ЗОПБ. Договори за неопределен срок с физически лица

Най-актуалното, винаги - TITA.BG


Избрано из рубрика  от "Дискусионно - ЗОПБ"  бр. 134 на е-сп. "Данъци ТИТА" 

 

ЗОПБ. Въпрос. ЕООД е сключило два договора за неопределен срок:

 

  1. граждански договор от 01.01.2002 г. с физическо лице за посреднически услуги. Задължение за възложителя е да заплати възнаграждение в размер на 10% върху нетната фактурна стойност за продажба, реализирана със съдействието на изпълнителя. Сумата се изплаща в края на годината след изготвяне на отчет за реализираните продажби, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответната година. Плащането се извършва в брой с РКО. За 2019 г. платената сума в брой е 8 000 лева. За 6 месеца на 2020 г. са платени еднократно 4 400 лева.
  1. договор за наем на офис. Съсобственици на наетия офис са едноличният собственик на ЕООД и съпругата му. Сключени са договори за наем на недвижим имот от 01.01.2007 г. с всеки от съсобствениците. Договорите са сключени за неопределен срок. Във всеки договор е определен годишен наем в размер на 3000 лева, платим в края на годината. На всеки един от съсобствениците се плаща в края на годината в брой с РКО сумата от 3000 лева. Подава се ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и се заплаща дължимия данък от физическите лица.

 

Въпроси:

 

  1. При описаните казуси нарушава ли се Законът за ограничаване плащанията в брой? Има ли основание НАП да санкционира ЕООД?
  2. И още изготвянето на протокол за извършените продажби в края на годината не може ли да се разглежда като отделно самостоятелно основание за плащане?

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

 

Актуално към 01.10.2020 г.

 

От изложената фактическа обстановка следва изводът, че и двете правоотношения,  произтичащи от:

 

  1. първото - договор за посредничество (2002 г.) и
  2. второто  - договор за наем (2007 г.),

са съществували към момента на влизане в сила на Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ). По всеки един от договорите, считано от датата на сключването им, е имало натрупани плащания, надхвърлящи лимита определен в ЗОПБ, в границите на който е разрешено плащането в брой.

 

ЗОПБ е обнародван в „Държавен вестник“, брой 16 от 22.02.2011 г. и се прилага по отношение на плащания извършени на територията на страната - както в търговските, така и в гражданските отношения.

 

Съгласно § 2 от ПЗР на ЗОПБ този закон се прилага и за плащанията по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.

 

За да се отговори на поставените въпроси е необходимо тълкуване на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, а това е текстът в закона, който поражда изключително много спорове и който обхваща огромна част от практическите казуси, тъй като почти всички плащания представляват плащания по:

 

  • договори с периодично изпълнение или
  • договори с непрекъснато изпълнение, или
  • рамкови договори.

Съгласно чл. 3, ал. 1 т. 2 от ЗОПБ (в редакцията действаща към настоящия момент) плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лева, но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.

 

Тази промяна се въведе със ЗИД на ЗМИП, обнародван в ДВ. бр. 94 от 29.11.2019 г.

 

В стария текст на чл. 3, ал. 1 т. 2 се изискваше плащане по сметка, ако плащанията макар и под 10 000 лева, представляват част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.

 

С указание на Министерство на финансите (Указание изх. № УК-3 от 04. 04. 2011 г. на МФ) многократно цитирано във всички наши отговори касаещи ЗОПБ) бяха дадени разяснения по ЗОПБ.

 

В това указание се посочи, че стойността на договора, когато той е срочен, това са всички плащания дължими за срока, за който е сключен договорът. И така договор за наем за три години и месечна наемна цена от 500 лева влизаше в обхвата на закона и плащанията трябваше да се правят по сметка. При същата месечна наемна цена от 500 лева, ако договорът за наем е сключен за неопределен срок, то тогава в указанието посочваха, че тъй като общата цена на договора не може да се определи плащането може да се извърши и в брой.

 

В правната норма, действаща до декември 2019 г., никъде не се използваше изразът „срочен договор“. С указанията на МФ бяха въведени изразът „срокът на договора“ и „общата стойност на договора“.

 

Трябва обаче да кажем, че в практиката на НАП има писма, според които един договор за наем макар и сключен за неопределено време има за цел да регулира отношенията на страните дългосрочно (поне за една година) и определяха стойностна договора на базата на една година, макар и сключен за неопределено време.

 

Актуалният към момента текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ налага да се определи общата стойност на свързаните помежду си платежни операции на едно и също основание. Ако направим преценка на общата стойност на извършените до момента плащания по всеки един от двата договора, то безспорно е, че общата стойност на всеки един от договорите е над определения законов лимит, който позволява плащане в брой, а именно 9 999 лв.

 

Плащанията представляват свързани помежду си платежни операции на едно и също основание. В закона срок на правното основание не се изисква, а следва да се преценят:

 

  • дали плащанията са свързани помежду си и
  • дали са извършени на едно и също основание.

Считам, че във Вашия случай плащанията са:

 

  • извършени на едно и също основание и
  • са свързани помежду си,

т.е. следва да извършвате в бъдеще плащанията и по двата договора по сметка.

 

Считам, че с указанието, дадено от страна на Министерства на финансите и стария текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, плащането в брой по договорите можеше да бъде защитено.

 

Но след промяната на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, когато израза част от парична престация по договор, беше заменен със „свързани помежду си платежни операции на едно и също основание“, според мен,ще поемете рискове да бъдете санкционирани за нарушаване на ЗОПБ.

 

По отношение на допълнително поставеният въпрос:

 

Изготвянето на протокола за извършените продажби в края на годината не може ли да се разглежда като отделно самостоятелно основание за плащане?

 

С изготвянето на протокола страните по договора за търговско посредничество установяват броя на сключените сделки и от там размера на възнаграждението на търговския посредник. В договора е визирано задължението на страните да съставят протокола и да се определи с него размерът на възнаграждението на търговския посредник. В договора вероятно е определен:

 

  • срокът, в който следва да се състави протоколът,
  • процентът, който ще се изплаща на търговския посредник, както и
  • в какъв срок ще се плати възнаграждението и при какви условия.

Правното основание за изплащане на възнаграждението на търговския посредник е именно договорът, а не протоколът. С протокола се определя изискуемостта на възнаграждението и неговият размер.

 

Плащанията по договора представляват свързани помежду си платежни операции, а основанието, на което се извършват плащанията е договорът за посредничество.

 

Накрая следва да посоча, че във връзка със сходен казус: “плащане по договор за наем“ има и разяснение № 3_184 от 29.01.2020 г. на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, в което отговорът е в смисъл, че ако плащането е по едногодишен договор за наем, по който общата стойност е под 10 000 лева, плащането може да се извърши в брой.

 

Тезата на приходните органи изцяло изхожда от стария текст на закона, в който се преценяваше плащането, когато то представлява част от парична престация по договор.

 

В писмото се препраща и към указанията на Министерство на финансите изх. № УК-3 от 04.04.2011 г.

 

Считам, че към момента тълкуването, изложено в указанието на Министерство на финансите, не би могло да намери приложение към променения текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, съгласно който се преценяват „свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна или надвишава 10 000 лева“.       


За абонатите на списанието виж още материали от рубрики "Дискусионно":

 

  • Дискусионно - Данък при напускане и МСД

Новият данък при напускане и третиране на трансферите към и от място на стопанска дейност

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

  • Дискусионно - емисии парникови газове

ЗСч. Отчитане на квоти за парникови газове

доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с. и регистриран одитор