Хранителна банка и одобрен икономически оператор

ЗДДС. Относно доставка на туристическа услуга в полза на дружество, регистрирано в Германия и в трета страна
ЗДДС. Въпрос. Бих искал да получа разяснение по следните три казуса във връзка с възложено организиране на спортно събитие (мото поход) на дружество, регистрирано по ЗДДС в България:
  1. Дружество регистрирано в Европейския съюз - Германия възлага организиране на мото поход в Гърция, т.е. мотористите ще пристигнат в България и дружеството - изпълнител (регистрирано по ЗДДС в България) трябва да организира превоз с мотори собственост на изпълнителя, хотел до/в Гърция и самото пребиваване там и съответно трябва да издаде фактура за извършената услуга. Следва ли да начисли ДДС, и ако не на какво основание от ЗДДС?
  2. Дружество регистрирано в Европейския съюз - Германия възлага организиране на мото поход в България, т. е. мотористите ще пристигнат в България и дружеството - изпълнител трябва да организира превоз с мотори негова собственост, хотел в България и самото пребиваване в България. За извършената услуга по организиране на събитието дружеството изпълнител (регистрирано по ЗДДС в България) следва да издаде фактура. Трябва ли да се начисли ДДС, и ако не на какво основание от ЗДДС?
  3. Дружество от трета страна възлага организиране на мото поход в страна член на Европейски съюз, т. е. мотористите пристигат в България и дружеството изпълнител организира превоз с мотори негова собственост, хотел до/в страната членка на Европейския съюз и самото пребиваване там. Дружеството изпълнител (регистрирано по ЗДДС в България) издава фактура за извършената услуга по организиране на спортното събитие. Следва ли да се начисли ДДС, и ако не на какво основание от ЗДДС?
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно износ в САЩ с отложено плащане като продажбата и плащането се поема от втора фирма
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, прави износ на стоки за американска фирма. Договорът за доставка на стоки включва клауза за отложено плащане. 
 
Два месеца след като стоката е доставена в Америка става известно, че фирмата вносителка не може да се занимава с продажбата на тази стока в Америка (по данъчни причини). Стоката няма да бъде върната в България обаче, а ще бъде поета от друга американска фирма, която ще я продава в Америка. Също така втората американска фирма ще плати на българската фирма.
 
Кой от следните два варианта е приемлив от Ваша гледна точка с цел данъчна изрядност в България: 
 
Първи вариант: 
-        сключване на договор за покупко-продажба на стоки между двете американски фирми; 
-        сключване на договор за цесия/продажба на вземане на пазарна цена между втората американска фирма и българската фирма и уведомяване на първата американска фирма за наличието на договора за цесия. 
За българската фирма цесията ще е освободена доставка с данъчна основа - пазарна цена. 
 
Втори вариант: 
-        българската фирма издава кредитно известие по износ към първата американска фирма въз основа на договора за заместване чрез встъпване в дълг; 
-        българската фирма издава фактура с нулева ставка и основание чл. 28 от ЗДДС към втората американска фирма, позовавайки се на договора за заместване чрез встъпване в дълг. 
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно комплексна услуга от трета страна, свързана с монтаж на оборудване в България
ЗДДС. Въпрос. Имам следния казус:
 
1. ДЗЛ „А“ – от трета страна, доставя индустриално оборудване на регистрирано по ЗДДС българско лице – „В“. Сделката е за 2 000 000 лв., но включва и изграждане на помещение за оборудването в България за 100 000 лв. За СМР и надзора ще се наеме българско регистрирано по ЗДДС лице – „С“.
Трябва ли „А“ да се регистрира по ЗДДС, при условие че няма друг обект в България? Ако беше само доставка на оборудване е ясно, че българското лице „В“ ще плати ДДС при вноса. Но когато „А“ получи СМР с ДДС, не ползва данъчен кредит, защото не е регистрирано по ЗДДС, какво става при префактуриране на СМР от „А“ на „В“? Земята е на лицето „В“, префактурира се само услугата по СМР и надзора.
 
2. По повод на този проект на лицето „А“, то получава консултантски услуги от друго българско ДЗЛ – „D“. Тази услуга облагаема ли е по ЗДДС? Ако е – с 0 или 20 % ставка? Благодаря Ви предварително за помощта!
 
Пояснения: Договорът още не е подписан. Вероятно монтажът ще е от друго българско лице, но не е сигурно. Всъщност все още не ясно българското лице – монтажист, дали ще извърши услугата на лице „А“ или на „В“.
 
Така че вариантите са: 
  1. ДЗЛ от трета страна – „А“, монтира оборудването и фактурира на „В“.
  2. Българско лице монтира и фактурира на „А“. Лицето „А“ фактурира на „В“.
  3. Българско лице монтира и фактурира на „В“.
Моля да ми отговорите за трите възможни случая (ефект за лицето „А“ – от трета страна и за лицето „D“ – български консултант).
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 7 от ЗДДС при внос стоки от Китай
ЗДДС. Въпрос. Закупили сме стоки от Китай и сме осъществили внос на територията на България - стоки, които ще се използват за производството на корита за вани. След което тези стоки биват транспортирани до страна членка към наш контрагент, който произвежда въпросните корита за вани, използвайки нашите стоки като компонент - не се прехвърля собственост, имаме транспортни документи и ППР. Към нас се връщат коритата с инвойс от негова страна и транспортни документи.
 
Въпросът е: - това изпращане на стоките, за които не прехвърляме собственост, какъв вид сделка са? Може ли да се приложи чл. 7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС или по-скоро се причислява към възмездна вътрешнообщностна доставка? Какъв документ трябва да съставим - предполагам протокол по чл.117, но на какво основание и с каква ставка? Следва ли да включим този протокол само в дневника за продажби?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно грешен VAT номер
ЗДДС. Въпрос. Доставчик от ЕС, който оперира с няколко ДДС номера в Европа, т.е. има регистрация в Унгария, Италия, Белгия, ни уведоми, че във фактурите му от м. 08, м. 09 и м. 10. е посочил своя ДДС номер невярно. Посочил е BE123456789, а е трябвало да бъде BE987654321. За целта ни е изпратил същите фактури, но с коригиран ДДС номер с дати от м. 08, м. 09 и м. 10. В протоколите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, съм посочил грешния ДДС номер.
 
Как следва да се процедира и коригира? Не е ли по правилно доставчикът да издаде кредитно известие и нова фактура?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на далекосъобщителните услуги извън ЕС
ЗДДС. Въпрос. Фирма за телекомуникационни услуги (МТЕЛ) продава на Българска фирма ХХХ ЕООД далекосъобщителни услуги (фиксирани гласови услуги, наети линии). Българската фирма ХХХ ЕООД препродава услугата на фирма регистрирана в САЩ. Фирмата ХХХ ЕООД е регистрирана по ДДС.
  1. Трябва ли да начислява ДДС при продажбата на услуга извън ЕС?
  2. Трябва ли фирмата ХХХ ЕООД да се регистрира за прилагането на режима в Съюза?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно продажба на пшеница на нерегистрирано лице
ЗДДС. Въпрос. ЕООД, регистрирано по ЗДДС, реализира (продава) продукция от пшеница на контрагент - физическо или юридическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС. В този случай кой начислява ДДС?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Относно онлайн магазин
Наредба № Н-18. Въпрос. Фирма - производител възнамерява да извършва продажба на произведени продукти, чрез собствен електронен магазин.
 
Въпросът ни е как следва да се документират продажбите?  Ако се извършва продажба с наложен платеж, как следва и кога да се документира плащането чрез касов апарат?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен експерт

ЗКПО. Относно отписване на несъбираеми вземания на ипотекарен солидарен длъжник
ЗКПО. Въпрос. Предприятия в група: Фирма „А“ е ипотекарен солидарен длъжник по договор за банков кредит, теглен от фирма „Б“. Фирма „Б“ не погасява целия кредит и банката събира вземанията си от фирма „А“ в периода 2013 - 2016 г. През 2016 г. задължението е погасено, но фирма „Б“ няма активи и средства да възстанови сумите на фирма „А“. Как трябва да се третират тези несъбираеми вземания и кога да се отпишат от фирма „А“?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант, Александра Атанасова, адвокат
ЗКПО. Относно формиране на данъчната основа при смесено ползване на активи
ЗКПО. Въпрос. При смесено ползване на лека кола и мобилен телефон от лице, назначено на трудов договор, ако работодателят е избрал новия ред на облагане - това означава ли, че данъчната основа за новия данък ще е в размер на 70 процента от заплатата на работника (приемаме, че нямаме пътни листи и затова ползваме 50% данъчна основа за автомобила и 20% за мобилния телефон)?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно отклонение от данъчно облагане
ЗКПО. Въпрос. Фирма „Х“ е отчела разходи, набрани за незавършеното строителство на къща за гости, в размер на 160 хил. лв., а оценката на вещото лице е 165 хил. лв. при положение, че става въпрос за разгърната застроена площ от 415 кв. м. Предстои продажба на имота на собственика на дружеството - физическо лице. Самата продажба на физическото лице, не следва ли да се счита като скрито разпределение на печалба?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно обратно получаване на суми по групова застраховка „Живот“

ЗДДФЛ. Въпрос. Сключена е групова застраховка „Живот” за всички работници и служители, като застрахователните премии са за сметка на работодателя и се изплащат директно на застрахователя, т. е. не се начисляват индивидуализирано на работниците и служителите по ведомостта за заплати. Сумите са в размер на 60 лв. месечно. Видът на застраховката е тази, регламентирана по смисъла на т. 14 от § 1 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с т. 55 от § 1 на ДР на ЗКПО, а не за застраховка от смесен тип. Създадени са съотносимите документи, оформящи застраховката като социален разход. При липса на застрахователно събитие, след изтичане на застрахователния срок, лицата получават от застрахователната компания плащания по договора в размер, например, на 58 лв./ 60 лв. – комисионната за застрахователя/.

Като се вземе предвид изменението на чл. 38, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДФЛ от 01. 01. 2016 г., моля за Вашето становище за следните въпроси :

  1. Тези обратно получени суми по договора от работниците и служителите, съгласно измененията на чл. 38, ал. 8 и ал.9 от ЗДДФЛ подлежат ли на облагане по реда на ЗДДФЛ при положение, че при работодателя са докладвани като социални разходи по реда на чл. 208 от ЗКПО?
  2. Ако сумите подлежат на облагане и физическото лице декларира пред застрахователя, че не е ползвало данъчно облекчение, следва ли да се обложи чрез работодателя или чрез подаване на декларация по реда чл. 50 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно деклариране на заем от съпруг по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. Ако съпруг сключи договор за заем на стойност 10 000 лв., как трябва да се декларира този договор по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ - от единия съпруг - страна по договора за заем или от двамата?
 
 
Отговор:Александра Атанасов, адвокат
СИДДО. Относно доходи от наем от къща за гости в Гърция
СИДДО. Въпрос. Българско физическо лице притежава недвижим имот в Гърция - къща за гости, която отдава под наем и получава доходи - по банкови сметки в Гърция. Къде трябва да се обложат доходите на лицето, какви декларации трябва да подаде и къде?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Относно възражение срещу указания за отстраняване на нередовности
ДОПК. Въпрос. Може ли да се възрази срещу указания за отстраняване на нередовности в жалба против ревизионен акт, считани за неоснователни?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ДОПК. Относно поправка на очевидна фактическа грешка в решение на Дирекция „ОДОП“
ДОПК. Въпрос. Има ли възможност за поправка в решение на Дирекция „ОДОП“ и пред кой орган, при грешно посочено име на фирма, което е установено три месеца след връчване на решението?
 
 
Отговор:Александра Атанасов, адвокат

ЗСч. Относно третиране на вземане от ТБ „КТБ” АД
ЗСч. Въпрос. През 2014 г. дружеството притежава парични средства в КТБ които не са обезценени при изготвянето на ГФО за 2014 г. Ръководството на дружеството счита, че няма основание за обезценка, тъй като до датата на изготвяне на финансовия отчет за 2014 г. банката не е обявена в несъстоятелност от БНБ (няма решение на СГС ). Одиторът е изразил резерви по този въпрос.
 
През 2015 г. същите парични средства в КТБ също не са обезценени. Дружеството не е извършило обезценка на тези средства поради следните причини:
 
-        при обявяване на несъстоятелността на банката дружеството е предявило правата си за удовлетворяване на вземанията си по разплащателните сметки;
 
-        към датата на изготвянето на ГФО за 2015 г. дружеството не е било в състояние да определим все още каква би била очакваната възстановима стойност по разплащателните сметки и каква стойност от тях трябва да се обезцени. Дружеството е преценило, че е голяма вероятността да се възстановят напълно средствата по разплащателните сметки. Одиторът е изразил резерви по този въпрос.
 
През 2016 г. дружеството разбира, че няма да му бъдат възстановени тези средства и иска да приложи СС 8 – Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, в частта за промени в приблизителните счетоводни оценки и фундаментални грешки-допустим алтернативен подход.
 
Нашите въпроси са:
  1. Считали се, че неизвършването на обезценка на паричните средства през 2014 г. и 2015 г. е фундаментална грешка?
  2. Ако това е счетоводна грешка съгласно Глава дванадесета от ЗКПО, трябва ли да се уведомява писмено НАП за възникналата счетоводна грешка, съответно да се съставя нова ГДД по чл. 92 и приложим ли е чл. 75 ал. 3 от ЗКПО, при положение, че няма да има промяна в данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Относно акции в АД, заличавано към 31. 01. 2017 г. на основание на § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР
ЗСч. Въпрос: Търговско дружество „А” ООД притежава акции в търговско дружество „В” АД. Акциите в „А” ООД са осчетоводени по сметка 223 „Акции”. Търговското дружество „В” АД не е пререгистрирано в Агенция по вписванията. Съгласно Закона за търговския регистър, търговските дружества, които към 31. 01. 2017 г. не са пререгистрирани се смятат за заличени.
 
Трябва ли акциите в „А” ООД да се отпишат през 2016 г.? С този разход ще се преобразува ли счетоводния финансов резултат за 2016 г.и ще бъде ли данъчно признат през 2017г.? Какво е правилното счетоводно и данъчно третиране на акциите в търговско дружество „А” ООД през 2016 г. и 2017 г.?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
ЗСч. Относно третиране на покупка на апартамент с идеални части от УПИ
ЗСч. Въпрос. Фирма „А“ закупува от фирма „Б“ апартамент (офис) в етап на груб стоеж ведно със съответните идеални части, представляващи застроена площ от УПИ, прилежащи към апартамента. 

В нотариалния акт, който е издаден след приключване на всички СМР, е посочена данъчна оценка както следва:
-         данъчна оценка на апартамента (офис), 
-         данъчна оценка на прилежащите идеални части от правото на собственост върху поземления имот.
 
При деклариране на имота по ЗМДТ от общинската служба са изискали отделно посочване на стойността на идеалните части от земята и апартамента.

Дружеството, закупило имота, прилага НСС.
 
1.     Трябва ли да се признае като отделен дълготраен актив стойността на идеалните части от земята? 
2.     Ако такъв актив трябва да бъде признат като отделен счетоводен и данъчен актив, то с каква отчетна стойност трябва той да се заведе и дали този актив може да се амортизира. Стойността на идеалните части не е посочена като отделна стойност.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
ЗСч. Относно заместване при финансов лизинг
ЗСч. Въпрос. Земеделски производител (ЗП) Иван има сключен договор с лизингова компания за финансов лизинг за земеделска земя за 50 000 лв. Кредитополучателят връща 30 000 лв. и понеже не е в състояние да продължава да плаща, прехвърлят с договор за заместване в дълг останалите 20 000 лв. на ЗП Георги лизинга, който става поемател на дълга. Лизинговата компания отказва да издадат Кредитно известие на ЗП Иван за 20 000 лв. и фактура на ЗП Георги за 20 000 лв.
 
Какви следва да са счетоводните записвания при всеки от двамата ЗП?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
КСО. Осигуряване на съдружник в ООД при преминаване на прага от 2600 лв. на друго основание
КСО. Въпрос. Съдружник в ООД се осигурява като самоосигуряващо се лице от датата на регистрация на ООД – 2011 г. Подали сме декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Избраният осигурителен доход е 420,00 лв. Същото лице работи и по трудов договор в друга фирма и се осигурява върху 1000,00 лв. месечно. От 01. 12. 2016г. лицето започва да се осигурява по трудовия договор върху 2600,00 лв.
  1. Какво следва да се предприеме, за да се прекрати осигуряването като самоосигуряващо се лице, защото дейността на фирмата не се прекратява?
  2. Ако е необходимо да подадем декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице, то „Прекратявам дейността от дата” ли трябва да се посочи?
  3. „Прекратявам дейността от дата” означава „прекратявам осигуряването си като самоосигуряващо се лице от дата”? 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КТ. Относно извършване на дейност като съдружник без трудов договор на китайски гражданин
КТ. Въпрос. Чуждестранно физическо лице от Китай с разрешение за продължително пребиваване става съдружник в ООД (без да е управител).
  1. Възможно ли е лицето да извършва дейност в дружеството като съдружник, полагащ личен труд без да е сключен трудов договор?
  2. Трябва ли да иска разрешение от Агенцията по заетостта за полагане на личен труд във фирмата.
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно посредническа дейност при наемане на моряци
КТ. Въпрос. Ние сме българска менинг агенция, която притежава лиценз по Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Имаме сключен договор с ДЗЛ от ЕС за подбор на морски специалисти, които са български граждани. 
 
Имаме следния въпрос: 
  1. Необходим ли е специален лиценз или разрешителен режим по българското законодателство, ако посредничим на морски специалисти, които не са български граждани и са от страни от черноморския регион - Украйна, Грузия, Русия?  Подборът ще се извършва по документи и с телефонни интервюта т.е. лицата няма да пребивават в страната. 
  2. Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа само за български граждани ли се прилага?
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП