Кой може да бъде съставител на финансовите отчети на предприятията? (казуси)

Кой може да бъде съставител на финансовите отчети на предприятията?

(казуси)

Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

Актуално към 16.02.2017 г.

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

В периода от календарната година, когато годишното счетоводно приключване е в своя край, съвсем резонно възниква въпросът кой може да бъде съставител на финансовите отчети на предприятията в страната, без оглед на това, коя е възприетата база за съставяне и представяне на финансовите отчети – НСС или МСФО.

Въпросите, регламентиращи изискванията към съставителите на финансови отчети са уредени в Глава първа, Раздел VI от Закона за счетоводството.

Съгласно чл. 17 от счетоводния закон, съставителите на финансови отчети могат да бъдат три категории лица, а именно:

1. Първата категория съставители на финансови отчети това са физически лица (професионални счетоводители), които трябва да отговарят на:

изискванията за минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, регламентирани в чл. 18, т. 1 от Закона за счетоводството, както и на

изискването да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.

Изискванията за образование и съответстващ към него действителен стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол остават непроменени в новия Закон за счетоводството, а именно;

при придобито висше счетоводно-икономическо образование - магистърска степен - две години;

при придобито висше счетоводно-икономическо образование - бакалавърска степен - три години;

при придобито висше счетоводно-икономическо образование - степен "професионален бакалавър" - четири години;

при придобито друго висше икономическо образование - пет години; и

средно икономическо образование и 8 години стаж само като счетоводител.

Между физическите лица – съставители на финансови отчети и отчитащите се предприятия следва да има сключено:

трудово,
служебно или
облигационно

правоотношение.

В този смисъл в практиката възникват следните въпроси:

Казус А. В предприятието управителят отговаря на изискванията на чл. 18 от Закона за счетоводството за завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността. Може ли той да бъде и съставител на финансовия отчет на това предприятие, което е действащо и следва ли задължително да получава възнаграждение за това, че същият е и съставител на ГФО?

За да бъде съставител на ГФО, съответното физическо лице задължително следва да бъде:

в трудово или
в облигационно

правоотношение с предприятието.

Фактът, че лицето отговаря на:

изискванията на чл. 18 от Закона за счетоводството за завършено образование, съответстващ към него действителен стаж, както и

липса на осъдителна присъда по глава пета и по глава шеста на раздел I от Особената част на Наказателния кодекс,

не е достатъчно условие за да е спазено изискването на Закона за счетоводството по отношение на съставителите на финансови отчети.

Видно от самия казус, съответното физическо лице щом е назначено за управител (в казуса не се подчертава, че управителят е и съдружник в дружеството, поради което разглеждаме хипотезата при която физическото лице не е съдружник, а само управител в предприятието), то за него със сигурност има сключена някакво правоотношение – било то трудово или облигационно.

Ето защо нашият съвет е в това правоотношение, освен задължението да управлява и представлява дружеството, е да бъде включено и задължението да съставя годишните финансови отчети на дружеството.

Естествено, че за данъчни цели това правоотношение (включващо задължението както да управлява и представлява дружеството, така и да съставя неговите финансови отчети) следва да бъде възмездно, за да не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ и чл. 16 от ЗКПО.

Казус Б. В предприятието самоосигуряващо се лице - съдружник в дружество с ограничена отговорност отговаря на изискванията на чл. 18 Закона за счетоводството за завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността. Физическото лице осъществява дейност с личен труд в своето дружество, за което не получава възнаграждение. Има ли право този съдружник да бъде и съставител на ГФО на предприятието, без да се нарушават разпоредбите на Закона за счетоводството?

Съгласно чл. 123 от Търговския закон (ТЗ), всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството.

В същото време, разпоредбата на чл. 124 от ТЗ го задължава да участва в това управление и едновременно с това го задължава да оказва съдействие за осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност.

За тези си действия ТЗ не изисква съответния съдружник да получава възнаграждение.

Ето защо няма да е налице отклонение от данъчното облагане по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ в случаите, когато съдружниците в дружество с ограничена отговорност полагат личен труд, за което не получават възнаграждение, защото това им задължение им е вменено по силата на закон (ТЗ). След като съответното физическо лице – съдружник в дружество с ограничена отговорност отговаря на изискванията за съставител на финансови отчети, регламентирани в чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството считаме, че този съдружник може да бъде съставител на ГФО на дружеството.

За да не се нарушава обаче изискването на чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството, полагането на личен труд в дружеството от страна на съдружника – самоосигуряващо се лице, следва да се документира посредством сключването на облигационно правоотношение (извън трудово правоотношение) между съдружника и самото дружество.

Когато обаче физическото лице, съставител на финансови отчети не е съдружник, участващ с личен труд в дружеството, за да може да отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството за съставител на финансови отчети, съответното лице следва кумулативно да отговаря на следните три условия:

да има изискваното от чл. 18, т. 1 от Закона за счетоводството завършено образование и съответстващ към него действителен стаж,

да не е осъждано за престъпление от общ характер от Наказателния кодекс, съгласно изискването на чл. 18, т. 2 от Закона за счетоводството;

да е в трудово, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие, на което съставя ГФО. От гледна точка на данъчна защита и за двете страни (предприятието и физическото лице) следва това правоотношение да е възмездно – по пазарни цени, за да не може НАП на претендира за отклонение от данъчното облагане.

Казус В. Физическо лице работи по трудов договор в две търговски дружества на 4 часов работен ден. Същото отговаря на изискванията на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството за завършено образование и съответстващ към него действителен стаж, както и липса на осъдителна присъда по Наказателния кодекс. В същото време физическото лице е счетоводител на още 12 дружества, които са собственост на съдружниците/управителите в двете дружества, в които лицето работи по трудово правоотношение. Питането в казуса е какъв е законовият ред, по който лицето може да стане съставител на ГФО и ГДД по чл. 92 от ЗКПО на въпросните 12 дружества?

За да бъде изпълнено изискването на чл. 17, т. 1 от Закона за счетоводството, между физическото лице и останалите 12 дружества следва да бъдат сключени правоотношения – трудови и/или облигационни.

Имайки предвид изискванията за минимална междудневна почивка по реда на чл. 152 от Кодекса на труда, то съответното физическо лице не може да работи повече от 12 часа по едно или няколко трудови правоотношения.

Ето защо най-вероятно в случая следва да се прибегне до сключване на облигационни правоотношения (граждански договори) с останалите дружества, за да може физическото лице да бъде съставител на ГФО на дружеството и да се впише като съставител при попълване на техните ГДД по чл. 92 от ЗКПО, без да бъдат нарушени изискванията на Закона за счетоводството.

Съвсем не маловажен въпрос в казуса ще бъде този, свързан с възнаграждението по тези допълнителни 12 правоотношения.

В случай, че същите не предвиждат възнаграждение, то на основание чл. 77 от ЗДДФЛ (който препраща към чл. 16 от ЗКПО) тези правоотношения могат да се обявят от компетентната ТД на НАП като отклонение от данъчно облагане и съответно да се считат за придобит облагаем доход от страна на физическото лице, без да има реално плащане по предоставената услуга – съставяне на ГФО по реда на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти – НСС или МСФО.

Поради тази причина, нашият професионален съвет е тези облигационни правоотношения (граждански договори) да предвиждат дължимо възнаграждение по пазарни (справедливи) стойности. По този начин нито предприятието, нито физическото лице – съставител на финансовите отчети няма да създаде предпоставки за търсене на отговорност по отношение отклонение от данъчното облагане.

2. Втората категория съставители на финансови отчети това са счетоводни предприятия, които трябва да отговарят на следните законови изисквания, регламентирани в Закона за счетоводството.

Поначало, за да се счита за счетоводно предприятие по смисъла на счетоводния закон, на основание § 1, т. 27 от ДР то следва да бъде лице (дружество), регистрирано по ТЗ или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети.

Независимо кое физическо лице от това счетоводно предприятие фактически съставя финансови отчети и дали това лице (персонал на счетоводното предприятие) отговаря на изискванията за съставител по смисъла на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството, задължително е управляващият и/или представляващ това счетоводно предприятие да е физическо лице, което да отговаря на изискванията за съставител, предвидени в чл. 18, т. 1 и т. 2 от закона.

В случая няма значение, дали управляващият/представляващият счетоводното предприятие е в трудово или в облигационно правоотношение със самото счетоводно предприятие, тъй като наличието на подобно правоотношение е изискване само и единствено, когато съставителите на финансови отчети са физически лица (чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството), но не се изисква когато съставител на финансовите отчети е счетоводно предприятие.

В практиката биха могли да възникнат различни конкретни фактически обстановки, които ще се опитаме да представим посредством разглеждането на следните казуси:

Казус Г. Физическо лице отговаря на изискванията на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството за съставител на финансови отчети. Лицето е съдружник и самоосигуряващо се лице, полагащо личен труд в своето търговско дружество, което се счита за счетоводно предприятие по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Закона за счетоводството. Счетоводното предприятие се управлява и представлява заедно и поотделно от две физически лица като именно едното от тях е това лице, което отговаря на изискванията за съставител на финансови отчети по реда на чл. 18 от Закона за счетоводството. Въпросното лице е управляващо и представляващо счетоводното предприятие по силата на сключен Договор за управление и контрол (ДУК) за което не получава възнаграждение. Пита се ще бъде ли нарушен Закона за счетоводството, ако въпросното лице се подписва като съставител на годишните финансови отчети на предприятията, с които счетоводното предприятие е сключило договор за счетоводно абонаментно обслужване?

След като счетоводното предприятие покрива изискванията на § 1, т. 27 от ДР на Закона за счетоводството и управляващият и/или представляващ счетоводното предприятие е физическо лице, което отговаря на изискванията на съставител на финансови отчетипо отношение на:

завършено образование и съответстващ към него действителен стаж, както и

липсата на осъдителна присъда за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс,

регламентирани в чл. 18 от Закона за счетоводството, то съответното счетоводно предприятие може да бъде съставител на финансови отчети на предприятията (дружествата), които счетоводно се обслужват от счетоводното предприятие.

По силата на чл. 25, ал. 2 от Закона за счетоводството, финансовите отчети на предприятията следва да се подписват освен от ръководителя на предприятието но и от:

физическото лице, съставило финансовия отчет, при условие, че съставителя на финансовите отчети е от първата категория в разглеждания материал – т.е. е физическо лице (професионален счетоводител) или от

физическото лице, представляващо и/или управляващо счетоводното предприятие, при условие, че съставителя на финансовите отчети е от втората категория в разглеждания материал – т.е. е счетоводно предприятие по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Закона за счетоводството.

Ето защо подпис като съставител на финансовите отчети в разглеждания казус следва да положи физическото лице – представляващо и/или управляващо счетоводното предприятие. В този ред на мисли ще добавим, че по силата на чл. 25, ал. 3 от Закона за счетоводството, във финансовите отчети следва да се посочи още и името на:

управителя на отчитащото се предприятие;

физическото лице, когато съставител на ГФО е физическо лице;

физическото лице, управляващо и представляващо счетоводното предприятие, когато съставител на ГФО е счетоводно предприятие.

Освен това ГФО се подпечатва:

с печат на отчитащото се предприятие и
с печат на счетоводното предприятие –

само в случаите, когато съставител на ГФО е счетоводно предприятие.

Внимание!

Изискването за посочване на данни за съставителя на годишния финансов отчет в точка 9 на част II от ГДД по чл. 92 от ЗКПО (Образец 1010) е различно от изискванията за полагане на име и подпис на съставителите по реда на Закона за счетоводството.

Изискването за посочване в ГДД по чл. 92 от ЗКПО (Образец 1010) на съставителя:

име, презиме, фамилия, ЕГН и вид на правоотношението – трудово или облигационни на ред 9.1, когато съставителят е физическо лице или

наименование на предприятието и ЕИК по Закона за Търговския регистър или по БУЛСТАТ на ред 9.2, когато съставителят е счетоводно предприятие,

е изискване единствено и за целите на подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Предполагаме, че с това деклариране НАП би могла да прави засечка между:

сертификата на електронния подпис, под който съответното данъчно задължено лице се обслужва за целите на подаване на данъчно-осигурителна информация и

съответно декларираните данни за съставител на ГФО с търсене на информация за възмездимост на положения счетоводен труд от страна на физическото лице (декларирано в т. 9.1 на ГДД (Образец 1010) или на счетоводното предприятие (декларирано в т. 9.2 на ГДД (Образец 1010)).

Ето защо, когато съставител на ГФО е счетоводно предприятие:

във финансовия отчет следва да се посочи името на физическото лице, управляващо и/или представляващо счетоводното предприятие, а

в ГДД по чл. 92 от ЗКПО (Образец 1010) следва в клетка 9.2 да се посочи наименованието на самото счетоводно предприятие – съставител на финансовите отчети.

Фактът, дали ГДД по чл. 92 от ЗКПО е подадена с квалифициран електронен подпис (КЕП) на отчитащото се предприятие или с квалифициран електронен подпис на счетоводното предприятие или с квалифициран електронен подпис на физическото лице – управляващ и представляващ счетоводното предприятие – съставител на финансовите отчети - не считаме, че е от особено значение, тъй като доказването на изискванията за отговаряне на условията за съставител на финансови отчети по смисъла на Закона за счетоводството и доказването на възмездната доставка по справедливи (пазарни) цени от страна на съставителя на финансовите отчети – счетоводното предприятие е въпрос, който ще се доказва последващо в хода на данъчното производство по реда на ДОПК.

Казус Д. Счетоводно предприятие по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Закона за счетоводството е съставител на финансови отчети на клиент, който има няколко на брой предприятия (търговски дружества). Управляващият и представляващ счетоводното предприятие е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството. Счита ли се за нарушение по смисъла на Закона за счетоводството, ако счетоводното предприятие фактурира и съответно получава хонорар само от едно от предприятията, собственост на своя клиент, а за всички останали предприятия счетоводното обслужване е безплатно (като бонус), респективно счетоводното предприятие няма правоотношения с останалите дружества?

След като счетоводното предприятие покрива изискванията за съставител на финансови отчети по смисъла на Закона за счетоводството, не считаме че в конкретната фактическа обстановка е нарушен счетоводният закон.

В чл. 17, ал. 1 няма изискване за наличието на облигационно правоотношение между отчитащото се предприятие и счетоводното предприятие, каквото изискване (трудово или облигационно) е налице, в случаите когато съставителя на финансовите отчети е физическото лице.

В случая, след като съставител на финансовите отчети е счетоводно предприятие, в самите финансови отчети, съставени по реда на приложимите счетоводни стандарти – НСС или МСФО следва да се посочи името на физическото лице, управляващ и представляващ счетоводното предприятие, като същото лице следва да се подпише и да се постави печата на счетоводното предприятие.

При попълване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО (Образец 1010), като съставител на ГФО, в клетка 9.2 следва да се посочи наименованието на съответното счетоводно предприятие (респективно и ЕИК на предприятието по Закона за Търговския регистър или по БУЛСТАТ).

Внимание! В същото време обаче от данъчна гледна точка тази безвъзмездно предоставена услуга от страна на счетоводното предприятие спрямо останалите предприятия, с които няма сключено облигационно правоотношение, според нас, ще се третира от страна на компетентната ТД на НАП като отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО.

Нашият съвет е да се оформят съответните договорни отношения между счетоводното предприятие и останалите търговски дружества, които да бъдат по пазарни (справедливи) цени.

В случай, че съответното възнаграждение не е платено, в ЗКПО са разписани достатъчно механизми, които да регулират за данъчни цели неуредените търговски взаимоотношения между две данъчно задължени лица (данъчно третиране на задълженията по реда на чл. 46 от ЗКПО за които са изтекли 3 или 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо; както и данъчно третиране на отписване на вземания по реда на чл. 37 във връзка с прилагането на чл. 34 от ЗКПО).

Казус Е. Компания майка има няколко дъщерни дружества. Има назначени счетоводители на трудов договор, които отговарят на условията за съставители по смисъла на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството. Счетоводителите съставят финансовите отчети в качеството им на физически лица както на предприятието-майка, така и на дъщерните дружества. Майката не издава фактури на дъщерните дружества за оказаната от нейните служители услуги по съставяне на ГФО. Кой се явява съставител на ГФО на дъщерните предприятия и как следва да посочим това обстоятелство в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, след като физическите лица нямат нито трудов, нито облигационен договор, сключван с дъщерните дружества?

По отношение на предприятието-майка считаме, че при така изнесените факти, няма нарушение на Закона за счетоводството, тъй като съставителят е физическо лице, което е

в трудово правоотношение с отчитащото се предприятие и съответно отговаря на изискванията за завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както и

липса на осъдителна присъда по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс.

В този смисъл в ГДД по чл. 92 от ЗКПО на предприятието-майка, като съставител в клетка 9.1 следва да се посочи съответното физическо лице и да се отбележи, че дружеството има сключено с него трудово правоотношение.

По отношение на съставителите на ГФО на дъщерните предприятия ще кажем, че предприятието-майка с право не фактурира извършената услуга по съставяне на ГФО на нейните дъщерни предприятия, защото предприятието-майка не отговаря на изискванията за счетоводно предприятие по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Закона за счетоводството, при което представляващ и/или управляващ счетоводното предприятие е физическо лице, което отговаря на изискванията за съставител по реда на чл. 18 от Закона за счетоводството.

В същото време е нарушен Законът за счетоводството, тъй като независимо от факта, че физическите лица, които реално са съставили ГФО на дъщерните предприятия отговарят на изискванията за съставител по реда на чл. 18 от Закона за счетоводството, но в същото време между физическите лица и дъщерните предприятия липсва трудово или облигационно отношение.

Ето защо както и да декларирате обстоятелството за съставител на ГФО на дъщерните предприятия в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, Вие ще декларирате неверни данни и ще си понесете цялата отговорност за това:

вкл. и административна по чл. 70, ал. 1 (за предприятието, възложило съставяне на ГФО в нарушение на чл. 17, ал. 1 – имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева) и

такава по чл. 71, ал. 1 (за физическото лице, което е съставило финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 – глоба в размер от 500 до 3 000 лева).

В случай, че в нарушение на счетоводното законодателство посочите предприятието-майка като счетоводно предприятие – съставител на финансови отчети, а то не отговаря на изискванията за счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, то имуществената санкция на предприятието-майка, която може да се наложи по реда на чл. 71, ал. 1 от Закона за счетоводството е в размер от 2 000 до 5 000 лева.

Нашият съвет в случая ще бъде между физическите лица и дъщерните предприятия да се сключи облигационен договор с пазарно (справедливо) възнаграждение, за да спазите изискванията на Закона за счетоводството и за да избегнете налагането на административни санкции по реда на чл. 70 и чл. 71 от Закона за счетоводството, и за да избегнете идентифицирането на счетоводната услуга като отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ и чл. 16 от ЗКПО.

3. Третата категория съставители на финансови отчети, които за първи път се въвеждат посредством новия Закон за счетоводството са самите собственици или съдружници в отчитащото се предприятие, без за тях да се изисква:

да имат завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както и

липса на осъдителна присъда по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс по смисъла на чл. 18 от Закона за счетоводството, както и наличие на трудово, служебно или облигационно правоотношение с отчитащото се предприятие.

Тази трета категория съставители на ГФО може да се прояви само при следните две ситуации:

при ГФО на еднолични търговци (ЕТ), които прилагат способа на едностранно счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството, т.е. нетните приходи от продажби на тези еднолични търговци не трябва да превишават сумата от 50 000 лева за текущия отчетен период, защото това е предпоставка съответния ЕТ да избере да отчита дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.

Обръщаме внимание, че по силата на § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството, „нетните приходи от продажби” включват само и единствено сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност (съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност - § 1, т. 12 от ДР на ЗСч.) на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите.

при микропредприятията по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството, но само ако предприятията не са осъществявали дейност през съответния отчетен период.

Обръщаме внимание, че считано от 01. 01. 2017 година, с § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството се дава легална дефиниция на понятието "предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период". Това са онези предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ;
през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

В практиката биха могли да възникнат различни конкретни фактически обстановки, които ще се опитаме да представим посредством разглеждането на следните казуси:

Казус Ж. Предприятие, което на база своите финансови показатели към 31.12.2015 година е класифицирано в категорията на микропредприятията за финансовата 2016 година през текущата година е извършвало само административни разходи – плащало е такса за вписване на ГФО в Търговския регистър, плащало е на счетоводител, който не отговаря на изискванията за съставител по смисъла на чл. 18 от Закона за счетоводството, плащало е такса за подновяване на квалифициран електронен подпис и за канцеларски материали. Може ли ГФО на това дружество да се подпише от един от съдружниците?

След като предприятието за съответната година е квалифицирано в категорията на микропредприятията и същевременно с това:

не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ;
през отчетния период, за него не за възникнали условия за признаване на приходи по реда на счетоводното законодателство;
не е осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба и
не е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби,

то съставителя на неговия ГФО може да бъде съдружникът (акционерът) в търговското дружество.

Казус З. Предприятие, което на база своите финансови показатели към 31.12.2015 година е класифицирано в категорията на микропредприятията за финансовата 2016 година през текущата година е извършвало следните разходи – плащало е такса за вписване на ГФО в Търговския регистър, плащало е на счетоводител, който не отговаря на изискванията за съставител по смисъла на чл. 18 от Закона за счетоводството, плащало е банкови такси по разплащателната си сметка, като към 31 декември банката му е начислила възнаграждение за лихви в размер на 0,20 лева за наличните средства на дружеството по разплащателната му сметка по време на цялата финансова година. Може ли едноличният собственик на капитала на дружеството, който не отговаря на условията за съставител на финансови отчети по смисъла на чл. 18 от Закона за счетоводството, да бъде съставител на ГФО?

След като за предприятието за съответната година са възникнали условия за признаване на лихвен приход – в случая 0,20 лева, то същото не отговаря на условията да бъде определено като такова, което не е осъществявало дейност през отчетния период по реда на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството.

Дори и ако в нарушение на счетоводното законодателство и с оглед несъществената сума дружеството не отчете счетоводния приход от лихви, за него за съответната година са били възникнали условия за признаване на приход по реда на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти – НСС или МСФО, то не може да се оприличи като предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период.

Ето защо едноличният собственик на капитала на дружеството не може да бъде съставител на ГФО.

За целта дружеството следва да се обърне към услугите на съставител - счетоводно предприятие, или към физическо лице по трудово или облигационно правоотношение, които отговарят на изискванията за съставител на финансови отчети по реда на чл. 18 от Закона за счетоводството.