена в Италия на регистрирано по италианския ДДС закон лице, а друга ще бъде продадена и транспортирана в Китай.

 

Въпроси:

  1. Как се третират тези сделки съгласно нашият ЗДДС?
  2. Къде е мястото на изпълнение на доставките?
  3. Какви са основанията за неначисляване на ДДС и как се отразяват те в дневниците по ЗДДС?
  4. Какви документи са необходими с оглед доказване на сделките?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Прилагане на режим в Съюза при доставки на услуги, свързани с недвижим имот

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е със седалище и управление в България и няма представителства и клонове в други държави. Основната му дейност е предоставяне на услуги на физически лица, свързани с изграждане на къщи. Материалите за самите къщи се закупуват от клиентите на дружеството. През 2021 г. дружеството е извършвало дейност в обекти в страни от ЕС (Австрия, Германия и Унгария). През 2022 г. дейността ще продължи на обекти в същите държави.

 

Въпрос:

 

Когато дружеството достигне оборот за регистрация по ДДС в една държава-членка и ако избере да се регистрира по облекчения режим на едно гише OSS (възможност, предоставена считано от 01.07.2021 г.), то след тази регистрация ще бъде ли задължено да начислява ДДС и в държави, в които все още не е достигнат оборота за регистрация по тяхното законодателство?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на взаимоотношения между клон в България и централа в ЕС

ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице от Германия има регистриран клон в България за работа по разработка/доразработка и поддържане на софтуер по възлагане от централата в Германия. Клонът е регистриран по ЗДДС в България. Клонът отговаря на определение за „постоянен обект“ дадено в чл. 11 на Регламента за изпълнение на ДДС и ЗДДС: ползване на определено място, наличие на персонал, наличие на технически ресурс, постоянство на осъществяваната дейност, възможност за осъществяване на доставка на стоки или услуги от този обект, възможност да се получават услуги и същите да се потребяват. Клонът в предвид специализирания софтуер, който разработва, извършва услуги само към централата в Германия. Клонът до сега издава вътрешен протокол към централата за покриване на вътрешните разходи (заплати, осигуровки, наем, счетоводни услуги и др.) във връзка с разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС. Стойността на вътрешния протокол от 2020 г. е завишена с 10% допълнителна печалба, която е декларирана по ЗКПО и обложена с данък.

 

Въпроси:

  1. Правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, ако към вътрешните разходи е добавена и 10% печалба за клона и не е издавана данъчна фактура?
  2. Отчитайки факта, че клонът отговаря на определението за „постоянен обект“ правилно ли доставчиците на услуги, регистрирани по ЗДДС в България (счетоводни, преводачески и др.), да издават данъчни фактури към клона с посочен негов български ДДС номер и в случая има ли право клонът да ползва данъчен кредит по тях?
  3. Клонът има ли право да ползва данъчен кредит на самоначисленият ДДС за получени услуги от данъчно задължени лица регистрирани в трети страни (в случая САЩ) по издадени протоколи по чл. 82 от ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно понятието „инцидентна доставка“ при продажба на имоти

ЗДДС. Въпрос. Съществува неясното по отношение понятието „инцидентна доставка“ и по-конкретно само от дейността на дружеството ли зависи определянето й като такава или и от броя на доставките.


Въпрос:

 

Ако в един данъчен период са продадени 4 сгради, използвани в обичайната дейност, следва ли да се извърши корекция по чл. 73 от ЗДДС?

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Регистрация по ЗДДС при продажба на два апартамента в рамките на годината

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице напуска България с цялото си семейство, премествайки се трайно в друга страна. В тази връзка разпродава имуществото си в България:

 

  1. Апартамент в София придобит през 2015 г., продаден през м. март 2021 г.
  2. Къща в София, придобита през 2019 г. - продадена през м. октомври 2021 г.
  3. Апартамент, придобит през 2021 г.– не е продаден.

