Промени ППЗДДС и ППЗАДС

ЗДДС. Относно третиране на доставка на стоки от Турция, транспортирани от Швеция
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, получава фактура за стоки от Турция. Стоките се транспортират от Швеция. Това ВОП ли е или е сделка извън територията на страната? Трябва ли да издадем протокола по чл. 117 от ЗДДС и кого да посочим като доставчик - турската фирма или тази от Швеция?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на дистанционни продажби
ЗДДС. Въпрос. Румънско дружество има регистрация по ЗДДС в България за дистанционни продажби на основание чл.100, ал.3 ЗДДС (по избор). Някои от българските крайни клиенти, които купуват стоки от сайта на румънското дружество, посочват, че искат да им бъде издадена фактура на името на българско данъчно задължено юридическо лице (ЮЛ). Тези доставки не представляват дистанционни продажби. Има няколко варианта за транспорт на стоките:
 
  1. Директно от склада на румънското дружество в Румъния до българското данъчнозадължено лице (ДЗЛ) – това би трябвало да е ВОД за румънското дружество и то да го декларира под румънския си ДДС номер съгласно румънското законодателство; за българското ДЗЛ ще представлява ВОП. Под БГ номера на румънското дружество няма да се декларира нищо за тази доставка.
  2. От склада на фирмата-майка на румънското дружество в Германия до българското ДЗЛ - немската фирма-майка фактурира БГ номера на румънското дружество за стоките и за транспорта им до България (при условия DDP), а румънската фирма фактурира крайния клиент ДЗЛ в България под БГ номера си.
  3. От склада на първоначална фирма-продавач в друга държава от ЕС (контрактор на немската фирма) до българското ДЗЛ – отново немската фирма-майка фактурира БГ номера на румънското дружество за стоките и за транспорта им до България (при условия DDP), а румънската фирма фактурира крайния клиент ДЗЛ в България под БГ номера си.
Посочените доставки в т. 2 и т. 3 не би трябвало да са тристранни операции, тъй като не оговарят на всички условия в чл. 15 от ЗДДС, а именно посредникът да не е регистриран за целите на ДДС в останалите 2 държави, както и при т. 3 транспортът не се извършва от Германия до България.
 
Как следва да се третират посочените в т. 2 и т. 3 доставки и под кой ДДС номер би било по-удачно да се декларират – българският или румънският? Представляват ли вътреобщностни доставки доставките от румънското към българските ДЗЛ, при положение, че има само един вътреобщностен превоз за двете последователни доставки и към коя от тях следва да се причисли той във връзка с решения C‑430/09 и C‑245/04?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на сделка между българско, кипърско и руско дружество
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „А“ регистрирана по ДДС, фактурира продукция на кипърска фирма „Б“. Стоката обаче не напуска територията на България. Кипърската фирма издава фактура към крайния получател (руска фирма „В“) за същата стока и я изнася от България с митничмеска декларация, в която фигурира кипърската фирма и тяхната фактура.
  1. За фирма „А“ каква е сделката - износ или ВОД?
  2. С какви документи става доказването й?
  3. Трупа ли оборот за регистрация по ДДС кипърската фирма „Б“?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно доказване на ВОД
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма изнася стоки за фирма в Италия. И двете фирми са регистрирани по ЗДДС в държавите си. Българската фирма издава фактураа без ДДС. Има и ЧМР с подпис от италианската фирма, че стоката е получена. Трябва ли да се пише и протокол по чл. 117 от ЗДДС ? Какво друго ми трябва за доказване, че сделката е осъществена?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно самоначисляване на ДДС с протокол
ЗДДС. Въпрос. Имам предоставена услуга от фирма от ЕС, регистрирана в съответната държава с VАТ №. Фактурата, която получавам е с 0.00 ДДС. За такава фактура си самоначислявам ДДС и в двата дневника. Моля за потвърждение при фактура за извършени услуги от страна извън ЕС самоначислявам ли ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 143 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС и регистрирана като дилър на стоки втора употреба по чл. 143 от ЗДДС, закупува автомобил от Италия с цел продажба в България на трети лица. При проверка за ДДС номер във VIES, контрагентът е регистриран в държавата-членка. В документа от италианския контрагент, в основанието за начисляване/неначисляване на ДДС/IVA % e изписано следното основание:
-        „ non imp art 41 “,
-        „escl.art.15 n.3“.
От цитираното основание в документа, следва ли българската фирма да третира сделката като ВОП и да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС или трябва да приложи режим на маржа?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на онлайн търговия
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ДДС по чл. 100, ал. 1 занимаваща се с онлайн търговия, разработка на мобилни приложения, реклама и др. дейности.
  1. Фирмата продава чрез електронен сайт на фирма ITUNES, Luxembourg мобилни приложения, които разработва. Продажбите са на физически лица. По сметка на бълг. фирма постъпиха 1602 EUR от фирма ITUNES за осъществените продажби чрез сайта. Каква фактура следва да издадем? И в кои колони на дневника трябва да се посочи.
  2. Същата фирма е направила две реклами в Google AdWords едната е на собствената им фирма, а другата е на клиент с цел продажба и е префактурирана като е начислено ДДС. Моля за помощ къде и как да отразя двете фактури в дневниците и декларацията по ДДС.
  3. И последен въпрос. Фирма закупува антивирусна програма Касперски, фактурата е издадена от Холандия. Това като ВОП ли трябва да се подаде?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно интернет доставка от немска фирма, заплатена с лични средства на собственика
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, получава интернет доставка от регистрирана в Германия фирма – малки машини и инструменти за изработка на мостри, необходими в дейността на българската фирма. Доставката е платена от личната сметка на собственика. 
Въпросите са: 
  1. Има ли българската фирма ангажимент за начисляване на ДДС и ако има - по кой член?
  2. С какви документи трябва да разполага българската фирма? 
  3. Проблем ли е, че фактурата от Германия е издадена на името на българската фирма, а стоката е платена чрез Pay Pal от физическото лице собственик?

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно бракуване на дълготрайни активи - предмет на апорт
ЗДДС. Въпрос..Фирма „А“ извършва апорт във фирма „Б“ – транспортни средства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДДС апортът не е доставка и за него не е начисляван ДДС от страна на апортиращия. След време фирма „Б“ бракува апортираните транспортни средства. Остатъчната стойност на всяко едно от тях е в размер по-голям от 10 % от остатъчната стойност. Следва ли да начисляваме ДДС при бракуване на транспортните средства - предмет на апорта?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на остарели и изхабени дълготрайни активи
ЗДДС. Въпрос. Във фирмата ми има група ДМА компютри и телефони. С изключение на новите такива, които са закупени през 2014 г., всички други са закупени в периода 2008 – 2011 г. и са изхабени и всъщност вече не се използват от фирмата, но стоят като активи.
 
Освен продажба на минимална стойност или бракуване, върху които ще се дължи ДДС има ли друга възможност за тяхното отписване като фирмени активи?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно доставка на нова сграда
ЗДДС. Въпрос. Фирма регистрирана по ДДС с получено право на строеж има завършен обект до акт 14 (издаден акт 14 - груб строеж). Няма възможност да довърши обекта. Сградата не може да се стопанисва - има нанесене щети поради нестопанистване. Фирмата иска да продаде построената сграда (груб строеж ) - на каква стойност може да продаде и какво ДДС дължи?Ако реши да обезщети собствениците на земята с части от сградата - дължи ли ДДС върху обезщетението ? 
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно ползване на данъчен кредит при ремонт и преустройство на нает имот
ЗДДС. Въпрос. През 2003 г. ЕТ купува производствен цех. Две години по-късно физическото лице създава дружество ООД. Между ЕТ и ООД има сключен договор за наем със срок от 25 г. Наемът се документира всяка година с фактура от ЕТ към ООД и е възмезден, като ЕТ не е регистриран по ЗДДС. Дружеството осъществява дейността си в цеха и започва да го ремонтира и разширява. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Ползвало е данъчен кредит на СМР и ремонтите, които не са били за сметка на наема. Разширението се води по строителна документация на ЕТ.
 
В тези ситуации биха ли възникнали проблеми относно ползвания данъчен кредит в ООД?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно получени суми по договор с т.нар. „колекторски фирми“
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, е получила паричен превод в размер на 64 500 лв. като хонорар с протокол за разпределение на сумите, получени от колекторска фирма. Колеги ни убеждават, че фактурата за тази сума е без ДДС. Моля да ми кажете Вашето мнение по този казус.
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно наем от имот съпружеска собственост и регистрация по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Физически лица (съпрузи) предоставят под наем 3 апартамента, съпружеска собственост. Два от тях – на посолства на чужди републики извън Евросъюза (за жилищни нужди на служители), а единият – на чуждестранно физическо лице. Подлежат ли на регистрация по ЗДДС, ако месечният наем на двата апартамента (дадени под наем на посолствата) е 8000 лв., а месечният наем на апартамента, отдаден на физическо лице, е 3000 лв. Апартаментите са отдавани под наем в продължение на 15 месеца.
Какъв статут имат посолствата на чужди страни в България? Кои доставки (наеми) в случая ще формират облагаемия оборот за регистрация по ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на регистриран земеделски стопанин
ЗДДС. Въпрос. Въпросите ми са свързани с регистриран земеделски стопанин - производител на пчелен мед.
-        Земеделският производител получава субсидия (мярка 41 от Държавен фонд „Земеделие“ за закупуване на ДМА (техника). Тази субсидия включва ли се в облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 и 2 и чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС?
-        Регистриран земеделски стопанин - производител на пчелен мед, регистриран по ЗДДС, има ли право на ускорено възстановяване на ДДС съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗДДС?
-        Регистриран земеделски стопанин -  производител на пчелен мед, регистриран по ЗДДС, има ли право да избира реда за облагане на доходите от дейността им - с 60% нормативно признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност производство на непреработени продукти от селското стопанство или по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци. За целита на ЗДДС земеделският стопанин равнопоставен ли е и при двата вида на облагане?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно подаване на Интрастат декларация

ЗДДС. Въпрос. Дружество получава материали от държава от ЕС, използва ги за производство и връща готовата продукция в държавата членка на ЕС. Материалите се получават с проформи фактури (от Европейски съюз), които не се плащат на доставчика. Въпросът ми е: следва ли да се подават интрастат декларации за получаваните проформи за материали. ВОП не се правят съгласно чл. 13, ал. 4 т. 8 от ЗДДС.


Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Корекция по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС при предоставен заем
ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни е регистрирана по ДДС и не е финансова институция. През 2014 г. сме предоставили заем на друга фирма. В края на 2014 г. сме начислили лихва в размер на 5000 лв. Фирмата - заемополучател ни изплаща лихвата през май 2015 г., като ние ние издаваме фактура, в която не начисляваме ДДС (основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).
 
Въпросите ми са следните:
  1. Правилно ли сме издали фактурата през месец май 2015 г. или е трябвало да я издадем още през месец декември 2014 г., когато сме начислили лихвата за целите на ЗКПО?
  2. Кога е правилно да се извърши корекция по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС:
-        през 2015 г. или
-        е трябвало да се извърши през 2014 г.?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на продажба от митнически склад
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма получила стока от Сингапур, която се намира в митнически склад в България, като стоката не е освободена от митническия склад (фирмата не е заплатила мито и ДДС). Фирмата я продава на друга българска фирма, като не начислява ДДС, позовавайки се на чл. 86, ал. 3  от ЗДДС. Фирмата в България, която закупува стоката от българската фирма вносител на стоката от Сингапур продава стоката на гръцка фирма, без да бъде освобождавана от митническия склад.
 
  1. В дневниците за покупки българската фирма получател на стоката от Сингапур къде трябва да отрази сделката, след като не е заплатила ДДС и мито?
  2. При продажбата на друга българска фирма от митническия склад правилно ли  не начислява ДДС, позовавайки се на чл. 86 ал. 3 от ЗДДС?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗАДС. Производство ракия собствена марка
ЗАДС. Въпрос. Имам дружество, което към момента е регистрирано по ЗДДС. Притежавам помещение, в което са монтирани два казана (единият 250литра, а другият 400литра) за варене на ракия. Искам да произвеждам и бутилирам ракия собствена марка. Какви действия трябва да предприема предварително във връзка със ЗАДС и други закони, за да стартирам това начинание?
             
 
Отговор: Мариянка Вълчанова, началник отдел «Последващ контрол», Агенция «Митници» Пловдив 
ЗАДС. Дейност в два малки обекта за дестилиране
ЗАДС. Въпрос. Регистриран съм като специализиран малък обект за дестилиране в село „Х“ с казани с вместимост 1000 литра. Казаните миса съответно 500 литра, 250 литра и 250 литра. Във връзка с промяната в ЗАДС, реших да продам единия си казан с вместимост 500 литра. Имам клиент, който при придобиването иска да заработи с казана в помещението, в което работя и аз. Обектът ми е нает под наем, като наемодателят е съгласен да бъде направена реконструкция за обособяване на две помещения с един вход, разделени чрез преградна стена от итонг и да сключи два отделни договора за наем с всяка една от фирмите, така че двете казанджийници да заработят самостоятелно.
 
Въпросът ми е може ли да се осъществи дейността на два малки обекта за дестилиране в така реконструирано помещение, които са правно и икономически независими?
 
 
Отговор: Мариянка Вълчанова, началник отдел «Последващ контрол», Агенция «Митници» Пловдив
ЗКПО. Прилагане на чл. 46 от ЗКПО при трансформиране на дълг в капитал или резерв
ЗКПО. Въпрос. „БГ“ е дружество, регистрирано в България с регистриран капитал от 5 000 лв. и с едноличен собственик на капитала АГ, Швейцария.
-        Към края на август 2015 г. „БГ“ има задължения за управленски услуги към АГ в общ размер на 3 671 173, 36 лв.
-        „БГ“ е реализирало финансови и счетоводни загуби за периода 2010 - 2014 г., като в резултат на това е генерирал данъчни загуби в общ размер от 6 994 573, 39 лв.
 
Интересуваме се от вашите коментари относно обръщане на дълг в капитал и данъчни последици свързани с всяка една от следните възможности:
  1. Отписване на задълженията към АГ с преобразуването им в собствен капитал на дружеството.
  2. Преобразуване на задълженията към АГ в капиталов резерв.
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно прилагане на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО при наличие на РА за периода на допускане на грешката
ЗКПО. Въпрос. Имам известно съмнение по прилагането на чл. 75 от ЗКПО. Установена е счетоводна грешка за 2013 г. и 2014 г. Грешката се състои в отнесен разход през 2013 г., който се отнася за 2014 г. През 2013 г. са платени авансово суми, които са отнесени в разходи. За 2013 г. има извършена и приключена ревизия. Мога ли да подам уведомление по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО за коригиране на резултат за 2014 г. като си отнеса правилно разходите?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на взаимоотношения с офшорни фирми
ЗКПО. Въпрос. Какво е третирането от гледна точка на ЗКПО при следните две хипотези.
 
Първа хипотеза: - новорегистрирано българско дружество "А" получава комисионна 1 млн. лв. за консултантска дейност от "В", която е китайска фирма. Съдружниците във фирма "А" са:
-        ЮЛ (офшорна фирма);
-        ЮЛ (Китай);
-        ЮЛ (Хонг Конг);
-        ЮЛ (България).

Въпросите са:
  1. Какви данъци дължи българско дружество след получаването на комисионната?
  2. Съдружниците какви данъци дължат при разпределението на дивидентите в зависимост от мястото им на регистрация?
Втора хипотеза: - фирма "В" (Китай) превежда на фирма "С" (офшорна) 1 млн. лв. за консултантска дейност. Фирма "С" превежда същите пари на фирма "А" (новорегистрирано българско дружество) като дългосрочен заем.  Въпросът е какви задължения и последствия евентуално се пораждат за българското дружество "А"?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно разпределен дивидент от Румъния
ЗКПО. Въпрос. Румънско дружество е 100% собственост на българско дружество. През 2015 г. българското дружество е основен доставчик на стоки на дъщерното дружество в Румъния. Двете дружества нямат офиси и не извършват дейност в другата държава (българското в Румъния и румънското в България). След приключване на финансовата година, румънското дружество разпределя цялата печалба като дивидент на дружеството - майка. Дължи ли се данък върху дивидента ( независимо дали при източника или в държавата, на която дружеството - майка е местно лице) за печалба, реализирана както през 2014 г., така и през 2015 г., респ. за разпределен дивидент през м. 12. 2015 г. и през м. 01. 2016 г.
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Изтичане на давностен срок на вземане на съдружник от консорциум за целите на ЗКПО
ЗКПО. Въпрос. Фирма “Х” е съдружник в консорциум”У”. Съгласно договора за консорциума фирма “Х” внася парични средства в консорциума “У” за осъществяване на дейността му от момента на неговото създаване м.11/2007 г. до м.03/2014 г. На части в горе посочения период от време “У” връща на “Х” част от предоставената му сума, като почти от половината е невъзстановена.
 
Въпрсът е тъй като взаимоотношенията между “Х” и “У” нямат характер на сделки, а са един чист паричен поток,отразен като разчети между контрагентите, за остатъка от невъзстановената сума от “У” на “Х” прилага ли се 5 годишен давностен срок съгласно ЗКПО, ЗДДС, ЗЗД?
 
В този смисъл подлежат ли на отписване от “Х” вземания с изтекъл давностен срок и респ. от “У” задължения с изтекъл давностен срок? В този ред на мисли това отписване ще води ли до данъчно преобразуване на резултатите в двете фирми? Възможно ли е с допълнително споразумение между участниците в консорциума да се уредят разплащанията между двете страни в един по-дългосрочен период, поради обстоятелството, че всички възможности за уреждане на сделките са изчерпани и дейността на консорциума е приключена? Попада ли казусът в хипотезата на предоставен заем между свързани лица?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно прилагане на разпоредбата на чл. 26, т. 9 от ЗКПО

ЗКПО. Въпрос. Какво е нормативното основание за прилагане на разпоредбата на чл. 26, т. 9 от ЗКПО? Имам предвид лечебно заведение с над 50 на сто общинско участие.

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Третиране при закупуването на права за ползване на лицензи за пренос на данни
ЗКПО. Въпрос. Какво е третирането от гледна точка на ЗКПО при закупуването на права за ползване на лицензи за пренос на данни, като например услуги на SWIFT, предоставяни на банките?
 
 
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
СИДДО. Прилагане на СИДДО с ОАЕ
СИДДО. Въпрос. Сключен е договор за заем на българско юридическо лице от физическо лице (ФЛ), което е български гражданин, но живее и работи в Обединениете Арабски Емирство (ОАЕ), като притeжава Resident Identity Card. Центърът на жизнените интереси на ФЛ е ОАЕ - то работи и пребивава там заедно със семейството си. Имам следните въпроси:
  1. В коя страна ФЛ е местно лице за целите на данъчното облагане и с какъв документ следва да се удостовери това?
  2. Ако лицето е чужедстранно ФЛ (ЧФЛ)  по смисъла на ЗДДФЛ и СИДДО, приложим ли е редуцираният размер от 2% окончателен данък върху начислената лихва при наличието на спазена процедура по прилагане на СИДДО?
  3. Ако лицето е ЧФЛ по смисъла на ЗДДФЛ и СИДДО, каква е данъчната ставка за изплатени неустойки във връзка със забавено плащане и други подобни обезщетения за пропуснати ползи?
  4. Как се определят и доказват "особени взаимоотношения" по смисъла на чл. 11, т. 7 на същото СИДДО и предполага ли това някаква регулация по отношение на размера на договорената лихва?
 
 
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
ЗДДФЛ. Относно третиране на доход от наем на адвокат, регистриран по ЗДДС
ЗДДФЛ. Въпрос. Следва ли физическо лице на свободна практика като адвокат, регистрирано по ЗДДС, да плаща за едно и също нещо два вида данък? Казусът е следният: лицето отдава два леки автомобила по два договора на фирма под наем. Фирмата наемател изплаща хонорар, издава служебни бележки и плаща авансово данък доход по граждански договор 10%. В същото време от писмен въпрос зададен на НАП отдел „Методология“ ми отговориха, че лицето - наемодател следва да издаде и фактура по ДДС за този наем. Освен това двата леки автомобила са придобити по време на брака и съпругът какви задължения има или няма по тези договори?
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Третиране при наследяване на ЕТ
ЗДДФЛ. Въпрос. Баща, собственик на ЕТ ”Х. – Г. Д.” почива на 05. 02. 2015 г. Със съгласието на наследниците на основание на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон дъщеря му поема дейността на новата фирма, която е регистрирана на 23. 03. 2015 г., с нов Булстат е регистрирана на 23. 03. 2015 г. по ЗДДС , като наследява активите на починалия собственик с наименование ЕТ „Х. – Г. Д. – Л. Д.” Дейността на фирмата касае производство и реализация на селскостопанска продукция, като обработва собствена и наета земеделска земя. Регистрирана е като земеделски производител. Културите които се отглеждат са основно есенници – пшеница, ечемик, рапица.
 
Тъй като датата на смъртта на бащата е преди установеният срок за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за 2014 г. не е подавана такава. Имам следните въпроси:
  1. През 2014 г. са декларирани и внасяни авансови вноски по ЗДДФЛ. За 2014 г. има формирана печалба и данъка в/у нея надвишава направените авансови вноски. След като няма задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., дължат ли наследниците данък върху дохода на починалото физическо лице?
  2. Поради спецификата на дейността са извършвани разходи за стопанската 2014/2015 г. от м. 09.2014 до 05.02.2015 г. от ЕТ „Х. - Г.Д.”. През този период се натрупват разходи за т.н. незавършено производство, формиращи себестойността на селско-стопанската продукция, която се реколтира през м. юни - август. Разходите са извършвани и от ЕТ “Х - Г.Д. – Л. Д.“ до самото реколтиране . Признават ли се за данъчни цели разходите за незавършено производство до 05. 02. 2015 г., направени в ЕТ „Х. – Г.Д.” като присъщи за приходите от добитата (реколтирана) и заприходена продукция в ЕТ „Х. – Г.Д. – Л. Д.”?
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Относно осигуряване на студенти, наети и с опция за практическо обучение
КСО. Въпрос. Ние сме счетоводна къща и понякога за нашата работа наемаме студенти редовно обучение като  предоставяме възможност за практическо обучение. При по дългосрочни ангажименти с един студент имаме следните опции:
  1. Да сключи със студента граждански договор за конкретно свършена работа;
  2. Да сключим договор за ученичество по Кодекса на труда (КТ);
  3. Да сключим трудов догово на 4 часов работен ден.
Въпросите ни са:
-         Какви са задълженията по осигуряването на фирмата в трите случая?
-         Има ли ангажимент студентът да уведомява ВУЗ при условие, че възнаграждението ще бъде под една минимална работна заплата.
 
И освен това бихте ли коментирали прилагането на чл. 234 от КТ. Някои фирми го използват, за да назначат стажанти и тълкуването им е, че това е договор с характеристика на граждански договор, независимо че е по КТ. Какво е Вашето мнение по отношение на чл. 234 от КТ? Осигуряването какво трябва да бъде и трябва ли да се обяви в НАП по чл. 62 от КТ?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Относно осигуряване на собственик на дружество
КСО. Въпрос. Ако собственик на ЕООД реши да се осигурява по протокол, следва ли да се осигурява и като самоосигуряващо се лице в дружеството (в случай че не се осигурява като самоосигуряващо се лице в друго дружество, ЕТ или като физическо лице)?

Какви документи са необходими за да е собственик назначен по протокол, и в ЕООД възможно ли е такова назначение?
 
Собственик, назначен по протокол, в Декларация образец № 1 кой вид осигурен е?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Осигуряване на пенсионер - собственик на ЕООД
КСО. Въпрос. Собственик на ЕООД - пенсионер до края на 2015 г. се осигуряваше само здравно и получаваше възнаграждение за полагане на личен труд. В дружеството има назначени по трудов договор 5 лица.
 
Може ли собственикът да се осигурява само здравно, без да получава възнаграждение за полагане на личен труд, независимо, че подписва всички търговски договори, заповеди и всичко свързано с дейността на дружеството?
 
                                        
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване         
КСО. Относно третиране на собственик на ЕООД по време на отпуск по майчинство
КСО. Въпрос. Лицето е един от двама  съдружниците  в ООД. И двамата съдружници са вписани в търговския  регистър като управители. Осигурява се  като самоосигуряващо се лице чрез това дружество за всички осигурителни случаи.
 
Същото това лице  е и едноличен собственик на ЕООД. Има подадена декларация ОК 5 за започване на  дейност и дружеството ще осъществява дейност и занапред. В ЕООД   няма назначен персонал, дейността се осъществява от едноличния собственик на капитала.
 
Лицето забременява и иска да ползва болнични и майчинство.
 
Трябва ли в случая да се назначи прокурист в ЕООД, да се впише в търговския регистър и съответно от кой период -  още с издаването  на болничните листове  или по късно, когато започне периода 410 дни, за да няма проблеми с получаване на съответните обезщетения?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Относно обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на малко дете
КСО. Въпрос. Служителка в отпуск по майчинство иска да напусне, за да започне работа при друг работодател. Втората година на майчинството още не е изтекла и тя получава обезщетение по чл. 53 от КСО. Датата на освобождаването й съвпада с датата на постъпване на детето в детска градина. Какви документи следва да се представят в НОИ и в какви срокове? Какви документи трябва да представи новият работодател, с оглед на това, че между датата на прекратяване и датата на постъпване на служителката има 7 дни? Полага ли се ½ от  обезщетението за майчинство, при положение, че детето е настанено в държавна детска градина и се заплащат административни такси в размер на 60 лева?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

ЗЗО. Относно здравно осигуряване на пенсионер по граждански договор
ЗЗО. Въпрос. На пенсионер по граждански договор е възложено да изработи сложни машинни детайли, като за м. януари трябва да му заплатим 400 лв., а за м. февруари 600 лв. Какви и колко вноски дължим за м. януари и за м. февруари?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване 
КТ. Относно възстановяване на разходи за вътрешен транспорт при командировка в чужбина
КТ. Въпрос. Трябва ли да признаваме разходите за вътрешен транспорт в чужбина освен тази, които са цитирани в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НКСЧ), т.е летище – хотел и обратно.
 
Например, ако командированото лице използва транспортно средство от хотела до мястото на мероприятието, за което е командирован, срещу представяне на разходооправдателен документ, то това нарушение ли е на НСКСЧ и трябва ли да му ги покриваме или не? Нашият вътрешен одит счита, че сериозно нарушаваме НСКСЧ.
 

Отговор:  Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно изплащане премии за предходната година при промяна на работодателя
КТ. Въпрос. От началото на следващата година, персоналът, заедно с активи на едно търговско представителство (ТП), ще преминат в търговско дружество, регистриано в България. Съществува практика, през следващата година, ТП да изплаща премии на служителите си. Тези премии са свързани с специфични за дейността на ТП показатели. Може да им се направи сравнително добра преценка за размера им.

Моля за Вашето мнение, виждате ли вариант премията да бъде изплатена от ТП през 2016 г.
 

Отговор:  Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ЗСч. Отчитане на разходи, свързани с изграждане на платформа за онлайн търговия
ЗСч. Въпрос.Дружеството ни се занимава с изграждане на платформа за онлайн търговия за недвижими имоти, която ще свързва различни интернет потребители – агенти, строителни компании, разработчици, собственици. За изграждането на тази платформа, фирмата ни е закупила търговска марка и програмен код и домейни. Търговската марка и програмния код са заприходени като нематериални дълготрайни активи, а домейните като текущи разходи, тъй като са под определения от дружеството праг на същественост за дълготрайните активи на стойност, определена от пазарна оценка, тъй като са придобити от свързано лице. Приходите на фирмата ще бъдат формирани от използване на лиценза за онлайн платформата от други дъщерни фирми на обща фирма-майка. Дружеството ни непрекъснато прави разходи за усъвършенстване на онлайн платформата и отстраняване на грешки при търсенето. Разходите са: софтуерни услуги / програмиране, реклама, консултантски услуги.
 
Въпросите ни са следните:
-        Следва ли и с кои от направените разходи да бъде увеличена стойността на програмния код?
-        Ако да, възможно ли е тези разходи да бъдат заприходени като отделни дълготрайни активи в края на всеки месец, през който са извършени?
-        Какъв следва да бъде срокът им на амортизация – до края на определения полезен живот на платформата ли?
 
 
Отговор: Жени Гицоайка, дипломиран експерт–счетоводител

ЗСч. Относно отчитане на разходи, свързани със създаване на ДМА
ЗСч. Въпрос. Във връзка с участие в програма „Енергийна ефективност в МСП” за закупуване на нови машини сключихме договор за „Изготвяне на доклад от опростено обследване за енергийна ефективност”.  Цената на тази услуга е доста висока и възникна въпросът - този разход може ли да се отчете като текущ разход, или трябва да се включи в стойността на бъдещите машини, като пряк разход за въвеждането в употреба на ДМА съгласно СС № 16 -  Дълготрайни материални активи т. 4. 1 ,буква „д“?
 
За да дам повече яснота какво представлява този доклад ще цитирам дейностите от договора, като отбелязвам, че  цената е една, а не конкретизирана по дейности - „Опростеното обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, съобразно изискванията по процедурата включва изпълнението на следните основни етапи и дейности:
1. подготвителен етап, който включва следните дейности:
a) оглед на промишлената система;
б) събиране и обработка на първична информация за функционирането на промишлената система и разходите за енергия за представителен предходен период от 3 години;
2. етап на установяване на енергийните характеристики на промишлената система, който включва следните дейности: 
а) анализ на съществуващото състояние и енергопотреблението;
б) изготвяне на енергийни баланси, определяне на базовата линия на енергопотребление;
в) огледи и измервания за събиране на подробна информация за енергопреобразуващите процеси и системи; 
г) обработване и детайлизиран анализ на данните;
д) анализ на съществуващата схема за управление на енергопотреблението;
е) определяне на енергийните характеристики на сградата и потенциала за тяхното подобряване;
3. етап на разработване на мерки за повишаване на енергийната ефективност,
който включва следните дейности:
а) изготвяне на списък от мерки за повишаване на енергийната ефективност; 
б)остойностяване на мерките, определяне на годишния размер на енергоспестяването; 
в) определяне на годишния размер на енергоспестяването с отчитане на взаимното влияние на отделните мерки и технико-икономическа оценка на пакета от мерки; 
г) анализ и оценка на количеството спестени емисии CO2 в резултат на разработените мерки за повишаване на енергийната ефективност; 
4. заключителен етап, който включва следните дейности:
а) изготвяне на опростен доклад за отразяване на резултатите от обследването;
б) представянето им на Възложителя.”
 
 
Отговор:  Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Относно определяне на счетоводната печалба при земеделска дейност
ЗСч..Въпрос. Българско юридическо лице  извършва две дейности:

1. Животновъдство – отглеждане на крави  52 бр. със следните показатели за 2015 г.:
-         Разходи за дейността - фуражи, заплати осигуровки и др.   -   35000 лв.;
-         Получени дотации за покриване на част от разходите       -      15000 лв.
Няма други  приходи за реализирана продукция. Кравите ще имат приплоди през 2016 г.
 
2. Консултантски услуги по европейски програми със следните показатели за 2015 г.:
-         Получени приходи -                                                                         89500 лв.;
-         Разходи за тази дейност - заплати, осигуровки,  командировки, материали и др. - 18750 лв.                                           
Каква е счетоводната печалба на дружеството за 2015 г.?
 
 
Отговор: Христина Колева, регистриран одитор