КТ. Връчване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение

► Още стотици актуални публикации всяка година. Абонирай се.

КТ. Въпрос. През м януари 2020 г. на служител е разрешено ползването на три месеца неплатен отпуск (от 01.02.2020г. до 30.04.2020 г.) с цел пътуване в Австралия. До момента служителят не се е върнал, като всеки месец пише имейли, че поради пандемията няма полети, или полетът му е отменен, или че има само първа класа, която не може да си позволи и т.н. Не е изпращал молби за удължаване ползването на неплатен отпуск. Проучване показва, че ако наистина служителят искаше да върне има варианти за това. Междувременно е назначен друг човек, който да изпълнява длъжността.

Може ли работодателят да изпрати по имейл (това е начинът на комуникация със служителя) предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на служителя, докато е в неплатен отпуск, на основание невъзможността му да изпълнява задълженията си към дружеството и съответно след изтичане на срока на предизвестието да го освободи от заеманата длъжност?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.12.2020 г.

Разпоредбата на чл. 160 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че неплатеният отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя.

След като искане, съответно заповед, за разрешаване на неплатен отпуск е издадена само за периода 1.02.2020 г. – 30.04.2020 г., то считано от 01.05.2020 г. работникът или служителя е следвало да се яви на работа, а виновното му неявяване на работа е нарушение на трудовата дисциплина с всички произтичащи от това правни последици, включително възможността за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ).

Ако се предприемат действия в тази посока следва да се има предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, която задължава работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства [1].

Алтернативно, трудовото правоотношение с работника или служителя би могло да бъде прекратено и на някое от основанията, предвидени в чл. 328 КТ [2].

Основен въпрос, който се поставя в описания случай, е как да бъдат връчени:

искането за обяснения от страна на работника или служителя,

предизвестието и

заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Общото правило е, че заповедта следва да бъде връчена лично срещу подпис на работника или служителя, което обаче не е възможно да бъде направено според описаните обстоятелства. Не е възможно и тя да бъде връчена при отказ, който да бъде удостоверен от двама свидетели.

Затова остава да се използват някоя от следните три възможности:

Първо, връчване посредством изпращане с препоръчано писмо с обратна разписка (чл. 195, ал. 2 КТ) - в този случай, за да се приеме, че изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до адресата е достатъчно:

работодателят да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника или служителя, и
пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.

Обстоятелството дали работникът или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение.

Без значение е и дали връчването по пощата е извършено лично на него.

С достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта и изявлението му е породило правно действие (в този смисъл вж. Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 39 от 27.02.2017 г. на ВКС, III г.о.);

Второ, връчване чрез нотариална покана – този ред за връчване на документи не е предвиден изрично в Кодекса на труда, но е уреден в разпоредбата на чл. 592 ГПК и на общо основание може да се прилага и за връчване на документи, свързани с трудовото правоотношение (арг. от чл. 592, ал. 2 ГПК). Той изглежда най-сигурен от гледна точка на удостоверяване на връчването.

За връчване по този ред е необходимо работодателят да представи заповедта в три еднообразни екземпляра на нотариуса. Последният прави опит за връчване на заповедта на адреса на работника или служителя посредством три посещения в рамките на един месец. В случай че това се окаже невъзможно, например поради отсъствие на лицето от адреса и отказ на друго лице да я получи, заповедта се връчва чрез залепване при условията на чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс.

При залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, в уведомлението се посочва, че заповедта (предизвестието) се намира в конкретна нотариална кантора при определен нотариус на посочен адрес и че същата може да бъде получена в двуседмичен срок. Ако работникът или служителят не се яви, за да я получи лично в указания срок, същата се смята за връчена с изтичане на срока за получаване.

След това нотариусът отбелязва върху всеки от трите екземпляра на заповедта, че тя е била съобщена на лицето, до което се отнася (работника или служителя), след което единият екземпляр от заповедта се предава на лицето, от което произхожда поканата (работодателя), а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса (чл. 592, ал. 1 ГПК).

Трето, връчване чрез изпращане по електронен път – тази възможност за връчване на документи е уредена в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и приетата в началото на тази година Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (обн. ДВ, бр. 40 от 15.05.2018 г., в сила от 18.05.2018 г.) [3]

Като предпоставка за валидното изпращане на електронни документи разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата изисква всяка една от страните по трудовото правоотношение да даде изрично писмено съгласие да бъде адресат на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение. Тази разпоредба съответства на изисквания на чл. 8 ЗЕДЕУУ, която също определя съгласието като необходима предпоставка за валиден обмен на електронни изявления. Без такова съгласие не може да се извършва валидно връчване по този ред.

В този случай заповедта следва да се счита за връчена (получена):

с постъпването й в посочената от адресата информационна система,

ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а

ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата, а

ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление се счита за получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му (чл. 10 ЗЕДЕУУ). [4]

Бележки:

[1] Повече за дисциплинарната отговорност и процедурата за налагане на дисциплинарни наказания може да прочетете на сайта на е-сп. „Данъци Тита“ - виж: Трудова дисциплина и дисциплинарна отговорност на работника и служителя.

[2] Повече за всяко едно от тях също може да прочетете на сайта на е-сп. „Данъци Тита“ – виж: Преглед на съдебната практика относно основанията по чл. 328 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие.

[3] Повече за наредбата може да прочетете в юнския брой на списание "Данъци Тита" от 2018 г. – виж: "Коментар на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя".

[4] Въпросът за момента на получаване на електронното съобщение беше подробно разгледан в посочения по-горе коментар на Наредбата.