За писмото на НАП относно касовите наличности – да подадем ли коригираща декларация?

За писмото на НАП относно касовите наличности – да подадем ли коригираща декларация?

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Актуално към 17. 09. 2017 г.

В края на август на Интернет страницата на НАП бе оповестено за започнали проверки на фирми с големи парични наличности по каса. По данни на НАП наличности над 1 млн. лева са декларирали 1289 фирми.

Проверките на фирми декларирали касови наличности по няколко милиона лева вече започнаха ефективно.

Едновременно с това на 15. 09. 2017 г. редица фирми с касови наличности над 100 000 лв. (а в отделни случаи и с по-малки) получиха на електронната си поща писмо от НАП, което е обявено и като покана по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от страна на приходната администрация за подаване на коригираща годишна декларация в 14-дневен срок от получаването на съобщението, т. е.

до 29 09. 2017 г., ако сте потвърдили получаването на 15. 09. 2017 г., но

ако сте потвърдили получаването по-късно, крайният срок би могъл да бъде и през октомври.

(Виж как се брои срокът.)

Възможността за подаване на коригираща декларация по реда на чл. 103, ал. 2 от ДОПК, инициирана от приходната администрация, не следва да се бърка с въведената за първи път възможност за подаване на коригираща декларация по реда на чл. 75, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по желание на самото данъчно задължено лице. Нововъведена в началото на 2017 г. в ЗКПО възможност за подаване на коригираща годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО еднократно в срок до 30 септември на 2017 г. е с цел да се коригира грешка, допусната през 2016 г., влияеща на:

данъчният финансов резултат за 2016 г. и

данъчното задължение за корпоративния данък за 2016 г.

Очевидно е, че натрупаната през годините липсваща парична наличност в касата няма отношение към данъчния финансов резултат за корпоративния данък и данъчното задължение за корпоративния данък за 2016 г.

Затова обърнете внимание, че в случай, че сте потвърдили получаването на писмото от НАП на електронната си поща на 15. 09. 2017 г., срокът за подаване на визираната в него коригираща годишна декларация, не е до края на месец септември, а е с един ден по – рано - 29. 09. 2017 г. И затова, ако вземете решение да подавате такава коригираща декларация – не го изпускайте.

И така – за каква коригираща годишна декларация става въпрос в писмото?

Първо - В писмото ясно е посочено, кой би следвало да подаде такава коригираща годишна декларация.

Посочено е, че такава коригираща декларация има основание да се подаде, при две условия:

към настоящия момент (на получаване на писмото) посочената във финансовия отчет като касова наличност сума не е реално налична и

липсват доказателства за разходване на паричните средства или други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса.

Писмото се получи и от лица, при които обявената във финансовия отчет касова наличност към 31. 12. 2016 г.:

е налице или

е изразходвана изцяло или частично от началото на година до момента, но разходването й е във връзка с дейността и е документално обосновано с първични счетоводни документи.

Тези лица не следва да подават коригираща декларация. Те няма какво да коригират. При възможна последваща проверка не биха понесли никакви санкции.

Второ - В писмото ясно е посочено точно каква корекция се очаква - коригиране на данните в годишната данъчна декларация, свързани с пропуснато деклариране на скрито разпределение на печалбата по смисъла на т. 5, б. “а“ от § 1 на ДР на ЗКПО.

Дефиницията на скрито разпределение на печалбата е свързана с изтичане на ресурси на дружеството без връзка с дейността му,

в полза на съдружници/собственици/акционери и

свързани с тях лица по смисъла на т. 3 от § 1 на ДОПК.

Предполага се, че в редица случаи значителните касови наличности отдавна не са налице, а са усвоени през годините за лични нужди на посочените по-горе лица, т.е. трансформирали са се в скрито разпределение на печалбата.

Скритото разпределение на печалбата обаче е обект на сериозна санкция - имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата, т.е. 20 на сто от липсващата каса (чл. 267, ал. 1 от ЗКПО).

Тази санкция не се прилага само, ако в годината на извършване на скрито разпределение на печалбата, сумата е декларирана – има се предвид за лицата облагани с корпоративен данък сумата да се посочи в Част VІІ – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010) за съответната година (чл. 267, ал. 2 от ЗКПО, в сила от 01. 01. 2014 г.).

С писмото се приканват данъчнозадължените лица да направят именно това деклариране – сумата на лисващата каса да се посочив Част VІІ – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за годината, в която касата е усвоена.

Трето - В писмото ясно е посочено какъв е благоприятният ефект за данъчно задължените лица, които подадат такава коригираща декларация. Деклариране на липсващите касови наличности като скрито разпределение на печалбата за предходни годинив Част VІІ – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010) ще освободи лицата от потенциална бъдеща санкция от 20 на сто върху размера на липсващите каси при бъдещи контролни действия.

Четвърто - В писмото ясно е посочено какви съпътстващи данъчни задължения обаче ще възникнат за лицата, които подадат такава коригираща декларация.

Скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент (т. 5, б. „в“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и т. 4, б. „в“ от § 1 на ДР на ЗКПО.

Третирането на доходите от дивидент за данъчни цели е регламентирано в:

чл. 194 от ЗКПО - ако става въпрос за разпределение в полза на юридически лица.

Необходимо е да се обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 194 от ЗКПО, ако става въпрос за скрито разпределение в полза на юридически лица, то:

- данък дивидент в полза на местни юридически лица – търговски дружества не се дължи, но скритото разпределение би следвало да се отчете кореспондиращо като приход на дружеството, в полза на което е разпределението, който съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗКПО би следвало да се третира като обичаен приход на съответното дружество за данъчни цели и едва ли е удачно да се твърди, че става въпрос за скрито разпределение в полза на местно юридическо лице с цел да не се дължи данък дивидент.

- данък върху дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата (в размер 5 на сто) обаче задължително се дължи, когато сумата е усвоена от чуждестранно юридическо лице, включително и ако лицето е местно за данъчни цели на страна от ЕС или ЕИП (чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО).

чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако става въпрос за разпределение в полза на физически лица, без значение дали са местни или чуждестранни (от ЕС и ЕИП или извън ЕС и ЕИП), включително и когато става въпрос за разпределение в полза на ЕТ - винаги се дължи данък дивидент от 5 на сто. Считаме, че при липсващи касови наличности на практика най-често става въпрос за суми, усвоени от физически лица - даже собственик или съдружник на дружество „Х“ със значителна касова наличност да е юридическо лице - дружество „У“, то скрито разпределение в дружество „Х“ може да е налице и ако липсващите суми са усвоени от физически лица (местни или чуждестранни), притежаващи дружество „У“, доколкото те са свързани лица по смисъла на т. 3 от § 1 на ДР на ДОПК със съдружника в дружество „Х“ със значителната касова наличност

И така доколкото при липсващи каси на практика най-често става въпрос за суми усвоени от физически лица (местни или чуждестранни) – собственици/ съдружници/акционери или свързани с тях лица - върху тези суми винаги се дължи данък дивидент в размер 5 на сто по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. При липсваща каса от 100 000 лв. - това са 5 000 лв., при 200 000 лв. – 10 000 лв. и т.н.

Това са основните постановки в писмото.

Или накратко – с писмото си НАП предлага да решите веднъж завинаги проблема си с липсващите каси в следващите две седмици след получаването му на електронната си поща,

като ги декларирате в указания срок като скрито разпределение на печалбата в коригираща годишна данъчна декларация за годината, когато това разпределение се е случило и

ги обложите 5 на сто данък дивидент.

Последното изречение в писмото е, че ако имате липсваща каса, но не подадете коригираща декларация в предвидения двуседмичен срок, ще бъдете обект на своевременни контролни действия.

Какви страхове предизвика това писмо?

Страховете на данъчнозадължените лица да декларират в указания срок като скрито разпределение на печалбата лисващите каси, е че посочената в него доста приемливата цена на декларирането (само 5 на сто върху липсващите суми) може да се окаже много по-висока.

Най – голямото опасение е свързано с възможност за санкции за нарушение на разпоредбите на Закона за ограничава на плащанията в брой (ЗОПБ).

В писмото на НАП се посочва изразът „касови наличности в значителен размер“. Не се уточнява размерът, но очевидно това е размер, надвишаващ многократно ограничителния праг за плащане в брой по ЗОПБ.

Възможно ли е, ако декларирате, че е било налице скрито разпределения на печалбата, органите по приходите да Ви наложат санкцията предвидена в чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за юридическите лица - 50 на сто от общия размер на направеното плащане?

Първо) Считаме, че органите по приходите трябва да докажат изпълнителното деяние, при което е допуснато нарушението.

А когато е налице скрито разпределение на печалбата не може да се направи изводът кога и при кои плащания направени към собственици/съдружници/акционери или свързани с тях лица е нарушен прагът в чл. 3 от ЗОПБ.

За разлика от разпределянето на „истинския“ дивидент по реда предвиден в Търговския закон, който изисква изрично писмено решение за разпределяне на неразпределена печалба под форма на дивидент, при скрито разпределение на печалбата, независимо, че също се приема за форма на дивидент за данъчни цели, доколкото става въпрос за текущо усвояване на суми за лични нужди от собственици/съдружници/акционери и/или свързани с тях лица липсва изискване за изрично писмено решение за разпределяне на дивидент.

Достатъчен е разходен касов ордер, доказващ теглене на суми от съответното лице за лични нужди или документ за предоставен служебен аванс с неясно предназначение, който никога не е върнат. Такова теглене на суми от касата може да стана регулярно през годините от съответните лица – от собственика на ЕООД, жена му, децата му и т.н., другия съдружник и т.н. - т. е. скритото разпределение на печалбата предполага възможността за регулярно теглене от касата на неголеми суми и то от по-широк кръг лица, отколкото са само съдружниците /собствениците и акционерите. За разлика от дивидентът, разпределян по реда на ТЗ, то не се ограничава само до тях - включва и свързани с тях лица.

Имайки предвид, че скритото разпределение не предполага автоматично теглена на значителни суми, ако дори изобщо липсват разходни касови документи не може да се направи изводът кога и при кои плащания направени към собственици/съдружници/акционери или свързани с тях лица е нарушен прагът в чл. 3 от ЗОПБ.

Второ) При съставянето на актовете за нарушение органите по приходите трябва да спазват и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съгласно които не се съставя акт за нарушение, ако не е съставен такъв в 3-месечен срок от установяване на нарушителя или две години от извършване на нарушението (доколкото, считаме, че този закон е свързан с подпомагане прилагане на данъчното законодателство и единствените указания за неговото прилагане се изготвиха от МФ на основание на Закона за Националната агенция за приходите). Ако нарушението е извършено през лятото на 2015 г., то двегодишният срок за съставяне на акт за нарушение на разпоредба на ЗОПБ съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл. Така, че ако се подаде коригираща годишна декларация за деклариране на скрито разпределение на печалбата за 2015 г. - ще е погасена възможността на органите по приходите за налагане на санкция по реда на ЗОПБ.

Считаме, че ЗОПБ принадлежи към нормативните актове, посочени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, и именно в тази връзка сочим давностните срокове посочени в чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Но ако се приеме, че ЗОПБ е нормативен акт от групата на тези по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, то тогава давностните срокове са - 6 месеца, считано от датата на откриване на нарушителя и 5 години от извършване на нарушението. В тази връзка прилагаме и решение № 2156 от 29. 12. 2016 г. по а.н.д. № 6927/2016 г. на Районен съд - гр. Пловдив, в мотивите на което, само в един ред съдът е посочил, че при разглеждането на жалбата ще прилага сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Няма аргументи защо прилага срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и е възможно това да е изключение в съдебната практика, но все пак е добре да се отчете и такава възможност - за прилагане на по-дългия давностен срок.

При нарушаването на данъчните закони (ЗКПО и ЗДДФЛ) определено се прилага давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно:

- 3 месеца от откриване на нарушителя или

- две години от извършване на нарушението.

Друго опасение е свързано със санкции, регламентирани в ЗКПО и ЗДДФЛ, във връзка с несвоевременното деклариране, удържане и внасяне на дължимия дивидент.

Известно е, че тази специфична форма на дивидент се декларира в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) в края на месеца следващ тримесечието, в което е извършено начисляването(в случая усвояване на касовите наличности) на сумите, под форма на скрито разпределение на печалбата):

- на ред 2, кол. 3 - ако става въпрос за разпределение в полза на физически лица (което ще е най – честият и достоверен случай при липсващите каси) и

- на ред 5, кол. 3 - ако става въпрос за разпределение в полза на юридически лица.

В същия срок следва да се внесе и дължимият данък от 5 на сто.

Санкциите, предвидени в ЗКПО и ЗДДФЛ, които се налага, ако описаната по-горе процедура не се спази са:

за неподаванена декларацията в срок се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. (чл. 261, ал. 1 от ЗКПО);

за неудържане на дължим данък от платеца на дохода, когато има задължение за това, ако става въпрос за скрито разпределение в полза на физическо лице, се налага имуществена санкция в размер до 1000 лв. (чл. 81, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Ако обаче сумите са усвоени и съответно данъкът е следвало да се декларира и внесе през лятото на 2015 или предходна година, считаме, че давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за налагане на санкцията са изтекли.

Задължителна санкция обаче винаги би била законната лихва за невнасяне в срок на дължимия данък върху дивидента, чийто размер ще зависи от годината, за която е подадена коригиращата декларация. С лихвения калкулатор на НАП може да прецените колко би бил конкретният размер на лихвеното плащане, ако например, обявите скритото си разпределение за случило се през 2015 или 2014 г. (Разбира се тази лихва няма да бъде призната като разход за данъчни цели (чл. 26, т. 6 от ЗКПО).

Доколкото Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава на тримесечие не е съвсем ясно от кога ще се брои закъснението за внасяне на данъка върху дивидента. Например, ако с коригираща годишна декларация за 2014 г. се декларира скрито разпределение за 2014 г. е спорно кога е трябвало да се декларира данъкът. Разбира се, най-благоприятно е да се приеме, че разпределението е станало последното тримесечие на 2014 г. и лихвата за закъснение да се начислява от 01. 02. 2015 г.

И още когато тава въпрос за доход под формата на скрито разпределение на печалбата, то този доходи се декларира като обичайния дивидент и в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ (чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ). ( В актуалния образец това е Част ІІІ – код 814 ( виж т. 2 от Указанията към Справката). За непълни данни в цитираната справка се налага имуществена санкция в размер до 250 лв. на недекларирано лице (чл. 82 от ЗДДФЛ). Тук също важи давносният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН от две години.

И накрая при подаване на коригираща декларация трябва да се вземе предвид и отговорността по чл. 19 от ДОПК, която възниква, ако дружеството има неизплатени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и същевременно са извършени плащания представляващи скрито разпределение на печалбата.

Какви са възможните варианти, които обмислят фирмите, ако при липсващи каси не приемете поканата на приходните органи за подаване на коригираща декларация по чл. 103, ал. 2 от ДОПК за се извърши деклариране на скрито разпределение в указаните в писмото срокове?

Първи вариант - отлагане на декларирането на липсващата каса като скрито разпределение в годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г.

Това означава, че заявявате на НАП, че касата посочена на 31.12. 2016 г. е съществувала реално, но през 2017 г. е усвоена изцяло от собственици/съдружници/акционери или свързани с тях лица. В този случай скритото разпределение следва да се декларира в годишната декларация за 2017 г., т.е. до 31. 03. 2018 г.

Какво е възможно да спечелите с подобно решение за отлагане на декларирането на скрито разпределение спрямо декларирането му сега с коригираща декларация по реда на чл. 103, ал. 2 от ДОПК?

Бихте си спестили:

начислена законова лихва за невнесен в срок данък дивидент и

евентуално имуществените санкция по:

- чл. 261, ал. 1 от ЗКПО (от 500 до 3000 лв.) и

- ако става въпрос за скрито разпределение в полза на физическо лице (което масовият случай) и по чл. 81 от ЗДДФЛ (до 1000 лв.) и чл. 82 от ЗДДФЛ (до 250 лв. на непосочено лице в Справката по чл. 73),

които бих могли да бъдат наложени, ако касата е формирана последните две години и не би могло да се приеме, че нейното усвояване е станало преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Едва ли обаче в масовия случай касите са формирани последните две години. Те се трупаха и трупаха през годините. Така, че ако коригиращата декларация за минали години се подаде за годината/годините, в които касите са реално усвоени – очевидно периодът ще е преди две години и посочените по-горе имуществени санкции ще отпаднат поради давност. Така, че този аргумент според нас не е съществен.

Относно елиминирането на законовата лихва върху недекларирания в срок данък дивидент върху скритото разпределение следва да се има предвид, че Декларацията по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО е тримесечна – подава се до края на месеца следващ тримесечието на начисляване на сумите, в случая усвояване на сумите с характер на скрито разпределение. Така, че за да няма лихва сумите следва да са декларирани с Декларацията по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО за останалите последни две тримесечия на 2017 г. – до 31.10. 2017 г. и 31. 01 2018 г. и съответно внесени в същия срок.

За да обоснове обаче защо са декларирани точно тези данъчни задължения за съответното тримесечие би следвало да се очаква да разполагате с документи през двете тримесечия за усвоени суми в размер, съответстващ на декларирания данък всяко тримесечие.

Както вече е посочено по-горе, ако става въпрос за деклариране на скрито разпределение на печалбата е достатъчно да се разполага с разходни касови ордери, доказващ теглене на суми от собственика/съдружника/акционера на ЕООД/ООД/АД, жена му, децата му и т.н., другия съдружник и т.н., т.е. скритото разпределение на печалбата предполага възможност за регулярно теглене на неголеми суми и то от по-широк кръг лица отколкото са само съдружниците /собствениците и акционерите, тъй като включва и свързаните с тях лица, като тук задължително следва да е спазено ограничението до 10 000 лв. на отделно плащане по ЗОПБ.

Разбира се, фирми, които имат декларирана неразпределена печалба от минали години, могат да се опитат да редуцират деклариране на скритото разпределение на печалбата или изобщо да го избегнат (ако сумата в касата е равна или по-малко от неразпределената печалба), като вземат решение за неколкократно разпределяне на дивидент по реда предвиден в Търговския закон през 2017 г., като се съобразят с ограниченията за плащане в брой при всяко разпределение спрямо отделния съдружник/собственик/акционер. (Виж по въпроса материала: „Разпределяне на дивидент в ООД /ЕООД в полза на физически лица – възможност за узаконяване на личното потребление»

В този случай обаче трябва да сте подготвени, че възможността да разполагате със следващите три месеца до края на годината, за да решите проблемите си, не Ви е гарантирана. Може до изтичане на годината да станете обект на проверка, тъй като както е посочено в края на писмото на НАП - ако не подадете коригираща декларация в предвидения двуседмичен срок, може да бъдете обект на своевременни контролни действия.

Втори вариант - не декларирате никакви разпределения на сумите като скрито разпределение или дивидент по реда на ТЗ и съответно не внасяте данък дивидент - нито сега, нито за 2017 г., като считате, че или проверката ще Ви се размине или ако все пак станете обект на такава, ще се справите - ще оформяте раздавани служебни аванси или ще раздавате заеми на физически лица, вкл. и персонала си, ще търсите парични наличности назаем за момента на инвентаризиране на касата (имайте предвид, обаче, че приходните органи могат да заснемат/опишат купюрите и при повторна проверка да засекат различията) и т. н. - т.е. ще правите това, което се прави в момента от фирмите, проверявани ефективно от НАП.

Възможно е обаче да не се справите с доказателствената част – и тогава вече липсващите каси в края на краищата пак ще се третират като скрито разпределение, но вече „гарнирано“ с негативната последица от имуществена санкция от 20 на сто върху размера на липсващата каса.

Нещо повече - може приходните органи да успеят да докажат, че в случая става въпроса за недекларирани трудови възнаграждения на персонала (не е тайна, че в немалко случаи липсващите каси се дължат и на това обстоятелство) - например, персоналът официално се облага и осигурява на заплата 500 - 600 лв. но реалното възнаграждение е 1000-1200 лв., върху което трябва да се доначисли данък по реда на ЗДДФЛ, а също така и задължителни осигуровки за ДОО, ДЗПО и НЗОК. Тази санкция вече е доста сериозна. При наличие на немалък брой персонал, назначен на минимално възнаграждение и значителна липсваща касова наличност, равна приблизително на разликата между официалното възнаграждение и обичайното за съответния вид дейност, би могло да се очаква, че приходните органи ще тръгнат да изясняват и третират характера на липсата в друга посока. (Виж Решение на ВАС № 8357 от 27. 07. 2006 г.по адм. дело № 11245/2005 г.,I отд. То се е отнася за оформяне на липсваща касова наличност като раздадени заеми на персонала. НАП определя върху посочените суми данък върху доходи от трудови правоотношения (данък по чл. 38 от ЗОДФЛ отм., доколкото става въпрос за 2003 г.), (Делото е по повод ревизия само за данъчни задължения, но се посочва, че лицето следва да носи и отговорност като осигурител.)

И още, не пропускайте, че ако в предприятието има лице на длъжност “касиер“ – то е материално-отговорно лице за липсващата каса.

Като заключение:

По форумите се изказва твърдение, че писмото, подканващо към подаване на коригираща декларация с признаване на наличие на липсваща каса и внасяне на данък дивидент върху сумата на липсващите каси е породено от обстоятелството, че:

на държавата й трябват пари и че

капацитетът на приходната администрация за проверки и ревизии е ограничен.

Да, сигурно това твърдение е вярно.

Но с писмото, отправено към фирмите с липсващи каси се търси едно приемливо решение на проблема с липсващите каси и за двете страни - редуциране на контролните действия от страна на приходните органи срещу заплащане на данък от 5 на сто върху тях с лихва за закъснение за декларирането му от данъкоплатците.

Нека всеки да реши:

дали ще продължи да играе на котка и мишка с приходните органи, състезавайки се в изобретателност и губейки време в създаване на фиктивни документи или

ще приеме предложението на НАП за „частична данъчна амнистия“ и ще реши веднъж завинаги проблема с натрупаните в годините липсващите каси (въпреки известните рискове от отделни санкции, което крие това решение), като занапред вече на чисто ще започне регулярно да декларира:

- разпределяне на дивидент по реда на ТЗ или

- извършено скрито разпределение на печалбата,

внасяйки си дължимия данък дивидент от 5 на сто върху усвоените за лични нужди суми и преустановявайки порочната практика с деклариране на липсващи каси.

(Виж в тази връзка материала: „Разпределяне на дивидент в ООД /ЕООД в полза на физически лица – възможност за узаконяване на личното потребление».

Абонирайте се за цялата 2018 г. и получете:

12 електронни броя за 2018 година.
Електронен архив с търсачка за периода 2010 – 2017 г.
5 видео семинара за промените в законодателството и годишното приключване.