Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Дружество се занимава с извършване на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване. Получатели по доставката са:

- Военни формирования;
- Държавен университет;
- Областна дирекция по безопасност на храните (създадени са към Българската агенция по безопасност на храните – държавен орган за осъществяване на официален контрол в Р. България);
- Детски градини и училища.
 

Въпрос:
Във връзка с промяната в ЗДДС чл. 163а и новата ал. 4, трябва ли да се начислява ДДС, когато получатели по доставаката са посочените по-горе лица?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма извършва услуги, свързани с международен транспорт - съдействие, организация, представителство, диспечерски услуги и др. на пристанище Бари, Италия, като дестинацията е пристанище Бари – вътрешността на Италия. Не разполага с транспортни средства, използва услугите на италиански транспортни фирми. При транспорта (по вина на шофьора) се чупят 2 броя от товара и за да няма оплаквания, българската фирма купува и възстановява счупеното. Товарът е закупен от Италия с фактура, в която няма начислен ДДС (обратно начисляване). В получената фактура (за стоката, с която ще бъде обезщетен клиентът) е цитирано: OPEREZ.NON IMPONIBILE ART.41 D.L.331/93, което е ВОД, и изисква обратно начисляване, но стоката не е напускала Италия. Представени са доказателства за констатираното при маневра погиване на стоката.

Въпрос:

1. Сделката може ли да се смята за част от международния транспорт и да е облагаема с 0 % ДДС?

2. Как следва да се отрази в дневника за покупки самата фактура? 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма извършва хотелиерски услуги. Същата е настанявала в хотела бежанци от Украйна. Отчела е приходите, но не ги е отразила в дневник продажби. Фирмата е получавала приходите 1-2 месеца след заявките по месеци.

Въпроси:

1. Ако сега фирмата поиска от НАП приходите да се включат в дневник продажби, съгласно чл. 126 от ЗДДС освен лихви, дължи ли и глоби по ЗДДС? 

2. Може ли в дневник продажби да се впишат приходите съгласно месеца на получаване на сумите или следва да вписват ежемесечно?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Учредено ООД през 2010 г. и регистрирано по ЗДДС на 11.05.2010 г. желае да се дерегистрира доброволно от 01.01.2023 г. поради ниския 12-месечен оборот - средно около 24 000 лв. За периода от 2011 г. до 30.11.2022 г. има придобити активи в група 20 (главно компютърна техника, периферни устройства и телефони), с ползван данъчен кредит, от които с балансова стойност към 31.12.2022 г. ще бъдат един телефон (от 21.05.2021 г.) и един лаптоп (от 09.02.2022 г.) В същото време за периода от 2013 г. до 31.12.2022 г. са придобивани активи, също с ползван данъчен кредит - материални и нематериални, които поради прилагания праг на същественост 700 лв., са осчетоводявани еднократно като разход. Всички активи, придобити за периода, са в употреба в по-малка или по-голяма степен в зависимост от вида им и необходимостта на различни етапи от дейността на дружеството. Изключение има само при мобилните телефони, които са отпаднали от употреба, но не са бракувани по установеният ред, тъй като са изписани еднократно за разход. Ако се приеме, че всички активи са налични към датата на заявлението за доброволна дерегистрация и следва да се определи от дружеството данъчната основа за начисляване на ДДС на основание чл. 111 ал. 1 от ЗДДС:

1. Кой и как определя изхабяването на активите, предвид „обичайния икономически живот на актива“, след като преобладаващите тълкувания са категорични, че той не се припокрива с амортизационният срок за изхабяване?

2. Справедливо ли е и приемливо ли е от данъчните органи, за обичаен срок на икономически живот да се приложат данъчните амортизационни срокове по групи активи и ако не, то всяка друга преценка и от двете страни ще е тясно субективна?

3. В случай на невъзможност за определяне на данъчна основа с метода на изхабяване и последващо задължение за определяне на пазарна цена, кой я определя или задължително се прави от лицензиран оценител?

4. Как се документира преценката на дружеството за състоянието и от там стойността на актива?

5. Как се процедира за активите (материални и нематериални) изписани еднократно като разход в годините на закупуване - третират ли се като доставка по смисъла на ЗДДС и съответно включването им в Опис по Приложение № 9, като диапазона на стойностите при тях е от 50 до 699 лева.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество е закупило дълготраен актив (недвижим имот-УПИ) през 2007 г. През м. март 2011 г. е издадено разрешение за строеж на обект „склад за строителни материали и офиси“, състоящ се от 2 части - склад и офис част, като обекта е пета категория. За обекта са издадени следните документи, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство: на 19.04.2011 г. протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2); на 21.04.2011 г. констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването (Приложение № 3 към чл. 7, ал. 3, т. 3). Строителството на обекта е извършено по стопански начин. Ползван е пълен данъчен кредит, за вложените материали и услуги във връзка с изграждането му. Към края на 2013 г. обектът е изпълнен реално на етап „груб строеж“, но няма издаден акт за приемане на конструкцията (Приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14). През периода от 2014 г. до 2022 г. складът е използван за дейността на дружеството, която е извършване на СМР, а офис частта не е използвана. Дружеството има намерение, да продаде дълготрайните активи (УПИ-то плюс изградения обект) в състоянието, в което се намират към края на 2013 г. Към настоящият момент все още няма издаден акт за приемане на конструкцията. Продажбата на УПИ-то ще бъде облагаема доставка по ЗДДС.

Въпроси:

1. Продажбата на обекта „склад за строителни материали и офиси“ може ли да се третира като освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, т. е. като сграда, която не е нова?

2. Следва ли да бъде направена корекция на ползвания данъчен кредит за вложените материали и услуги във връзка с изграждането на обекта, като бъде приложена разпоредбата на чл. 79, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество продава превозно средство (камион) на сръбско дружество. Камионът се намира на територията на Италия. Купувачите искат да го вземат на ход и да го внесат в Сърбия без да се връща до България.

Въпроси:

1. Каква е сделката по отношение на ЗДДС?

2. Може ли да бъде по чл. 28 при положение, че стоката не излиза от страната и какви документи са необходими за удостоверяване на сделката?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Митнически режим „42“, позволява на кипърска фирма да внесе стока от трета страна в България, без да плати ДДС при вноса, ако са спазени следните изисквания:

- фирмата вносител (в случая кипърската фирма) е регистрирана по ЗДДС в България;

- стоката директно заминава за фирма в страна от ЕС, която има регистрация по ЗДДС в съответната страна (в случая е фирма в Румъния).

Кипърската фирма има издаден служебен номер от НАП и е регистрирана по ЗДДС в България, има и български VAT номер. При вноса в митническата декларация като вносител е вписана кипърската фирма с българския ДДС номер. Кипърската фирма няма регистрация в Търговския регистър, няма офис в България, има акредитиран представител в България, който извършва от нейно име всичко в България.

Въпроси:

1. Фактурата, която издава кипърската фирма към румънската фирма за продажба на внесената стока по митническа декларация - фактурата за ВОД, с кой ДДС номер се издава – BG ДДС номер на кипърската фирма или с кипърския ДДС номер на кипърската фирма

2. Сумите по издадените фактури за продажбата на стоката – ВОД към румънската фирма, трупат ли оборот за подаване на Интрастат и кой подава Интрастат декларацията – с BG ДДС номер или с кипърския ДДС номер на кипърската фирма?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружеството прави вестник, отпечатва го и го продава. Отчетна стойност на вестника е 0,70 лв. при продажна цена - 2 лв. Дружеството продава с данъчна фактура вестници на разпространител, който в определен период й връща непродадените вестници. Дружеството издава кредитно известие и заприходжава в склада върнатите вестници. В склада остават освен върнатите вестници от разпространителя и други, които не са били продадени от дружеството Налице е уговорка с физическо лице да закупи вестниците на цена от 0,01 лв. като вестници, не като хартия.

Въпрос:

Трябва ли да дружеството да прави корекция на ДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. През м. август 2022 г. дружество-наемодател издава на дружество-наемател фактура от месец август 2022 г. за наем на земеделска земя, отнасящ се за периода 2020/2021 г. Освен наема във фактурата е включена лихва за забава.

Въпроси:

1. Правилно ли е издадена през 2022 г. фактурата от дружеството-наемодател?
2. Може ли дружеството-наемател да признае разходът по така издадената фактура през 2022 г., който се отнася за минали период – 2020/2021 г.?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество е организатор на хазартни игри на основание на издадени от Национална агенция по приходите лицензи:

- Лиценз № ……/2022 г. за организиране на хазартни игри – залагания върху резултати от спорни състезания и надбягвания с коне и кучета;
- Лиценз №……./2022 г. за организиране на хазартни игри онлайн – залагания върху резултати от спорни състезания и надбягвания с коне и кучета;
- Лиценз №…./2022 г. за организиране на хазартни игри онлайн – онлайн казино.

Въпрос:

Как следва да се изчисли размера на дължимият корпоративен данък по ЗКПО, с оглед издадените на дружеството лицензи за организиране на хазартни игри?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Лице, упражняващо свободна професия, регистрирано по ЗДДС, трябва ли да се включи в дохода си компенсация по одобрена от Министерски съвет „Програма за компенсиране разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия“, която е приспаднало от фактурата за електрическа енергия, която получава за кантората?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. След ревизия на физическо лице (ревизиран период 2018 г.) е установено, че лицето трябва да внесе данък за недекларирани доходи от наем, както и доходи с неустановен произход по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Въпроси:

1. Как се подава декларация  по чл. 50 от ЗДДФЛ за минал период?

2. Кое приложение трябва да бъде попълнено към декларацията?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Въпрос. Физическо лице има проверка от органите по приходите, която обхваща период от 2017 г. до 2020г. Проверката е свързана с отдаване под наем на един магазин и предоставяне на апартамент под наем. Доходите от наем не са декларирани. Изискани са от физическото лице документи и писмени обяснения за всички доходи през посочения период и извлечение от банковите сметки.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се подаде декларация за получените наеми по чл. 50 от ЗДДФЛ, които не са декларирани?

2. Подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ след срока води ли до санкции и какви?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат