Лично потребление

Въпроси-отговори

ЗДДС. Въпрос. Счетоводна кантора сключва договор с клиент, който често пътува в чужбина. В договора, се предвижда заплащане на определена сума от 550 евро като депозит (гарант, обезпечение) или аванс, с който се гарантират месечните такси, получавани за счетоводните услуги. Тази сума в последното тримесечие на годината ще бъде приспадната от таксите за счетоводно обслужване. Въпросите са :

1. Кое ще е по удачно - тази сума да е, като аванс или депозит?

2. Ако е депозит клиентът ще може ли да ползва право на данъчен кредит за ДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно лихва по договор за цесия

ЗДДС. Въпрос. Фирма „А“ е дала паричен заем на фирма „Б“. Фирма „А“ решава с договор за цесия да продаде на физическото лице „У“ вземанията си по договора за паричен заем от фирма „Б“ на стойност, равна на непогасената към датата на договора за цесия главница. Физическото лице „У“ е свързано лице с фирма „А“. Плащането по договора за цесия е договорено да бъде разсрочено на 30 равни месечни вноски, като е договорена и лихва върху неплатената част. Въпросите са:

- Какъв характер ще има за фирма „А“ плащаната от физическото лице „У“ лихва върху неизплатената от него сума по договора за цесия, обезщетителен или възнаградителен?
- Трябва ли да намерят отражение в дневник продажби от СД по ЗДДС на фирма „А“, получаваните приходи от лихви?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно необщностни стоки, все още невъведени за свободно обращение в ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува стоки от САЩ с условия на доставка „DDP exluding VAT“, за което получава фактура от американския доставчик. Стоките тръгват от митнически склад в Белгия, като във фактурата е записан белгийски ДДС номер, а в ЧМР е записано „Транзит“.

Белгийското дружество е платило дължимите мита в Белгия. Във фактурата е записано да се има предвид, че в нашата Интрастат декларация, трябва да се посочи поток пристигания от Белгия.

Имаме ли задължения да се регистрираме в митница, за да се плати ДДС, или за нас това е ВОП?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно доставка на услуги по складиране

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма с ДДС регистрация в България има сключено устно споразумение (няма писмен договор) за транспорт на контейнери за превоз на токсични отпадъци с немска фирма с немския ДДС номер. Превозът, който извършва немската фирма е по маршрут Дания - Германия. Контейнерите се превозваха многократно, като в някои междинни моменти се е налагало да престоят в Германия и съответно немската фирма ни фактурираше "съхранение/складиране" без да начислява ДДС с основание "транспорт, който се отнася до превоза в ЕС, освободен от ДДС".

От няколко месеца контейнерите вече не се транспортират между Германия и Дания и няма да се транспортират и за в бъдеще. Получих фактури от немската фирма с предмет "съхранение" за няколко месеца, без начислен ДДС и пак с основание "транспорт, който се отнася до превоза в ЕС, освободен от ДДС".

Как се определя място на изпълнение на тази доставка? Дали е по-правилно да я третирам като доставка по чл. 21, ал. 4 от ЗДДС или като съпътстваща доставка към транспорт по чл. 23, ал. 4 от ППЗДДС? И съответно трябва ли да издавам протоколи по чл. 117 от ЗДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно фактуриране на друг туроператор частта му при международен превоз на пътници

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма туроператор, регистрирана по ЗДДС, получава услуга за международен транспорт на пътници от лицензирана транспортна фирма. Основанието за не начисляване на ДДС е чл. 29 от ЗДДС. Част от тази услуга предоставя на друг туроператор, също българска фирма, регистрирана по ЗДДС.

Възможно ли е да се ползва чл. 29 или чл. 36 от глава трета от ЗДДС, или трябва да се приложи общият ред за облагане?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Консултантска услуга по повод придобиване на дял чрез апорт

ЗДДС. Въпрос. Дружество е сключило договор за консултантски услуги с предмет на договора проучване на възможностите за придобиване на собственост върху поземлен имот, да събере и предостави информация относно възможностите за включване на недвижимия имот чрез апортна вноска на правото на собственост в капитала на самостоятелно търговско дружество.

Би ли могло при фактуриране на консултантската услуга да се позовем на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и да третираме сделката като освободена доставка?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно уредяване право на строеж

ЗДДС. Въпрос. Собственици на УПИ учредяват право на строеж в полза на търговско дружество, нерегистирано по ЗДДС. Собствениците на имота са две физически лица и едно юридическо лице, нерегистрирано по ЗДДС. Физическите лица ще бъдат обезщетени с по 167 кв. м., а юридическото лице с 290 кв. м., от общо 2012 кв. м. разгърната площ. Самото УПИ е с площ 575 кв. м. Данъчната оценка на правото на строеж е 442640 лв.Учредяването на правото на строеж се прави на заверен идеен проект, а не на разрешение на строеж.

Въпросите са:

- Трябва ли да правим експертна оценка (пазарна оценка) на правото на строеж или пазарна оценка на това, което ще построим или можем да използваме данъчната оценка на правото на строеж за определяне на данъчната основа при издаването на фактурите?

- Юридическото лице, което ни учредява право на строеж, трябва ли да ни издаде фактура? То не е регистрирано по ЗДДС и с издаването на фактурата, ще се регистрира ли по чл. 96 от ЗДДС, поради това че сделкато е по чл. 130 от ЗДДС, а не по чл. 45, ал. 2 от ЗДДС?

- Към дата на учредяване правото на строеж и издаването на НА, ние трябва да издадем фактури към собствениците на това УПИ. Как трябва да определим данъчната основа - това което ние получаваме или на частта, което ще прехвърлим на всеки, като разгърната площ? Кое ще е данъчната основа оценката на УПИ или разгърнатата площ на всеки от собствениците? Трябва ли да се прави експертна оценка на това УПИ?

- След като издадем фактурите към собствениците на УПИ, дружеството ще достигне оборота за регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Кога трябва да начислим ДДС по тези аванси? Към датата на регистрацията ни по ЗДДС или към датата на завършен груб строеж и издаден акт 14?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на строителна услуга срещу учредено право на строеж

ЗДДС. Въпрос. Строителна фирма, регистрирана по ЗДДС, ще започне строителство на жилищна сграда с обезщетение. В договора е записано, че се учредява отстъпено право на строеж на жилищна сграда върху поземлен имот, като учредителите ще запазят за себе си 25% от РЗП на жилищните обекти в сградата, а за останалата част до 100% ще учредят право на строеж на строителната фирма, срещу което строителната фирма се задължава да им построи три апартамента с гаражи. Сградата ще се строи 24 месеца.

Въпросите са :

Ако разрешителното за строеж бъде издадено преди нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, то:

а) Кога ще възникне данъчното събитие на бартера и кога данъкът ще стане изискуем ?

б) Как ще се определи данъчната основа при издаването на фактурата за авансовото плащане?

в) При издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж (Акт образец 16) как се определя данъчната основа на окончателната фактура.

Ако разрешителното за строеж бъде издадено след нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, то:

а) Кога ще възникне данъчното събитие на бартера и кога данъкът ще стане изискуем ?

б) Как ще се определи данъчната основа при издаването на фактурата за авансовото плащане?

3. При продажба на апартаменти от завършената жилищна кооперация към данъчната основа трябва ли да прибавяме нотариалните такси и данъците по прехвърляне на имотите/ според сега действащия ЗДДС/.

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно продажба на апортиран имот

ЗДДС. Въпрос. Дружество „А“ е построило сграда с акт 16 от 2009 г. През 2015 г. същата сграда е предоставена като апорт в дружество „Б“. През 2016 г. дружество „Б“ решава да я продаде.

Трябва ли да се начисли ДДС във фирма „Б“?
Трябва ли фирма „А“ да направи корекция на данъчен кредит?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Право на ДК за гориво при превоз на стоки с лек автомобил

ЗДДС. Въпрос. Фирма по продажба на кафе има леки автомобили, които се ползват за превозване на стока (кафе) до клиенти в цялата България. Оформят се пътни листа.

Дали можем да ползваме ДДС по издадени фактури за гориво, при положение, че фирма се занимава с продажба на кафе и превозва стоки сама? Тези разходи не се явяват представителни, а са свързани с дейността.

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Третиране на лихви между дружества - свързани лица

ЗКПО. Въпрос. ЕАД е съдружник в в повече от десет броя ООД. До момента ЕАД или физическото лице, което е изпълнителен директор на ЕАД прехвърля парични средства към посочените ООД винаги под формата на заем. С тях те купуват дълготрайни и краткотрайни активи, плащат заплати на персонала и т.н., като повечето от тях тази година са с отрицателен финансов резултат. През годините е начислявана лихва - минималната възможна, която се дължи върху отпуснатия заем, което поне според мен води до следното - лихвата за съответната година се явява разход за съответното ООД, намалявайки финансовия му резултат, а за ЕАД е приход, с който се увеличава финансовия резултат.

Понеже по някои от заемите вече са минали 3 години, но никой не желае да превежда суми за лихви на ЕАД, задължително ли е да се превеждат реално сумите, така както са начислени счетоводно?

По ЗЗД могат да се отпишат, тъй като е изтекла 3 годишната давност, но понеже са свързани лица, това дали би могло да се приеме, че не е пазарно поведение и да доведе до някоя глоба?

Въпросите са:

Няма ли начин тези средства да се предоставят на ООД под някаква, различна от заем схема? Част от ООД през 2015 г. са със слаба капитализация.
Трябва ли ООД, което не е слабо капитализирано да плати 10% корпоративен данък върху конкретната сума за лихви, която ще бъде отписана поради изтекла давност, тъй като реално то няма да направи този разход. Какво ще е положението при ЕАД в този случай, което е начислявало лихвите като приход и е плащало данък през изминалите три години - следва ли да се запише сумата като загуба, и ще намали ли финансовия резултат?
Трябва ли слабо капитализираните ООД, които няма да платят лихви поради възражение за изтекла давност, също да платят 10% корпоративен данък върху отписаната сума? Какво се случва при ЕАД, което е начислявало лихвите като приход и е плащало данък през изминалите три години?
Проблем ли е да се договори, че лихвата е дължима авансово, още при отпускането на заема, с цел да изтече по-бързо давностния срок от 3 години?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Прилагане на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО при заместване в дълг

ЗКПО. Въпрос. Фирма „А“ има задължения към доставчик „Б“, станали изискуеми през Х0 година. Към момента задълженията не са погасени, но за данъчни цели на петата година счетоводния резултат е увеличен съгласно изискванията на чл. 46 от ЗКПО.

Ако през Х9 година се подпише договор за заместване в дълг между фирма „А“ и фирма „В“ със съгласието на доставчик „Б“, възниква ли основание по чл. 46 ал.3 от ЗКПО за намаляване на счетоводния резултат за Х9 година със сумата на задължението към доставчик „Б“ или въпреки заместването в дълг правоотношението се запазва и чл. 46 ал.3 е приложим при погасяване на задължението към фирма „В“?

По отношение на уреждането на взаимоотношенията между фирма „А“ и фирма „В“, отклонение от данъчно облагане ли е безвъзмездното заместване в дълг?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Брак на оборудване поради пожар

ЗКПО. Въпрос. Предоставихме производствен цех под наем. При възникване на пожар погина част от оборудването, което трябва да бракуваме като неизползваемо. Засега не е ясно дали пожарът е по вина на наемателя. Как следва да процедираме от гледна точка на ЗКПО?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно грешка от минали години при регулиране на слаба капитализация

ЗКПО. Въпрос. През 2012 г. е извършено увеличение на финансови резултат с лихви по заеми. През 2013 и 2014 г. са изпълнени условията за намаляване на финансовият резултат, но не е ползвано намалението по ГДД за 2013 и 2014 г. Може ли да се ползва намалението сега с декларацията за 2015 г.?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно прилагане на чл. 182, ал. 2 от ЗКПО при преработка и реализация на селскостопански продукти

ЗКПО. Въпрос. Нашето предприятие се занимава с производство на печени слънчогледови семки, фъстъци, бадеми и други ядки, препакетиране на ядки и сушени плодове като (бирен фъстък). Предприятието развива своята дейност в община с висока безработица. Спазени са изискванията за липса на задължения към фиска към 2015 г. Част от продукцията се изнася.

Можем ли да се възползваме от преотстъпване на данък за 2015 г.? Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗКПО ни обърква.

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Деклариране възнаграждения на съдружник в Част VI на ГДД по чл. 92 от ЗКПО

ЗКПО. Въпрос. Управител на ООД, който е и съдружник в него, получава възнаграждение по договор за управление и по трудов договор по Кодекса на труда като машинен оператор. Във връзка със изискването за деклариране на взаимоотношения със свързани лица в Част VI на ГДД по чл. 92 от ЗКПО:

Следва ли да декларирам като разходи със свързани лица освен начислените разходи за възнаграждения по договор за управление на управителя, и осигурителните вноски по това възнаграждение?
Следва ли да декларирам като разходи със свързани лица и начислените разходи за заплати и осигурителни вноски по трудовия договор на този управител?
Следва ли да декларирам като разходи със свързани лица изплатен доход на съдружник, осчетоводен като скрито разпределение на печалбата?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно стопанска дейност на ЮЛНЦ

ЗКПО. Въпрос. Училищно настоятелство, регистрирано като ЮЛНЦ, отдава под наем земеделска земя, приходите от която дарява на училището. Приходи от стопанска дейност ли са получените наеми? Ако са приходи от стопанска дейност, даренията към училището признати ли са данъчно при формиране на облагаемата печалба по ЗКПО?

Много несправедливо ни се струва да се обложат всички приходи с 10% и останалото да дарим на училището, такава ли е волята на законодателя?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно третиране на наем като социален разход

ЗКПО. Въпрос. Сдружение с нестопанска цел - спортен клуб наема жилища за свои състезателки. Дружеството няма сключени трудови договори със състезателите, защото не са на професионално ниво, а самите те са учащи и се обучават да играят волейбол. Би ли трябвало върху разхода за наем да се начислява данък върху разходите ?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно новия начин на третиране на ваучерите за храна

ЗКПО. Въпрос. Фирма предоставя ваучери за храна в размер на 60,00 лв месечно на всички работници и служители, включително лица, наетите по договор за управление и контрол и начислява във фишовете за работна заплата сума за транспорт от местоживеенето до местоработата. Социалните разходи се предоставят и за времето, през което лицата са в платен отпуск, временна нетрудоспособност, майчинство.

Съгласно писмо на НАП № 24-34-90/29. 09. 2014 г.: „Естеството на други видове социални придобивки, например свързани с хранене (столово хранене, купони или ваучери за храна) или с транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предполага съответният ползвател да се явява на работа, т.е. тези придобивки биха изпълнили своята цел и ако получаването им е съобразено с отработените дни. Същността на тези придобивки предполага ежедневна потребност от тях, но необходимостта те да бъдат осигурявани от работодателя възниква именно когато наетото лице се явява на работа.“

Този текст трябва ли да се тълкува в смисъл, че само разходите за ваучери за храна, изчислени на база отработените дни за съответния месец от съответното лице, назначено във фирмата, са данъчно признати, съгласно чл. 209 от ЗКПО?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Третиране на субсидия, получена от регистриран тютюнопроизводител за реколта 2009 г.

ЗДДФЛ. Въпрос. Регистриран тютюнопроизводител, прилагащ чл. 29 от ЗДДФЛ, получава субсидия през 2015 г. за реколта 2009 г. Трябва ли тази сума да бъде посочена в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно обложена с данък?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Третиране на продажба на имот от наследник

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице - земеделски производител е починало през 2015 г. Негов наследник продава стопанска сграда, придобита като наследство през същата година.

Въпросите са:

Лицето извършило продажбата (наследникът), при деклариране на дохода от продажбата в декларацията си по чл.50 ще посочи ли цена на придобиване или ще обложи изцяло продажната цена?
Ако трябва да посочи цена на придобиване как трябва да се определи и документира?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно замяна на земеделска земя

ЗДДФЛ. Въпрос. Каква е данъчната основа по ЗДДФЛ при замяна на земеделска земя между две физически лица, ако земята е придобита с покупка и ако земята е придобита чрез замяна? Ако са повече парцели, как се определя поредността с цел освобождаване от данък?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно деклариране на скрито разпределение на печалбата в Справката по чл. 73, ал. 1

ЗДДФЛ. Въпрос. Следва ли в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ да се декларира изплатен доход на съдружник, осчетоводен като скрито разпределение на печалбата и ако следва да се декларира, по кой код от справката за вид доход следва да се посочи? В справката липсва код за вид разход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно облагане на български гражданин, пребиваващ извън България повече от 183 дни

ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин с постоянен адрес в България, работи по договор със Световната банка в Грузия (договорът е сключен с централата на Световната банка във Вашингтон, D.C. За 2015 година е в Грузия над 183 дни. Семейството му живее в България.

Доходите на лицето получени от Световната банка са освободени от облагане в цял свят, в съответствие с Учредителния Договор на Световната банка. Лицето не заплаща данък по депозитната и текуща сметка в обслужващата го банка във Вашингтон, D.C – обслужващата банка попълва и изпраща на американските данъчни служби данъчна форма – декларация, която удостоверява, че лицето е служител на Световната банка и в този смисъл е освободено от данъци.

В същото време представителството на Световната банка в България ежегодно изготвя списък, който всяка година се предоставя на Министерство на финансите – за служители на Световната банка, които по силата на присъединителното споразумение на България в Световната Банка са освободени от облагане лица.

В България отдава под наем собствен имот, като това са единствените му доходи с източник България. Наемателите са физически лица и лицето декларира дължимия данък с декларация по чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, като авансово внася дължимия данък за първите три тримесечия и с подаване на ГДД ще определи окончателния размер на дължимия данък. За да не загуби здравноосигурителни права в България, лицето се самоосигурява по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

В качеството си местно или на чуждестранно лице трябва да декларира доходите си от отдаването под наем на имота в България?

В случай, че лицето е местно за България, следва ли да декларира и обложи и получените лихви от разплащателни и депозитни сметки в чуждестранни банки (в САЩ и Грузия) във връзка с чл.38, ал.13 от ЗДДФЛ, при положение, че парите са от освободени от облагане възнаграждения?

Отговор: Доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Относно давност на задължение по ЗДДС

ДОПК. Въпрос. Имам клиент, който се занимава със строителство на сгради. През 2007 г. е имал сключен договор с фирма „Х“ за построяване на офиси. Получено е авансово плащане от юридическото лице и му е издадена фактура. По-късен период физическото лице, което е собственик на фирмата, внася пари на касата на фирмата - строител от свое име и му се издават квитанции от приходни касови ордери. Фактури не се издават и не е начислен ДДС. Лицето не е имало договорни отношения за строителни услуги.

При данъчна ревизия през 2016 година, може ли данъчния орган да начисли ДДС за посочения период?

При разследващи действия от органите на МВР, може ли на фирмата и нейния управител да бъдат наложени санкии за неначисленото ДДС и непризнат приход за внесените суми на касата?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

КСО. Относно осигуряване на самоосигуряващо се лице

КСО. Въпрос. Въпросът ми е свързан със собственик на ЕООД фризьор - без да е в други трудови и извънтрудови правоотношения, няма регистрация като самоосигуряващо се лице на други основания и е единствен работещ в ЕООД.

При описаните обстоятелства, ако се осигурява в ЕООД като полагащ личен труд върху 1000 лв., трябва ли да се осигурява авансово и като самоосигуряващо се лице върху избран месечен осигурителен доход (примерно върху минималния размер от 420 лв.)?

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КТ. Относно работа при друг работодател по време на неплатен отпуск

КТ. Въпрос. Майка, която е в неплатен отпуск (3 години) за отглеждане на малко дете иска да започне работа при друг работодател по трудов договор на 8 часа за 6 месечен изпитателен срок. Възможно ли е това да се случи, при положение че вече има първи трудов договор, който не е прекратен?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Относно кръга на лицата, обявяващи ГФО в ТР

ЗСч. Въпрос. Кои лица, освен управителят могат да подават финансовия отчет в Търговския регистър за обявяване?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ЗСч. Относно изискванията към управителя на счетоводно предприятие

ЗСч. Въпрос. Може ли управителят на счетоводно предприятие да не отговаря на изискванията на чл. 18 от ЗСч за образователна степен и стаж по специалността, при условие, че има назначени физически лица, отговарящи на изискванията на чл. 18 от Закона за счетоводството?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ЗСч. Относно ликвидация на сграда и строеж на нова

ЗСч. Въпрос. През 2006 г. фирма закупува имот на обща стойност 140 000 евро или около 273 816 лв., включително земя и сграда в едно. Имотът е заприходен в баланса общо в гр. 20, поради липса на описание в нотариалния акт, оценка или друго основание. Начислявани са амортизации. В края на 2014 г. е разделен по пазарна оценка на магазин, апартамент и земя. Деклариран е в общината, платени са данъци и такси - поотделно за описаните апартамент и магазин.

Взето е решение за събаряне на сградата с цел строеж на нова. Взето е разрешение от Общината за одобрение за събаряне. Заприходеният имот за около 273 816 лв. има начислена амортизация за 87 600 лв.

Въпросът ми е как става отписването на имота и неамортизираната част - дали влиза по сметка за разходи за придобиване на новата сграда, където се трупат всички СМР или се отчита загуба. Срещнах противоречиви мнения.

За новата сграда има разрешение за строеж, Протокол за откриване на строителна площадка и изпълнени СМР, съгласно Акт обр. 19 на стойност 90 000 лв..

Прибавям ли към тези 90 000 лв., неамортизираната част от 186 216 лв., което е доста и как отделям земята, оценена на 50 000 лв. от общата стойност 273 816 лв. като до 2014 г. е начислявана амортизация на цялата стойност на имота, поради липса на оценка, описание или друго, а в началото на 2015 ситуацията се променя?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗСч. Относно последващо оценяване на финансови активи към датата на съставяне на ФО

ЗСч. Въпрос. Българската фирма притежава:

100% от американската фирма като направената инвестиция е 350 000 USD (дъщерна);
50% и влияние върху панамската фирма (пак дъщерна) - инвестиция 5 000 USD.

Въпросите са:

Трябва ли да се прави преоценка на двете валутни позиции 1 и 2 по заключителен курс към 31. 12. 2015?
Как да се отчита курсовата разлика - като приход или резерв в българската фирма? Българската фирма прилага НСС.

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ГПК. Давност на вземания по изпълнителен лист

ГПК. Въпрос. Всички ли вземания по изпълнителен лист имат петгодишна погасителна давност?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ГПК. Относно копие от изпълнително дело от съдебния изпълнител

ГПК. Въпрос. Може ли да се иска копие от изпълнителното дело от съдебния изпълнител?

Отговор: Александра Атанасов, адвокат