Съдебна практика относно Закона за мерките срещу изпиране на пари
Съдебна практика относно Закона за мерките срещу изпиране на пари
Актуално към 01. 12. 2011 г.
Казус: Нотариус, задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е изповядал сделка - покупко-продажба на недвижими имоти, описана с нотариален акт № 7 от 12.01.2007 г., за сумата от 1 134 135 евро без ДДС, която се изплаща изцяло при подписване на нотариалния акт, а дължимия ДДС се изплаща в срок до 11.02.2007 г. Извършеното плащане е на стойност над 30 000 лева, за което се изисква декларация за произхода на средствата по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП.
Нотариусът е бил длъжен да изиска от купувача преди изповядването на сделката от 12.01.2007 г. декларация за произход на средствата, която съдържа реквизитите съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП).
Такава не е изискана, което е административно нарушение по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, наказуемо по чл. 23, ал. 1 от ЗМИП. Нарушението се доказва от представеното заверено копие от нотариален акт № 7/12.01.07 г. за покупко-продажба и липсата на декларация по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП от купувача от същата дата. За нарушението от Председателя на ДА"НС"- град С. е издадено наказателно постановление № ДФР/НП-76 от 30.10.2009 г., с което на нотариуса е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 23, ал. 1 от ЗМИП за нарушение по чл. 4 - 7 от ЗМИП.
Съдебният спор по казуса се свежда до въпроса дали наказателно постановление е издадено законосъобразно или административно - наказателното производство би следвало да е прекратено поради изтичане на абсолютна давност за административно-наказателно преследване.
Съдебна практика по казуса: С Решение от 09.02.2011 г. по К.Н.А.Х.Д. № 2574/2010 г. на АС - Пловдив се приема като законосъобразно наказателното постановление, издадено от Председателя на ДА"НС"- град С. и се отменя решението на Районния съд – П., с което то е отменено.
Аргументите са:
- Районният съд в решението си, отменящо наказателното постановление поради изтичане на абсолютна давност на нарушението, се е аргументирал с нормата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според която по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК). Районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 81, ал. 3 от НК, касаеща абсолютната давност за преследване, е приложимата в конкретния случай, предвид вида на предвиденото за административното нарушение наказание. Районният съд е приел, че при нарушението, извършено на 12.01.2007 г., абсолютната давност, независимо от прекъсването на давностния срок с предприетите действия по ангажиране на административната отговорност, изтича след три години или на 12.01.2010 г.
- Административният съд - Пловдив не приема изводите на първостепенния съд (Районен съд - П.) за субсидиарното прилагане (по аргументи черпени от НК) на института на абсолютната погасителна давност. Посочва се, че в ЗАНН е кодифицирана материята относно установяване на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение. Административният съд - Пловдив приема, че в ЗАНН са уредени пълно сроковете за прекратяване на образувано административнонаказателно производство и института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява с изрично посочване на различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 34 от ЗАНН са отразени срокове, изтичането на които е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, а в ал. 1, б. "а", "б" и "в" са изчерпателно изброени случаите за прекратяване на образувано административнонаказателно производство. След като в ЗАНН е уреден института на давността (чл. 34), а чл. 82 - за изпълняемостта на наложеното наказание, не следва да се прилагат нормите на НК. В случая не е налице погасителна давност за извършено престъпление и препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от НК е неправилно.
Виж целия текст на Решение от 09.02.2011 г. по К.Н.А.Х.Д. № 2574/2010 г. на АС – Пловдив
Казус: С наказателно постановление на Държавна агенция "Национална сигурност" на основание чл. 23, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМИП е наложена имуществена санкция на банка - "П. И. Б.", гр. С в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 9 от ЗМИП, доколкото не са представени документи по чл. 8 от ЗМИП (визирани са четири групи от документи, обособени под четири отделни точки в наказателното постановление).
Съдебният спор по казуса се свежда до законосъобразността на:
- отмяната на наказателно постановление (НК) само на основание на допусната очевидна фактическа грешка във връзка с датата на издаване на постановлението (посочената дата на постановлението е преди констатиране на нарушението със съответния констативен протокол и акт) и
- квалифициране на всички четири групи непредставени документи като документи, визирани в чл. 8 от ЗМИП и съответно третиране на непредставянето им като нарушение на чл. 9 от ЗМИП.
Съдебна практика по казуса:С Решение № 4510 от 30.12.2010 г. по адм. д. № 8113/2009г. на Администативен съд – София град приема като незаконосъбразно отменянето на наказателното постановление поради допусната очевидна фактическа грешка в дата на издаването му (преди констатиране на нарушението със съответния констативен протокол и акт) и едновременно редуцира наложената имуществена санкция по чл. 23 от ЗМИП от 20 000 лв. до 2000 лв., като приема, че:
- отменянето на наказателното постановление от районния съд само поради допусната явна фактическа грешка в наказателното производство, която подлежи на изправяне във всеки един момент от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс е незаконосъобразно;
- не всички четири групи документи, изброени в наказателното постановление правилно са квалифицирани като влизащи в обхвата чл. 8 от ЗМИП, и то може да се счита за законосъобразно само по отношение на две от тях, които не са от особено голямо значение. Затова наложената имуществена санкция е редуцирана до минималния предвиден законов размер от 2 000 лв. По-конкретно е посочено, че:
- първата група документи, представляваща "заповеди, инструкции, декларации, програми за обучение за прилагането на ЗМИП и ВПКПИПФТ" неправилно е квалифицирана по чл. 8 от ЗМИП ("данни за клиентите и документите за извършените сделки и операции", в случаите по чл. 4 - чл. 7 от ЗМИП). Администативен съд – София град посочва се, че непредставянето на поисканите заповеди и вътрешни правила в хода на проверката би могло да се квалифицира като нарушение по чл. 9 от ЗМИП, което също е основание за налагане на санкция по чл. 23 от ЗМИП, но грешната квалификация на нарушението винаги е съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице, съответно водещо до отмяна на издаденото НП.
- втората група от документи, посочени като "справка на 20 корпоративни клиенти на банката с най-голям оборот през проверявания период" съдържат информация, за предоставянето на която законът предвижда специален ред, който в случая не е бил спазен. Според чл. 62, ал. 6, т. 8 и ал. 8 от Закона за кредитнити институции (ЗКИ) за получаване на информация, представляваща банкова тайна от банки, търговски дружества с по-малко от 50% държавно или общинско участие е необходимо "мотивирано решение на съда". Съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗМИП "банките не могат да правят възражения за предоставяне на информация по съображения за банкова и търговска тайна единствено в случаите на предоставяне на информация по ал. 1-5 на чл. 13 от закона", това са случаите на уведомление за съмнение за изпиране на пари по чл. 11 и чл. 18 от ЗМИП. Следователно, по аргумент за противното, във всички останали случаи банковата тайна и забраната по чл. 62, ал. 2 от ЗКИ може да се противопостави на искане на информация. След като в случая става въпрос за извършването на проверка за целите на превенцията по изпълнението на ЗМИП по реда на чл. 23, ал. 1 от ППЗМИП, т.е. общ надзор, и не е налице хипотезата на конкретно уведомление за съмнение за изпиране на пари по чл. 11 и чл. 18 от ЗМИП, информация, представляваща банкова тайна, може да бъде изисквана от банката, вкл. и от служителите на ДАНС, единствено при наличие на мотивирано решение на съда, каквото няма издадено.
- нарушение е налице само по отношение на непредставяне на третата и четвъртата група от документи ("справка на акционерите на банката, притежаващи над 5% от капитала към 15.05.2008 г., които са клиенти на банката" и "списък на освободени от декларации по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП лица"). И двете групи от документи обаче не са от особено значение, поради което и обществената опасност на извършеното нарушение не е голяма
Виж целия текст на Решение № 4510 от 30.12.2010 г. по адм. д. № 8113/2009г. на Администативен съд – София град
Казус: С наказателно постановление на Държавна агенция "Национална сигурност" на основание чл. 23 от ЗМИП е наложена имуществена санкция на търговец на едро на обувки (задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 27 от ЗМИП) за извършеното на 28.08.2007 г. плащане в брой на стойност над 10 000 лв., поради неспазване на разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, за попълване от клиента на декларация за произхода на средствата, която да съдържа необходимите реквизити, съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от ППЗМИП.
Съдебният спор по казуса се свежда до законосъобразността на решението на Районен съд – София, с което наложеното административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 за нарушение на чл. 4, ал. 7 от ЗМИП е намалено на 2 000 лв.
Съдебна практика по казуса: С Решение № 3336 от 28.10.2010 г. по адм. д. № № 6779/2010 г. на Администативен съд – София град приема като законосъборазно решението на Районен съд – София, с което наложеното административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 за нарушение на чл. 4, ал. 7 от ЗМИП е намалено на 2 000 лв.
Аргументите са, че действително търговецът на едро (задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 27 от ЗМИП) не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, но Администативен съд – София град приема, че правилно Районният съд – София съобразявйки се с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е намалил размера на наложеното административна наказание "имуществена санкция" от 5 000 лв. на 2 000 лв.