Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Дружество подава заявление за регистрация на режим в Съюза на 21.01.2022 г. Получава акт за регистрация на 25.01.2022 г., в който съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗДДС дата на регистрация и дата на първа доставка се смята първият ден на следващото тримесечие 01.04.2022 г.

Въпроси:

1. Дружеството има ли право да извършва дистанционни продажби в съюза преди настъпване на тази дата и счита ли се за регистрирано на това основание преди 01.04.2022 г.?
2. Следва ли ако има такива продажби преди 01.04.2022 г. да начисли ДДС по стария режим като облагаема сделка в страната?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма е регистрирана по ЗДДС в България. Извършва внос на машина от доставчик регистриран във Великобритания. В дневника за покупките е отразена стойността на машината, съгласно данните от митническата декларация. В последствие се оказва, че машината е дефектна и българската фирма я връща на доставчика във Великобритания. Документите, с които българската фирма разполага за връщането на машината са кредитно известие и митническа декларация със стойността на машината без ДДС. Доставчикът е възстановил на българската фирма платената сума за машината.

Въпроси:

Следва ли връщането на машината на доставчика, да намери някакво отражение в дневниците по ДДС на българската фирма? Ако „да“, какво и по какъв начин?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество (Дружество „А“), регистрирано за ДДС цели на територията на България, възнамерява да продава предварително известни стоки към предварително известни клиенти, които са ДДС регистрирани дружества в други държави-членки на ЕС.

Съгласно договорките стоката, преди да достигне до крайния клиент, ще премине допълнителна обработка (боядисване) в друга държава-членка на ЕС (ДЧ2), извършена от Дружество „Б“. Очаква се престоят на стоките в ДЧ2 да бъде в рамките на 10 (десет) дни. За извършеното боядисване Дружество „Б“ ще издаде фактура за услуга към българското дружество-продавач (Дружество „А“). Българското дружество-продавач от своя страна ще издаде фактура за продажба на стоката директно към крайния клиент (Дружество „В“) още в началото на транспорта на стоките. След като приключи допълнителната обработка на стоките, същите ще бъдат транспортирани директно от ДЧ2 към клиента в ДЧ3.

Транспортът по сделките изцяло ще бъде организиран от или за сметка на доставчика, или на крайния получател.

Въпроси:

1. Възможно ли е в съответствие с разпоредбите на ЗДДС българското Дружество „А“ да третира продажбата на стоки към Дружество „В“ като вътреобщностната доставка (ВОД) и ако не, възниква ли задължение за българското дружество за ДДС регистрация в ДЧ2?
2. С какви документи трябва да разполага българското дружество, за да документира и обоснове данъчното третиране на сделката във всеки отделен етап?
3. По отношение на фактурата за услуги от Дружество „Б“ към Дружество „А“, попада ли същата в разпоредбите на чл. 21, ал. 2 ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува стоки от немския Amazon.de, които препродава в България във физически магазини. В профила в Amazon.de като получател е посочено българското дружество с неговия ДДС номер, но адресът за доставка е адрес в Германия на транспортна фирма, която ги доставя в България. Транспортната фирма е различна от куриерска услуга на Amazon.de, защото е значително по-евтино. Фактурите, които Amazon.de издава са с начислен немски ДДС 19%. От транспортната фирма се получават фактури за транспорт от Германия до България. Има копия на товарителниците на Amazon.de

Въпроси:

Тези сделки считат ли се за ВОП?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество има стока под митнически надзор. Плаща ДДС и мита (ако има такива) при освобождаване на стоката и преместването й в склада му за последващи продажба в страната. Дружеството иска да продаде цялата стока под митнически режим на друго българско дружество, но без да изважда стоката физически от митнически склад. Съгласно митническото законодателство може да премести стоката в друг митнически склад на името на друго юридическо лице без да я обмитява без физически да я тегли от митнически склад. Стоката ще запази режима "Под митнически контрол" и дружеството не плаща ДДС върху тази стока.

Въпроси:

1. Следва ли дружеството да начисли в българска фактура ДДС 20% за продажба на тази стока под митнически контрол? Тази стока няма да напусне митнически склад физически, а само ще се премести в друг митнически склад на купувача.
2. Какво е нормативно основание за неначисляване на ДДС, ако е така?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Китайска фирма, изпраща стоките си в склад на българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Тук тя се складира, опакова и предава на куриер за доставка (извършва се fulfilment и логистична услуга). Китайската фирма предоставя документ за бизнес регистрация на българската фирма и твърди, че трябва да им се издаде фактура без ДДС, доколкото такава била практиката им с други европейски фирми.

Въпрос:

Има ли начин българска фирмата да направи проверка на номера, който се предоставя, за да е сигурна, че китайската фирма е данъчно задължено лице на територията на Китай?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество извършва освободени услуги чрез ИЗИ пей на основание на чл. 46, т. 1, ал. 3 от ЗДДС.

Въпрос:

Има ли право на данъчен кредит за извършени от дружеството покупки за материали и активи (тонер, канцеларски материали, компютри, принтери) и при какви условия?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Има ли определен срок относно чл. 163а от ЗДДС - обратното начисляване на ДДС при доставките на зърнени и технически култури? 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружеството „МЕРИ” ЕООД е в процедура по преобразуване по реда на чл. 262 от Търговския закон (ТЗ) чрез вливане в „БЕТИ” ЕООД. Очакваната дата на вписване на вливането в търговския регистър е 15.02.2022 г. „,МЕРИ” ЕООД е регистрирано в ТД на НАП Бургас. „БЕТИ” ЕООД е регистрирано в ТД на НАП Пловдив.

Въпроси:

1. В коя ТД на НАП, в какъв срок и кой следва да подаде годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. за „МЕРИ” ЕООД?
2. В коя ТД на НАП, в какъв срок и кой следва да подаде данъчната декларация за корпоративния данък по чл. 117 ЗКПО за последния данъчен период на преобразуващото се дружество „МЕРИ” ЕООД?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. На дружество е отпуснати банков кредит, който се обезпечава със собствен имот и имот от свързано лице. Банката - кредитор, обаче, всяка година прави пазарна оценка на обезпечението. Имотите са офис сгради, чиято оценка поради пандемията е с движение надолу. Поради това банката иска за 2022 г. допълнително обезпечение, което може да е и на свързано лице. Формулировката на чл. 43, ал. 4, т. 1 от ЗКПО за определяне размера на обезпечението и съответно на коефициента за регулиране на разходите за лихви базиран на „съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от лизингополучателя/кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението“ е статична и не разглежда по-дългосрочни договори и измененията, които могат да настъпят

Въпрос:

Не би ли следвало в този случай съотношението да се разглежда година за година? Възможно е след година - две банката да не се нуждае от това допълнително обезпечение.

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. На многостранна система за търговия (МСТ) е организиран пазар MTF BSE INTERNATIONAL за търговия на чуждестранни финансови инструменти (акции и борсово търгувани фондове), издадени от едни от най-известните и ликвидни компании в света. Съществува ли данъчно задължение за физическите лица, които извършват сделки за покупко-продажба на чуждестранни акции и борсово търгувани фондове, сключени на пазар MTF BSE INTERNATIONAL, имайки предвид, че тези инструменти са допуснати до търговия на регулирани пазари в друга държава - членка?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Родители са дарили апартамент на непълнолетното си дете, но единият от тях си е запазил правото на ползване върху ½ идеална част от имота. Същият апартамент се отгадава под наем на физическо лице, при което целият наем се получава от ползвателя.

При така учреденото вещно право на ползване върху ½ част от жилищния имот, кой е данъчно задължен за дохода от наем на апартамент и как същият следва да бъде деклариран?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. При сключена застраховка за допълнително доброволно здравно осигуряване, начисления от застрахователя за сметка на застрахованото лице данък върху застрахователните премии следва ли да се включва в сумата, която може да се ползва като данъчно облекчение по реда на чл. 19 от ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт