Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, ще купува фотоволтаични системи. Стоката няма да идва в България, а директно ще се транспортира от Китай в Австрия - продава се на австрийско дружество с австрийски VAT номер. Стоката влиза в съюзен режим в склад на китайския доставчик в Ротердам или склада в Пирея. Холандското или гръцкото им дружество я продава с фактура на българската фирма. Стоката се транспортира за сметка на холандското/гръцкото им дружество директно за тяхна сметка в Австрия.

Въпроси:

1. Какви са документите в този случай за доказване на двете сделки - кой член следва да посочи българската фирма в издадената фактура и какви други документи са необходими за пристигането на стоката в Австрия?

2. Кога стоката, която тръгва от Нидерландия/Гърция, например на 29.11.2022 г., трябва да бъде фактурирана към придобиващия в Австрия - също на 29.11.2022 г. или трябва да се издаде фактура с дата 01.12.2022, когато стоката пристига в Австрия?

3. Тъй като българската фирма ще има фактури за счетоводни услуги с ДДС, може ли да се позове на чл. 92, ал. 3, т. 1 и да иска 30 дневен срок на възстановяване. Фирмата няма да има други продажби - тоест цялата й дейност се изчерпва с въпросните операции?

4. Ако българската фирма получи аванс от придобиващата страна в Австрия, този аванс с ДДС или без ДДС се фактурира? Кой член от ЗДДС/ППЗДДС се цитира във фактурата за аванса, ако сделката е без ДДС? В какъв срок този аванс става облагаем с ДДС, ако на първи етап е бил необлагаем и с какви документи се оформя облагането?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „А“ регистрирано по ЗДДС закупува стоки от дружество „майка“ от Люксембург и ги продава на друго българско дружество „Б“, също регистрирано по ЗДДС. Дружество „Б“ се явява посредник и стоката се препродава на дружество регистрирано в Турция, което трябва да я получи. Транспортът е за сметка на „А“ и е включен в цената на стоката, която фактурира на „Б“, но се организира от дружеството „майка“. Стоката, обект на продажбата, ще се транспортира директно от склада на дружеството „майка„ на компания „А“ от Люксембург до Турция (физически не идва в България), като условията на доставка са DAP (Delivered at place) - и включват всички разходи по доставка до готовност за разтоварване. Износител на стоките ще е дружеството „майка“, а обмитяването на вноса и митническите формалности са за сметка на крайния купувач в Турция.

Въпроси:

1. Какъв е ДДС режимът на доставката между двете български дружества „А“ и „Б“? Следва ли дружество „А“ да начисли ставка 20% ДДС върху доставката на стоката към дружество „Б“?

2. Как следва да се отразят в дневниците за покупки и продажби на компания „А“ описаните доставки:

- От дружеството „майка“ към дружество „А“
- От дружество „А“ към дружество „Б“?
 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружеството притежава моторен кораб и предоставя услуги в режим на международен морски транспорт в Черно море - превоз на товарни автомобили, извършващи международен транспорт и пасажери. Клиенти са:

- български данъчно задължени и данъчно незадължени лица,

- чуждестранни фирми данъчно задължени и незадължени и физически лица, установени на територията на трети страни;

- чуждестранни фирми данъчно задължени и незадължени и физически лица, установени на територията на ЕС.

Освен услугата международен морски транспорт, дружеството извършва и следните услуги:

- такса товарно – разтоварни операции и други подобни;
- събиране на държавна такса за фито контрол (който предварително е платен от дружеството на ОДБХ, което е услуга по чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, префактурирана на клиенти с надценка).

Тези услуги се извършват само за клиенти, които извършват международен транспорт, като същите се фактурират отделно.

Въпрос:

Така описаните услуги и фактурирани в отделна фактура, различна от фактурата за извършения международен морски транспорт, считат ли се за услуги, свързани с международен транспорт и международния стоков трафик и с каква ставка са облагаеми - с нулева или 20%?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице отдава под наем апартамент през AirBnB, който декларира и плаща патентен данък. Регистрирано е на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и плаща ДДС само върху фактурите за комисионна от AirBnB.

Въпроси:

1. Коректно ли се процедира и трябва ли лицето да бъде облагано с ДДС и върху нощувките, при положение, че оборотът за годината е под 50 000 лв.?

2. При положение, че имотът е съпружеска собственост, другият съпруг има ли задължения за деклариране по повод въпросния апартамент?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество извършва ВОП на стоки от Румъния с контрагент от близо 10 г. През м. 08.2022 г. дружеството извърши много доставки, но получава фактури и документи за част от тях, поради проблем със софтуера на контрагента. Дружеството получава фактурите по-късно, след подадено ДДС и за м. 09.2022 г. Извършена е корекция, но е налице притеснение относно СД по ЗДДС и разминаването с оборотите за м. 08.2022 г. с Интрастат в клетка 12. При обаждане в ТД на НАП е отговорено, че дружеството няма основание да иска корекция по чл. 126 от ЗДДС и да си включи протоколите по чл. 117 от с. з. в м. 10.

Въпрос:
Как е коректно да се процедира при описаната ситуация?
 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма произвежда  детско облекло, което продава на данъчно  незадължени лица от страни от ЕС през платформа. Фирмата желае да се регистрира на OSS с дата на първата доставка 01.11. 2022 г., като заявлението ще подаде към края на м. 11.2022 г., но не по-късно от 10.12.2022 г. (Датата 01.11.2022 г. е датата преди доставката, с която се надвишава оборотът от 10 хил. евро). През м. 11.2022 г. се очаква да се достигне оборотът от 10 хил. евро.

Въпрос:

При попълване на заявлението за регистрация за прилагане на специалния режим в съюза фирмата по ал. 1 или по ал. 16 на чл. 156 следва да се регистрира?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма организира търгове за картини и начислява ДДС на маржа.

Въпрос:

В коя клетка трябва да се посочи сумата на продажбата в дневника за продажбите? Например, продава картина за 1000 лв. Във фактурата не се начислява ДДС. Тези 1000 лв. къде трябва да бъдат посочени в дневника за продажбите?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Във връзка с намерение на ръководството на предприятието да предостави на наетите си лица ваучери за храна възникват следните въпроси:

1. Достатъчно ли е приемането на решение от ръководството на предприятието за предоставяне на ваучери за храна, за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?

2. Какво е данъчното третиране по ЗКПО в следната хипотеза: ваучерите за храна се предоставят на всички наети лица в еднакъв размер за месец (например 200 лв.), с изключение на новопостъпилите или лицата с прекратено трудово правоототношение през месеца, на които се предоставят ваучери в размер, съобразен с отработените дни?

3. Какво е данъчното третиране при решение на ръководството ваучерите за храна да се предоставят на всички наети лица в един и същ размер за месеца (200 лв.), включително на новопостъпилите или лицата с прекратено трудово правоотношение през месеца?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Данъчно третиране по реда на ЗКПО при предоставяне на безплатна храна на основание Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11) и социални разходи по смисъла на ЗКПО. Ръководството на завод обмисля да предостави на всички свои работници и служители социална придобивка в натура под формата на „поевтиняване на храна” в стол, който се стопанисва от друго дружество. Към момента една част от работниците са заети в непрекъсваемия производствен процес и получават безплатна храна на основание Наредба № 11 в размер на 4 лв. на смяна.  Към тази сума ще се добави „поевтиняване на храна”  още 2 лв. На останалите работници/служители на дружеството, ще се предостави „поевтиняване на храната” в размер на 6 лв. на отработен ден. Работодателят ще заплаща стойността на консумираната храна до лимита 6 лв., а стойността на храната над 6 лв. се заплаща директно от работещия на дружеството, стопанисващо стола.

Въпрос:

Какво е данъчното третиране по ЗКПО на предоставената социална придобивка?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружеството осъществява дейност в обект игрална зала с игрални автомати и игрално казино. Въз основа на депозирано искане в НАП от ноември 2022 г. дружеството е спряло организираната от него хазартна дейност по смисъла на чл. 40 от Закона за хазарта (ЗХ).

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

1. Дължи ли се данък за последното тримесечие на 2022 г.?

2. В случай, че дейността не бъде възобновена за следващия отчетен период, а именно – първото тримесечие на 2023 г., следва ли дружеството да подаде декларация по чл. 246 от ЗКПО?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Необлагаемите доходите по чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на същия закон, следва ли да се посочват в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице има сключен договор за извършване на маркетингови услуги - проучване на пазара за недвижими имоти и намиране на клиент за определен недвижим имот. Клиент е намерен, но сделката все още не е завършена към 31.12.2022 г. На физическото лице са изплатени аванси през 2022 г.

Въпроси:

1. Трябва ли фирмата - възложител, платец на авансите да декларира изплатените аванси с декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?

2. Следва ли физическото лице да признае и да декларира като доход за 2022 г. получените аванси?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗАНН. Въпрос. Физическо лице е предоставило заем на юридическо лице на 10.05.2015 г. на стойност 50 000 лева. Към 31.12.2015 г. заемът е без промяна в размер на 50 000 лв. Физическото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. в законоустановения срок като освен облагаемите си доходи е декларирало предоставения заем на юридическото лице. Към 31.12.2016 г. заемът не е погасен и размерът е също 50 000 лв. Поради това, че физическото лице не е получило през 2016 г. облагаеми доходи, подлежащи на деклариране, не е подало ГДД по чл. 50 за 2016 г. до 30.04.2017 г. Също така не е декларирало вземането си по заема от 50 000 лв., независимо, че е задължено да го декларира, с което е нарушило разпоредбите по ЗДДФЛ. Към 31.12.2017 г. заемът не е погасен и размерът е също 50 000 лв. Физическото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като освен облагаемите си доходи е декларирало и предоставения заем на юридическото лице. През 2018 г. заемът е възстановен на лицето и е отпаднало задължението от деклариране. Направеното нарушение, касаещо 2016 г. е установено от орган по приходите през м. ноември 2022 г.

Въпроси:

1. Подлежи ли на глоба физическото лице за неизпълнение на задълженията си по ЗДДФЛ към 30.04.2017 г. чрез издаване на АУАН и последващо наказателно постановление в размер на 10% от стойността на недекларирания заем?

2. Ако органът по приходите издаде АУАН, възможно ли е физическото лице, да се позове на изтекла двугодишна давност от извършване на нарушението по чл. 34 от ЗАНН и да обжалва АУАН?

3. Има ли значение за административното производство ако се стигне до такова, че нарушението е направено неумишлено. Липсата на умисъл е виден от това, че информацията за заема не е укрита - деклариран е 2015 г. и 2017 г., но е пропуснат 2016 г.?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат