Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирана по ЗДДС само в България, купува машина от трета страна - Великобритания. Машината пристига в Нидерландия (дружеството няма регистрация по ДДС в Нидерландия), като представител на немска фирма (митнически агент) освобождава машината в Нидерландия. Стоката се транспортира за сметка на българското дружество от Нидерландия до България. В Нидерландия не е внесено ДДС и има издадена митническа декларация, в която дружеството е сме вносител/декларатор. При тази сделка се регламентира специфичен режим на ВОП съгласно чл. 13 ал. 6 от ЗДДС.

Въпроси:

1. Правилно ли е определен режимът ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС? 2. Кога възниква данъчното събитие в този случай? Кога трябва да бъдат издадени протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС? В издадения протокол като ИН по ДДС, ИН по ДДС на дружеството ли се посочва? 3. При положение, че машината е внесена от дружеството за него и за негова сметка до територията на страната, в държавата членка на вноса трябва ли да се декларира ВОД и ако трябва от кого? 4. Какво включва данъчната основа на ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС? Митническата декларация включва само цената на машината и транспорта на машината до Нидерландия. 5. Има издадени фактури от немски митнически агент за фискално представителство и декларация за износ. Протоколът по чл. 117 от ЗДДС с данъчна ставка 0 % ли трябва да се издаде? Тази фактура не е включена в стойността на митническата декларация.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС само в България, купува стока от трета страна - Великобритания. Дружеството извършва ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС. Стоката се освобождава в Нидерландия (в Нидерландия не е внесено ДДС). Дружеството има издадена митническа декларация, в която е посочено като вносител/декларатор. Стоката се транспортира за сметка на българското дружество от Нидерландия до България с речен  транспорт. Документът за превоз е с посочена дестинация Нидерландия – България. Фактурата, която е издадена е: "транспорт на стоки от Нидерландия до България" и основание на сделка по ЗДДС: "чл. 30, ал. 2 от ЗДДС - 0% спедиторски услуги, свързани с международен транспорт".

Въпроси:

1. Правилно ли е издадена фактурата?

2. Каква трябва да бъде данъчната ставка 0 % или 20%?

3. Какви документи са необходими за доказване на сделката?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува от унгарска фирма, регистрирана по ДДС, стока и я продава на турско дружество.

1. Унгарската фирма, издава фактура (без ДДС на основание: Directive 2006/112/ЕС, article 138, VAT type EU27) и изпраща стоката за Румъния - Турция. Условието на доставката е FOB. Има издадена Т2L на унгарската фирма. Стоката се превозва по река Дунав, до Румънско пристанище (платен превоз от унгарската фирма), където се претоварва и отива в Турция. (Транспортът Румъния – Турция ще се плати от българското дружество).

2. Стоката се движи от Унгария - за Румъния - транзит – турско пристанище (съгласно River bill of lading).

3. Има издадена румънска митническа декларация за износ, където българското дружество е посочено като отговорен финансист.

4. За продажбата на българското дружество е издаден инвойс към Турция без начислен ДДС.

Въпроси:

1. Как да се отрази/или не покупката от унгарското дружество в дневниците по ДДС?

2. Как да се отрази издадената от българското дружество фактура към Турция в дневника за продажби?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма закупува автомобил - 6+1 места с договор за финансов лизинг. Активът е заведен във фирмата при сключване на лизинговия договор за 125 000 лева. Ползван е данъчен кредит (ДК) в пропорция 50 на сто или 12 500 лв. През м. февруари 2023 г. финансовият лизинг приключва, фирмата плаща остатъчната стойност от 12 500 лева, която посочва на отделен ред на амортизационния план и започва да амортизира от следващия месец. На 22 март 2023г. се представя в счетоводството декларация от управителя на фирмата, с която той в изпълнение на т. 26.2 от Общите условия на лизинговия договор определя за приобретател на автомобила трето лице. С тази декларация фирмата се отказва да придобие автомобила, платен по лизинга и нарежда на лизингодателя да прехвърли автомобила на посоченото в декларацията лице - приобретател.

Въпроси:

1. Какви са задълженията на фирмата, изплатила лизинга, по отношение на този автомобил във връзка със ЗДДС?

2. Следва ли да се направи корекция на ползвания ДК и в какъв размер?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество получава услуга за реклама чрез регистриран акаунт в Google -Ирландия. Google също са регистрирани по ДДС в Ирландия и нямат място на стопанска дейност в България. Плащането става авансово през регистрирания акаунт до лимит 1000 лева, зададен от дружеството. В счетоводството на дружеството отчитането на плащанията става с авансов отчет, където са приложени съответните разписки след плащане. Google в сайта си уведомяват, че фактурират всички плащания веднъж в края на месеца. Сумата на фактурата се формира от действително предоставените услуги. На база на разписките за плащане съгласно закона дружеството си самоначислява ДДС с протокол по чл. 117 съответно в дневник продажби и после приспада частично ДДС през дневник покупки. След изтичане на месеца и получаване на фактурата се вижда, че сумите от разписките за плащане за съответния период не са равни на крайната сума по месечната фактура.

Въпроси:

1. Правилно ли действа дружеството от гледна точка на изискуемост на ДДС за самоначислението само въз основа на разписката за плащане?

2. Как да се процедира за разликата между платеното и фактурирането през съответния месец от гледна точка на издадените вече протоколи за самоначисление?

3. Кой е водещият момент за самоначисление - моментът на плащане или момента на получаване на фактурата/документа?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество планира да наеме по трудов договор физически лица, граждани на Молдова. За целта ще сключи договор за посреднически услуги с агенция за осъществяване подбор на лицата. Дружеството възнамерява да поеме разходите по оформяне на документите, застраховки, транспорт от и до Молдова, курс по български език и наеми през целия периода на престой в България. Част от разходите ще бъдат извършени преди момента на започване на работа от съответния работник. Това са разходи по легализация на документи, оформяне на виза, заплащане на билети, комисионни за наеми и т.н., които ще се направят след подписване на трудов договор, но преди реално започване на трудова дейност. Освен това в някои случаи е възможно конкретно лице – гражданин на Молдова, никога да не започне работа при този работодател.   

Въпрос:

Какво е данъчното третиране по ЗКПО на направените разходи? Има ли значение, че същите са направени в периода преди сключване на трудов договор и/или преди ефективно започване на работа на лицата?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Български работодател командирова работници и служители в рамките на предоставянето на услуги в изпълнение на договор за услуга (изработка на детайли за съоръжения) в производствена база на възложителя в Германия. Договорът за услуга е с продължителност 2 години и се очаква да бъде продължен. Работниците и служителите се командироват за срок по-дълъг от 30 дни и имат право на всеки 40 дни да се завръщат в страната за период от една седмица, но не повече от две седмици. По подадени заявления Обр. ОКд-236 за издаване на удостоверения за приложимо осигурително законодателство формуляр А1, за командированите работници и служители са издадени откази за приложимо осигурително законодателството на България, поради което за тях се заплащат данъци и осигурителни вноски в Германия.  Българският работодател предоставя ваучери за храна на всички работници и служители, работещи при него по реда на чл. 293 от Кодекса на труда като „социални разходи, предоставени в натура“ съгласно чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Въпрос:

Предвид обстоятелството, че работниците и служителите са подчинени на немското данъчно и осигурително законодателство, ако на командированите работници по реда на чл. 121а от КТ не се предоставят ваучери за храна, ще се считат ли за изпълнени изискванията на §1, т. 34 от ЗКПО относно "общодостъпност" на социалните придобивки по отношение на предоставените ваучери за храна на работниците и служителите работещи на територията на България и подчинени на българското законодателство и ще бъдат ли освободени от облагане тези разходи съгласно чл. 209, ал. 1 от ЗКПО?

ЗКПО. Въпрос. Дружество е закупило акции на немската фирма Volkswagen на регулиран пазар в ЕС, като предстои да ги продава също на регулиран пазар на ЕС. Съгласно чл. 44 от ЗКПО с печалбите (ал. 1) и загубите (ал. 2) от сделките с акции се прави преобразуване на счетоводния финансов резултат.

Въпроси:
1. Следва ли дружеството да извърши преобразуване в посочения случай?
2. Как следва да се разбира второто изречение на чл. 44, ал. 1: "Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия""? Правилно ли е разбирането, че тази разпоредба не е в сила в този случай, тъй като в СИДДО между България и Германия предвиденият метод не е "освобождаване с прогресия".

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Работодател има сключен трудов договор с физическо лице, на което е работодател по основно трудово правоотношение, като това лице има трудов договор и при друг работодател. Лицето получава ваучери за храна и по двата договора, като за всеки един са спазени всички законови изисквания и за лицето това са необлагаеми доходи на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „е“ от ЗДДФЛ.

Въпрос:

1. Как следва да се подава информацията в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за предоставените ваучери за храна от съответните работодатели? 2. Следва ли работодателят по основно трудово правоотношение на лицето да включва в предоставената от него справка и информация за предоставените ваучери за храна от допълнителния работодател?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. При начисляване на допълнително възнаграждение, което се отнася за предходната година, следва ли в коригиращата декларация обр. № 1 да бъдат променени т. 31 (начислен месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ), т. 31а (начислен месечен данък) и т. 34 (нетно възнаграждение), отразяващи допълнителното начислено и изплатено възнаграждение, като в такъв случай подадените данни в декларацията ще се различават от подадените данни в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за същата година?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице (български гражданин), което живее и работи в България, притежава недвижим имот, намиращ се на територията на САЩ и през 2023 г. го отдава под наем, а доходите получава по банков път. Собственик на имота съгласно нотариалния акт в САЩ и страна по договора за наем, в качеството на наемодател, е само това лице, но според българското законодателство имотът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

Въпроси:

1. При положение че доходите от наем се декларират и облагат с данък в САЩ, необходимо ли е те да бъдат декларирани и облагани и в България от двамата съпрузи?

2. Следва ли да се подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която да се прилага документ за платения в САЩ данък?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ТЗ. Въпрос. Двама съдружници в ООД - единият с 15% от капитала, вторият с 85% от капитала са едновременно и управители заедно и поотделно съгласно търговския регистър и имат сключени договори за управление и контрол (ДУК) с определен размер на възнаграждение. Проведено е общо събрание (ОС) на дружеството по инициатива на съдружника с 85% от капитала с цел освобождаване на другия управител като управител. Дружественият договор изисква мнозинство повече от 1/2 от капитала на дружеството за вземане на решение за избиране и освобождаване на управителя и промяна на възнаграждението му. Поканата за свикване на ОС е връчена чрез ЧСИ, но управителят я е прочел и е отказал да подпише за връчване. Същият е завел дело за нелигитимност на ОС.

Въпрос:

Считано от датата на ОС ли е налице право/задължение за дружеството да спре начисляването на възнаграждение по ДУК на управителя с 15% участие в дружеството? (Ще се водят дела и не е ясно какъв ще бъде изходът от тях и времето, което ще отнемат.)

Отговор: Александра Атанасова, адвокат