 Въпрос:

Следва ли лицето с втората продажба да се регистрира по ЗДДС, при положение, че се изнася да живее от България и това не му е обичайна дейност. Придобиването на имоти през годините е било с цел да останат в наследство на децата му.

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Наредба № Н-18/2006 г. Документиране на продажби от физическо лице на коледен базар

Наредба № Н-18/2006 г. Въпрос. Физическо лице, нерегистрирано като самоосигуряващо се свободна професия по смисъла на КСО, е поканено да извърши търговска дейност на бижута и аксесоари на коледен базар за 2 дни от свое име и за своя сметка. Същото лице продава през платформите Инстаграм и Фейсбук бижута, закупени от друг търговец – юридическо лице, посредством куриерски фирми с наложен платеж. Доходите от този вид търговия лицето декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в Приложение № 3 с код 307.

 

Въпрос:

 

Допустимо ли е физическото лице да извършва търговска дейност на цитирания базар без касов апарат и регистрация, доколкото дейността му там е инцидентна?


Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Определяне на едно предприятие като „голямо предприятие“ във връзка с чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО и § 1, т. 74 от ДР на същия закон

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество, регистриран земеделски стопанин, преотстъпва корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. С цел извършване на земеделската дейност, дружеството е сключило договор за наем на земеделска земя с няколко юридически лица, които се явяват свързани с него по  смисъла на § 1, т. 3 , б. „м“ от ДОПК.

 

Въпроси във връзка с тълкуването на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, по отношение на класифициране на един субект като голямо предприятие:

  1. При определяне на едно предприятие като „голямо предприятие“, кумулативно ли следва да са изпълнени критериите в чл. 2, т. 1 от Приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (Регламент (ЕС) № 702/2014)?
  2. Как се определя дали едно дружество изпълнява изискването да не е  „голямо предприятие“ за да може да ползва данъчно облекчение под формата на държавна помощ за земеделски стопани по чл. 189 б от ЗКПО?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Период за начисляване на лихви за просрочие за неплатена месечна авансова вноска

ЗКП0. Въпрос. До кога се начисляват лихви за просрочие на неплатена месечна авансова вноска по чл. 90 от ЗКПО - до момента на плащане (който ще е през 2022 г.) или до 31.12.2021 г. - годината, за която се отнася. Например, месечна авансова вноска за декември, която не платена до 01.12.2021 г., ще се плаща след 30.06.2022 г.

 

Какъв е периодът на начисляване на лихва?

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

 


 

ЗКПО. Отписване на вземане от физическо лице поради изтичане на давностен срок

ЗКПО. Въпрос. Дружество е предоставило парични средства на физическо лице по договор за заем от дата 01.04.2007 г. При настъпване на падежа за изплащане, е подписан анекс за удължаване на срока с една година, след което настъпва изискуемостта на главница и лихвата към момента. До момента на настъпване на падежа съгласно подписания анекс, лицето е декларирало в личната си годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ дължимия заем. Заемът не е погасен на падежа, както и до момента няма плащане.

 

Въпроси:

  1. Може ли през 2021 г. фирмата да отпише вземането по дължимия заем на разход поради изтичане на давностния срок и на основание взето решение на ръководството за отписване. Ще се признае ли за данъчни цели?
  2. Има ли вероятност от данъчна гледна точка отписването на вземането да се третира като скрито разпределение в дружеството - заемодател? Изпълнителният директор на дружеството - заемодател и физическото лице – заемополучател са свързани лица съгласно т. 3, б. „а“ на § 1 от ДР на ДОПК. Каква е разликата, ако не са свързани лица?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Доходи от наем на недвижимо имущество в България на депутат от европейския парламент

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, което е депутат от европейския парламент докато изпълнява тази функция пребивава в чужбина. В същото време това лице получава доходи от наем на недвижимо имущество, което се намира в България, а наемателят е друго физическо лице. По какъв ред ще подлежат на облагане придобитите от физическото лице доходи от наем на имущество?

           

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт