Преглед на реда за ползване на платен годишен отпуск, установен с промените в Кодекса на труда от месец юли 2015 г.

Преглед на реда за ползване на платен годишен отпуск, установен с промените в Кодекса на труда от месец юли 2015 г.
 
 
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
 
Актуално към 01. 10. 2015 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 
1. На 2 юли 2015 г. Народното събрание прие Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ. бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.). Някои от основните изменения са свързани с режима на ползване на платен годишен отпуск.
 
Вследствие на тези промени бяха направени и съответните изменения и допълнения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), обнародвана в ДВ. бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г..
 
Основната промяна се състои в отпадането на графика, определящ периода на ползване на платения годишен отпуск. Тя доведе и до други промени в режима на неговото ползване, като в по-голямата си част беше възстановенa редакцията на разпоредбите в Кодекса на труда (КТ) от 2001 г. Направените изменения осигуряват по-голяма свобода за страните по трудовото правоотношение да определят времето на ползване на платения годишен отпуск, като същевременно се гарантира неговото своевременно ползване през годината, за която се отнася или в разумен срок след това.
 
 
2. Въпреки извършената съществена промяна в реда за ползване на платен годишен отпуск, част от действащата уредба преди промените в КТ беше запазена.
 
  • Запази се уредбата относно ползването на платен годишен отпуск от работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното – чл. 173, ал. 2 и 3 КТ.
 
Работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници, предвидени в чл. 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
 
Дните на тези религиозни празници за 2015 г. са определени с Решение № 814 от 11 декември 2014 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 103 от 13 декември 2014 г.). За тези дни работодателят няма право на преценка, а е длъжен да разреши ползването на платен годишен отпуск.
 
По този начин се осигурява възможност на работниците и служителите, изповядващи вероизповедание, различно от източноправославното, да отбележат най-важните празници за съответната религия. Тази разпоредба е създадена като аналог на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 КТ, която урежда най-важните за източноправославната религия празници, които са обявени за официални. Продължителността на тези отпуски се определя от продължителността на съответните религиозни празници, като тя не може да бъде повече от дните на източноправославните религиозни празници. Когато броят на съответните религиозни празници е по-голям или с по-дълга продължителност от тази на източноправославните, то работникът или служителят, ако желае, може да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ. В този случай обаче отпускът се разрешава по преценка на работодателя.
 
  • Запазва се уредбата на погасяването по давност на правото на ползване на платен годишен отпуск, предвидено в чл. 176а КТ.
 
Тази уредба беше въведена с измененията и допълненията на Кодекса на труда от 2011 г. (ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.), с цел да се ограничи оформилото се като практика през годините „натрупване“ на платения годишен отпуск и заплащането му под формата на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Уредбата цели и реалното ползване на отпуска през годината, за която се отнася. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Така например, правото на ползване на отпуска за 2011 г. се погасява на 31 декември 2013 г., този за 2012 г. се погасява на 31 декември 2014 г. и т.н.
 
В случай че платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
 
Например, ако работничка или служителка започне да ползва отпуск за бременност и раждане през 2012 г. и след това платен годишен отпуск за оглеждане на дете до 2-годишна възраст през 2013 г., то за времето на ползване на посочените отпуски тя има право и на платен годишен отпуск. В тези случаи на основание чл. 176а, ал. 2 КТ работничката или служителката следва да използва натрупаните за 2012 и 2013 г. платени годишни отпуски до две години от края на годината, в която се е завърнала на работа. Ако тя се завърне на работа през 2014 г. ще има право да използва натрупаните в дадения пример отпуски до 31 декември 2016 г., независимо от това, че единият отпуск е за 2013 г., а другият за 2014 г.
 
Разпоредбата на чл. 176а КТ има действие за в бъдеще (ex nunc) и се прилага по отношение на правото на платен годишен отпуск за 2011 г. и следващите години.
 
По отношение на неизползвания платен годишен отпуск за 2010 г. или на част от него, се прилага разпоредбата на §3ж от Преходните разпоредби на КТ, съгласно която неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г. включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.
 
През 2010 г. беше създадена разпоредбата на §3е от Преходните разпоредби на КТ (ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.), която въведе погасяване по давност на правото на ползване на неизползвания отпуск до 1 януари 2010 г. Съгласно тази разпоредба, неизползваният до тази дата отпуск можеше да се използва само до 31 декември 2011 г. Това доведе до намесата на Конституционния съд, като с Решение № 12 от 11 ноември 2010 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2010 г.) той обяви §3е от Преходните разпоредби на КТ за противоконституционен. Поради това правото на ползване на неизползвания до 1 януари 2010 г. отпуск не се погасява по давност и може да се ползва неограничено във времето, съответно - при прекратяване на трудовото правоотношение, за него се дължи обезщетение.
 
  • Не бяха внесени промени и в режима на заплащане на платения годишен отпуск по чл. 177 КТ и в забраната, предвидена в чл. 178 КТ, за паричното му компенсиране, освен в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение.
 
Законодателят е допуснал терминологична неточност в разпоредбите на чл. 176а и 224 КТ, уреждащи съответно - погасяването на правото на ползване по давност и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение.
 
В чл. 176а, ал. 1 КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от цитираните разпоредби, в чл. 176а, ал. 1 КТ се предвижда, че се погасява „правото на ползване“, а в чл. 224 КТ се предвижда, че се дължи обезщетение за отпуска „правото за който не е погасено по давност“. Посоченото различие е доловено и от Конституционния съд, който в цитираното по-горе Решение № 12 от 2010 г. е посочил, че: „Параграф 3е от Преходните разпоредби на КТ не отменя правото на отпуск, той накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск…“.
 
Изразът „правото за който не е погасено по давност“, използван от законодателя в разпоредбата на чл. 224 КТ е неправилен. Платеният годишен отпуск е субективно право на работника и служителя, което е установено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Това го прави неотменимо право, поради което в закон не може да се предвижда неговото ограничаване или погасяване по давност. За отстраняване на посоченото несъответствие, би могло да се предложи на законодателя изменение на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, което да предвиди, че „при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото на ползване за който не е погасено по давност“.
 
  • Без промени е и режимът на прекъсване на ползването на платен годишен отпуск, предвиден в чл. 175 КТ. Запазват се двете основания за това, а именно:
 
-        първо, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. За да бъде прекратено ползването на платения годишен отпуск е необходимо да бъде подадено искане до работодателя. Законът не поставя изискване за форма на искането, но по аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 НРВПО, която предвижда писмено искане за неговото ползване, следва да се приеме, че и искането за прекъсване следва да бъде писмено. Това се налага и с оглед на правната сигурност и точното отчитане на отпуска. Към искането следва да бъде приравнено и представянето на болничен лист или друг документ, с който се разрешава ползването на друг отпуск. Остатъкът от платения годишен отпуск се ползва допълнително по съгласие на страните.
 
-        второ, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Предвидената от законодателя писмена форма създава определеност и яснота между страните по трудовото правоотношение. Макар и да не е посочено в закона, в споразумението следва да бъде уговорено и кога ще се използва остатъкът от прекъснатия отпуск..
 
И при двете хипотези, остатъкът от прекъснатия отпуск следва да бъде използван до изтичане на давностния срок, предвиден в чл. 176а от КТ.
 
Разпоредбата на чл. 175 КТ не предоставя възможност на работодателя едностранно да прекъсва ползването на платения годишен отпуск.
 
  • Запазва се и уредбата на ползване на платен годишен отпуск от непълнолетни и майки. Разпоредбата на чл. 174 КТ предвижда възможност работниците или служителите, ненавършили 18-годишна възраст, и майките с деца до 7-годишна възраст да ползват отпуска си през лятото. Няма пречка тези две категории работници и служители да ползват отпуска си и през друго време на годината, но когато желаят да го ползват през лятото, работодателят е длъжен да им го разреши. Единственото изключение от това правило, при което посочените работници и служители не могат да ползват отпуска през лятото, е, когато отпускът е предоставен едностранно от работодателя без съгласието на работника или служителя при условията чл. 173, ал. 4 КТ.
 
 
3. Основната промяна в уредбата на ползването на платен годишен отпуск е свързана с отпадането на графика, определящ периода на неговото ползване.
 
Отпада задължението за работодателя до 31 декември на предходната календарна година да утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година.
 
