Дискусионно: Относно размера на дневните командировъчните пари по реда на Наредбата за командировките в страната, който се третира като необлагаем доход

Най-актуалното, винаги - TITA.BG


Дискусионно: Относно размера на дневните командировъчните пари по реда на Наредбата за командировките в страната, който се третира като необлагаем доход

 

Александра Атанасова, адвокат

 

Актуално към 15.05.2023 г.

 

Поради актуалността на настоящия материал и връзката му с публикацията: "Относно (не)възможността на Министерския съвет да определя максимални размери на командировъчните пари" от  настоящия брой на е - сп. "Труд и осигуровки ТИТА", той е представен в аванс от юнския брой на е - сп. "Данъци ТИТА", който ще бъде публикуван на 01.06.2023 г.

 

В „Държавен вестник“, брой 27 от 24 март 2023 г. бе обнародвано Постановление № 44 за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната (НКС), приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г.

 

Една от съществените промени в НКС е свързана с актуализирането на размера на дневните командировъчни пари.

 

Съгласно чл. 19, ал. 1 НКС:

 

„На командирования, когато той остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер на 40 лв. за всеки ден от командировката.“

 

По силата на чл. 19, ал. 2 НКС, ако командирования не нощува в мястото на командировката размерът на дневните пари е наполовина от този по чл. 19, ал. 1 , т.е. 20 лева.

 

Текстът на чл. 19 от НСК е ясен и не поражда противоречиви изводи.

 

В Доклада относно проекта на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната (Доклада) на зам. министър - председател и министър на труда и социалната политика са изложени подробни мотиви за предложените промени в размера на командировъчните пари, в това число пътни, квартирни и дневни пари.

 

В мотивите в Доклада основно се излага тезата, че целта на промените е да се постигне съответствие на размерите на командировъчните пари с новите социално-икономически условия и с ръста на инфлацията през последните години.

 

В т. 8 от Доклада се посочва, че:

 

„ ….С промяната на чл. 21, ал. 1 се регламентира възможността по-голям размер на дневните пари да се изплаща на всички лица, а не само на командировани, които придружават чуждестранни гости и специалисти, както беше досега.“

 

При така изложените ясни мотиви в Доклада би следвало с промяната в чл. 21, ал. 1 НКС да се регламентира по-голям размер на дневните пари за командирования, който по-голям размер на дневните може да бъде изплатен в три хипотези:

 

  • по преценка на командироващия или на друг колективен органи на управление на предприятието
  • когато това е уговорено в колективен трудов договор
  • когато е уговорено в споразумение със синдикална организация на държавните служители.

 

Неясно е защо други синдикални организации освен тези на държавните служители не могат да постигат споразумение за по-високи дневни.

 

Мотивите в Доклада са ясни и точни, но считам приетата промяна на текста на чл. 21, ал. 1 НКС за неясна и много подвеждаща.

 

Съгласно НКС размерът на дневните командировъчни пари може да бъде определен по два начина:

 

 

 

Текстът на чл. 21, ал. 1:

 

 „…… се заплащат дневни пари в размер до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1

 

 е неясен и противоречи на мотивите изложени в посочения по горе Доклад.

 

Как следва да се изчисли размерът на дневните командировъчни по чл. 21 НКС, след като в текста се казва до 200 на сто от 40 лева?

 

До 200 на сто означава и всяка една цифра до 200 на сто - и 5 на сто (2 лева), и 10 на сто (4 лева), и 90 на сто (36 лева), което би могло да доведе и до намаляване на размера на командировъчните, а не до тяхното увеличаване.

 

 Ако текстът е :

 

„ …… се заплащат дневни пари в размер 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1

 

то в такъв случай ще е ясно, че дневните ще бъдат 80 лева, т.е. по-голям размер, каквато е и целта на промяната.

 

Ако текстът е:

 

 „ …се заплащат с увеличение до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1“ ,

 

то ще е ясно, че дневните може да бъдат увеличени с определен процент (например 30 на сто от 40 лв., т.е. ще бъдат изплащани 52 лева на командирования, защото така е преценил командироващия).

 

По мое мнение значително се утежнява тълкуването на този текст съотнесен към данъчното законодателство.

 

Текстът на чл. 21 НКС предизвиква сериозни противоречия при прилагането на данъчната разпоредба, която посочва, че получените дневни пари, но не повече от двойния им размер, определен в нормативен акт, не следва да се включват в облагаемия доход на физическото лице.

 

Пълният текст на чл. 24, ал. 2, т. 5, б. “б“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за лицата по трудово правоотношение по смисъла на ЗДДФЛ (съответно приложим и за лицата по правоотношения, които не са трудови съгласно чл. 13,  ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ) предвижда следното:

 

В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва…… стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.“

 

Ако дневният размер на командировъчните е определен съгласно чл. 19, ал. 1 НКС е ясно че в облагаемия доход на лицето няма да се включат тези 40 лева дневни командировъчни или до двойния им размер 80 лева. Защото в чл. 19, ал. 1 НКС е посочен минималният размер.

 

Ако обаче размерът е определен съгласно чл. 21, ал. 1 НКС „…. в размер до 200 на сто“ и е определен максималният праг, посочен от законодателя, т.е. 200 на сто или 80 лева, то допустимо ли е на командирования да бъдат изплатени дневни пари 160 лева и тези пари да не бъдат включени в облагаемия доход?

 

Съгласно разпоредбата на ЗДДФЛ в облагаемия доход няма да се включат дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния размер, посочен в нормативен акт. НКС е нормативен акт.

 

В т. 8 на Доклада за предложените промени се посочва:

 

 „……Действащото данъчно и осигурително законодателство определя, че изплатените командировъчни пари до двукратния размер, определен в нормативен акт са необлагаеми. В тази връзка се регламентира възможността размерът на дневните пари да се увеличава до 200 на сто от нормативно определения минимум.“

 

Тези мотиви на Доклада за промените в НКС съпоставени:

 

 

налагат извода, че е налице неуспешен опит за осигуряване на съответствие между НКС и ЗДДФЛ, като се уреди максимален размер на дневните пари, който да може да бъде изплащан по трудовото законодателство, който размер да съответства на двукратния размер на дневните пари, признат за данъчни цели.

 

В тази връзка напълно приемам тезата на колегата Михаил Илиев, изложена в материала "Относно (не)възможността на Министерския съвет да определя максимални размери на командировъчните пари", подкрепена със съдебна практика, че текстът на чл. 21 НКС не следва да се прилага, тъй като противоречи на закона, т.е. на нормативен акт от по-висока степен, тъй като Министерският съвет има компетентност да определя само минимални, но не и максимални размери на  командировъчните пари.

 

Считам обаче, че в оперативната работа на счетоводителите налага да се внесе яснота и това може да стане като на основание § 4 от ПЗР на НКС министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дадат указания за прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. Считам, че те могат да бъдат сезирани от всяка една от институциите посочени в § 6 на наредбата.