С оглед на правната сигурност и точното отчитане на отпуските, законодателят предвижда изискване записмена форма на искането, съответно разрешението, за ползване на платен годишен отпуск. Това следва по аргумент от разпоредбите на чл. 173, ал. 1 КТ във връзка с чл. 22, ал. 2 НРВПО. Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено заявление до работодателя, в което да посочи размера на отпуска, периода, през който желае да го ползва и годината, за която се отнася отпускът. Работодателят следва също писмено да разреши ползването на отпуска, като най-често това става посредством издаването на заповед, в която следва да посочи основанието на отпуска (чл. 155 или 156 КТ), годината за която се отнася, размера на отпуска и началната дата на ползването му.
 
Ползването на платения годишен отпуск може да започне само след достигане до работника или служителя на волеизявлението на работодателя за разрешаване на отпуска. До този момент работникът или служителят е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника или служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен годишен отпуск. Отсъствието от работа на работника или служителя без уважителни причини и без да е издадено писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск от работодателя съставлява нарушение на трудовата дисциплина с всички произтичащи от това правни последици. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд (Решение № 542 от 23.08.2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 44 от 15.02.2012 г. на ВКС, III г.о. и други).
 
С измененията в КТ от месец юли 2015 г. беше въведена промяна и в едно от основанията, при които работодателят може да задължи работника и служителя да ползва платен годишен отпуск, уредени в чл. 173, ал. 4 КТ. С това на практика беше възстановена редакцията на разпоредбата от 2001 г. 
 
Запазва се правото на работодателя да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни и при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители в предприятието (така нареченото ваканционно ползване на платен годишен отпуск). В случаите на престой е необходимо работодателят да издаде заповед, с която да обяви състояние на престой и да посочи, че се възползва от възможността да предостави едностранно платения годишен отпуск на работниците или служителите. Във втората хипотеза разпоредбата на чл. 37б, ал. 1, т. 2 НРВПО изисква едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред. Ако това изискване не е изпълнено, работодателят не може да задължи работниците и служителите в предприятието да ползват платен годишен отпуск на това основание.
 
Вследствие на отпадане на графика за ползване на платените годишни отпуски отпадна възможността за работодателя да задължи работника и служителя да ползва платения годишен отпуск, когато до определената в графика начална дата за ползване на отпуска, работникът или служителят не е поискал ползването му. Вместо нея, с разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ се въвежда възможност за работодателя да задължи работника или служителя да ползва платения годишен отпуск, когато последният след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. При тази хипотеза е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки:
 
-        първо, работодателят да покани писмено работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, т.е. поканата следва да бъде отправена до 31 декември на съответната календарна година.
 
-        второ, въпреки отправената покана, работникът или служителят да не е поискал да ползва отпуска си до края на същата календарна година.
 
-        трето, да е изтекла календарната година, за която се полага отпускът.
 
В случай, че са изпълнени и трите предпоставки, работодателят може да упражни правото си да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя най-рано на 1 януари на календарната година следваща тази, за която се отнася отпуска, и най-късно до изтичане на давностния срок, предвиден в чл. 176а, ал. 1 КТ.
 
Работодателят следва да предостави ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и да уведоми работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).
 
Промени бяха внесени и в уредбата на отлагането на платения годишен отпуск. С измененията на чл .176 КТ от месец юли 2015 г., беше почти възстановена редакцията на разпоредбата от 2001 г. Спрямо стария режим от 2001 г., новостите се свеждат до следното:
 
-        промени в основанията за отлагане;
-        промени в размера на отпуска, който може да бъде отложен; и
-        въвеждане на срок, в който работодателят следва да предостави ползването на платения годишен отпуск през следващата календарна година.
 
Основното правило, предвидено в чл. 173, ал. 5 КТ, е, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, като работодателят е длъжен да му го разреши, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. Поради това отлагането на отпуска следва да се използва като изключение, а усилията на страните по трудовото правоотношение следва да са насочени към използване на отпуска в рамките на календарната година, за която се отнася. Само по този начин платеният годишен отпуск може пълноценно да изпълни социалното си предназначение и работникът и служителят да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година в следните хипотези:
 
  • от работодателя - поради важни производствени причини. В този случай законът въвежда изискване работодателят да осигури на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 173, ал. 5 КТ in fine). Разпоредбата на чл. 37г, ал. 1 НРВПО дава възможност на работодателя да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено. Преценката за наличие на важни производствени причини се прави от работодателя за всеки конкретен случай.
  • от работника или служителя в два случая:
-        първо, когато той ползва друг вид отпуск. В този случай работникът или служителят е възпрепятстван да използва платения си годишен отпуск, като му се дава възможност да го ползва, след като отпадне причината за неползването на отпуска. Без значение е видът на другия отпуск. Той може да бъде платен или неплатен, да е разрешен от работодателя или от здравните органи. В случаите, когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск, не е необходимо писмено искане до работодателя за отлагане на отпуска (чл. 38, изр. 2 НРВПО).
 
-        второ, по негово искане със съгласието на работодателя. Тук, за разлика от уредбата, действаща до 17 юли 2015 г., отпада изискването за наличие на уважителни причини, за да може работникът или служителят да поиска отлагане на платения годишен отпуск. Сега е необходимо само писмено искане от страна на работника или служителя (чл. 38, изр. 1 НРВПО) и съгласие от страна на работодателя.
 
Отлагането на отпуска следва да се направи от работодателя в писмена форма и своевременно да се уведоми работникът или служителят (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).
 
Следващата промяна, която беше направена с измененията в КТ по отношение на отлагането на платения годишен отпуск, се отнася до размера на отпуска, който може да бъде отложен.
 
Разпоредбите на чл. 176, ал. 1 - 3 в редакцията до 17 юли 2015 г. предвиждаха възможност при всички хипотези на отлагане – от работодателя, от работника или служителя или и от двамата, да могат да се отлагат до най-много 10 работни дни за следваща календарна година.
 
Действащата редакция на чл. 173, ал. 5, изр. 3 КТ изисква, в случаите на отлагане, работодателят да осигури ползване на не по-малко от половината от полагащия се на работника или служителя за календарната година платен годишен отпуск.
 
Така при настоящата уредба е допустимо отлагане и на повече от 10 работни дни, като по този начин се въвежда по-либерален режим за работниците и служителите, които имат право на повече от минимално предвидения в чл. 155, ал. 3 КТ 20 работни дни платен годишен отпуск.
 
Такива са работниците и служителите, които ползват:
-         удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 КТ във връзка с чл. 24 - 31 НРВПО),
-         допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ) и 
-         отпуск в увеличен размер (чл. 305, ал. 4 и 319 КТ).
 
Новата уредба в режима на отпуските въведе и срок, през който работодателят следва да осигури ползването на отложения платен годишен отпуск през следващата календарна година.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
 
По този начин законът въвежда задължение за работодателя да предостави отложения платен годишен отпуск до 30 юни на следващата година, когато работникът или служителят го поиска. Не е допустимо обаче, извън предвидените в чл. 173, ал. 4 КТ случаи, работодателят да задължи работника или служителя да ползва отпуска. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Работникът или служителят може да упражни това свое право до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ. Тук е необходимо да се направи уточнението, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено от работника или служителя поради ползване на друг вид законоустановен отпуск, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа (чл. 38а НРВПО).
 
Във връзка с измененията на КТ беше създадена разпоредбата на чл. 37а от НРВПО, която въведе задължение за работодателя в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. В уведомлението следва да се посочи и неизползваният преди 1 януари 2010 г. отпуск. Работодателят няма задължение и не следва да уведомява работника или служителя за отпуска, правото на ползването за който е погасено по давност, съответно - този отпуск не следва да се включва в уведомлението.
 
Направените промени в КТ и в НРВПО по отношение на режима на ползване на платен годишен отпуск могат да бъдат оценени положително. Въведеният по-либерален, в сравнение с предишната уредба, режим осигурява свобода на страните по трудовото правоотношение да определят периода на ползване на отпуска, като се отчитат интересите както на работника и служителя, така и на работодателя. По този начин се предоставя възможност за съчетаването на личен и професионален живот от работниците и служителите и по-голяма гъвкавост при организацията на трудовия процес за работодателите. Предвидените гаранции за използването на отпуска през календарната година, за която се отнася или в определен срок след това, осигуряват изпълнението на социалната функция на платения годишен отпуск, запазване на здравето на работниците и служителите и намаляване на обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск, заплащани от работодателите в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение. По този начин направените изменения и допълнения са в съответствие с икономическата и закрилната функция на трудовото право.

Назад