КТ. Относно провеждането и заплащането на студентските стажове

КТ. Въпрос. Във връзка с провеждането и заплащането на студентските стажове възниквата следните въпроси:

1. Каква е практиката относно провеждане на студентски стажове?

2. Трябва ли задължително да бъдат платени? Възможно ли е студентските стажове в частния сектор да са неплатени?

3. Кои са нормативните актове, уреждащи тези правоотношения, освен Кодекса на труда?

4. Има ли директиви в Европейския съюз в тази насока?

5. Съществува ли различия в практиката относно провеждането на студентските стажове за България и за Европейския съюз (по-конкретно за Австрия)?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.11.2024 г.

За да се даде отговор на поставените въпроси, следва да се държи сметка за вида на стажа:

дали той е организиран от учебното заведение като част от учебната програма по съответната професия или специалност,
или той е доброволен, организиран самостоятелно от самия студент.

По отношение на първия вид студентски стажове, които се организират от учебното заведение, се прилага Постановление № 103 на Министерския съвет от 3 юни 1991 г. за практическото обучение на студентите от висшите учебни заведения и полувисшите институти (ПМС №103/1991 г.).

Тук е необходимо да бъде отбелязано, че през 1997 г. беше прието Постановление № 16 от 27 януари 1997 г. на Министерския съвет за преобразуване на полувисши институти в колежи в структурата на висши училища. Поради това съгласно действащото законодателство полувисши училища вече няма, като те са преобразувани в колежи към висшите учебни заведения.

По силата на чл. 1 и 2 ПМС № 103/1991 г. практическото обучение на студентите се организира и провежда самостоятелно от висшите и полувисшите учебни заведения съобразно учебните планове на изучаваната специалност, в:

собствени производствени, опитни, експериментални и други поделения и звена или
стопански, други организации, държавни органи и учреждения в страната и в чужбина при условия и по ред, определен в договор, сключен от висшето учебно заведение или полувисшия институт.

По отношение на заплащането, по силата на чл. 6 от него практическото обучение на студентите се провежда:

чрез сключване на срочни трудови договори за работа и заплащане на трудово възнаграждение или
чрез назначаване като стажанти без заплащане.

Самото ПМС № 103/1991 г. обаче не урежда за кои стажанти се сключва трудов договор, съответно стажът е платен, и за кои не.

Тъй като то делегира организацията на стажовете на съответните учебни заведения, те следва да се провеждат:

при условията за съответния стаж, установени от съответното учебното заведение, и
при спазване на евентуални нормативни актове, уреждащи условията за неговото провеждане.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в специални нормативни актове се уреждат специфични правила за стажовете, включително относно заплащането, необходими за придобиване на правоспособност за определени професии и специалности, които следва да бъдат спазвани. Такива са например:

по силата на чл. 5 Наредба № 1 от 1 февруари 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по чл. 297, ал. 2, т. 2 от Закона за съдебната власт предвижда друго;
по силата на чл. 15, ал. 3 Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година;
и т.н.

Също така следва да бъде отбелязана и разпоредбата на чл. 95а Закона за висшето образование (ЗВО), която урежда възможност със средства от държавния бюджет да се осигурява напълно или частично заплащането на разходите за обучение на студенти, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен на висше образование за определени регулирани професии и специалности, при които обикновено се наблюдава значителен недостиг на специалисти.

Условие за това е студените да имат сключен договор с работодател за осигуряване на стаж на студента по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване. Страна по договора е и ректорът на висшето училище, в което се обучава студентът.

Такъв договор може да се сключва само с работодател, който е заявил необходимост от работници или служители с придобита образователно-квалификационна степен на висше образование и е включен в списък, приет от Министерския съвет (вж. Решение за утвърждаване на списък на работодателите, които имат право да сключват договори по реда на чл. 95а, ал. 1 от закона за висшето образование през учебната 2023/2024 година).

По силата на чл. 95а, ал. 3 ЗВО с договора се определят задължително:

формите, мястото и времетраенето на стажа по време на обучението;
възнаграждението и начинът за определянето му;
условията за прекратяване;
срокът, през който работникът или служителят следва да работи при работодателя след успешното завършване на обучението.

Условията и редът за сключване, изменение и прекратяване на договорите за осигуряване на стаж са уредени в Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател.

Допълнителна информация за условията за провеждане на стажове, които са част от формалното образование и обучение по дадена професия или специалност, може да бъде предоставена от министъра на образованието и науката, който дава указания за прилагането на Закона за висшето образование и ПМС № 103/1991 г.

Ако стажът е доброволен, т.е. не е част от учебната програма по съответната специалност, а студентът търси самостоятелно възможности да проведе такъв, условията за неговото провеждане, включително това дали да е платен или не, следва да бъдат уредени посредством сключването на стажантски договор между доставчика на стажа и студента.

Този договор е ненаименован, т.е. законът не го урежда изрично, но няма пречка да бъде сключен на основание разпоредбата на чл. 8 Закона за задълженията и договорите, в която е уредена свободата на договаряне.

Дали да се заплаща или не възнаграждение също е въпрос, който следва да бъде уговорен между страните.

Договорът обаче следва да съдържа ясно описание на елементите на стажуване, т.е. да е ясно:

че целта на стажантския договор е провеждането на практически стаж за придобиване на практически знания и умения по дадена професия или специалност, по която студентът се обучава, и
че той не служи за прикриване на предоставянето на работна сила, т.е. на трудов договор, което може да доведе до прилагането на разпоредбата на чл. 405а Кодекса на труда (КТ) и обявяването на съществуване на трудово правоотношение от инспекцията по труда и съответно до санкциониране на работодателя[1].

За да се избегне такава неблагоприятна последица е препоръчително от съдържанието на стажантския договор да се избягва уговарянето на елементи, които са характерни за трудовото правоотношение и могат да доведат до заключение за наличие на такова, като например:

работно време,
почивки,
отпуски,
определена длъжност или характер на работа,
определяне на страните като работник и служител и работодател
и т.н.

Тъй като обаче стажантският договор не е уреден изрично в закона, винаги съществува риск от прилагане на разпоредбата на чл. 405а КТ при евентуална проверка от инспекцията по труда. Затова по-сигурният вариант е да се сключи трудов договор, особено когато самият стаж ще включва не само наблюдение на работните процеси при доставчика на стажа, но извършването на определена практическа работа, която би могла да бъде квалифицирана като предоставяне на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ.

Когато студентският стаж се провежда в държавната администрация е необходимо да се спазят и условията и редът за неговото провеждане, предвидени в Наредбата за студентските стажове в държавната администрация. По силата на чл. 3, ал. 4 от нея по време на стажа студентите не получават възнаграждение и времето не се зачита за трудов и осигурителен стаж.

Само за пълнота (тъй като е извън поставените въпроси за студентските стажове) е необходимо да се отбележи, че през 2014 г. в разпоредбите на чл. 233а-233в КТ беше уреден трудовият договор за стажуване. С него се цели да се подпомогне натрупването на практически професионален опит по придобита професия или специалност от млади работници и служители. Той обаче се сключва с лице, което вече е завършило своето образование, т.е. е придобило професия или специалност и поради това е неприложим за студентските стажове.

Отношенията между работодателя и работника и служителя (стажант) се уреждат с трудовия договор.

По силата на чл. 233б, ал. 1 КТ той се сключва с лице:

на възраст до 29 години;
завършило средно или висше училище и

без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност.

Тъй като договорът за стажуване е трудов, в него следва да е уговорено и възнаграждение за периода на стажуването[2].

В Кодекса на труда е уреден и трудов договор за обучение по чл. 230 КТ, по силата на който работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои, т.е. той съчетава придобиването както на теоретични, така и практически знания и умения.

В закона са уредени две форми на този договор:

за обучение в процеса на работа и
за обучение в процеса на работа в дуална форма по смисъла на чл. 5, ал. 4 Закона за професионалното образование и обучение.

Първият вид договор е насочен по-скоро към обучението на лица, които нямат качеството на студенти. Това е така, тъй като работниците и служителите по този договор се обучават от работодателя, докато студентите – във висши учебни заведения. Също така обикновено такъв договор се сключва за не особено квалифицирани работи, като той поражда и допълнителни задължения за страните след завършване на обучението (удостоверяване на резултатите от него, приемане на работника и служителя на работа за определен период), поради което според нас е неприложим за студентски стажове.

Вторият договор – за обучение в дуална форма, се прилага за учениците от професионалните училища и гимназии, поради което е също е неподходящ за студентски стажове[3].

Накрая, що се отнася до европейското законодателство за момента в него липсва правна уредба на стажовете, а въпросът се урежда от незадължителен акт – Препоръка на Съвета от 10 март 2014 година относно рамка за качество на стажовете.

За преодоляване на тази празнота на 20 март 2024 г. Европейската комисия представи пакет за подобряване на условията на труд на стажантите, включително тяхното заплащане, приобщаване и качеството на стажовете, който се състои от две предложения:

Една от основните промени, които се предлагат с предложената препоръка в сравнение с тази от 2014 г. е стажантите да са справедливо заплатени по време на стажа.

Към настоящия момент и по двете предложения се провеждат преговори в подготвителните органи в Съвета, като предстои започване на преговори по директивата и в Европейския парламент с оглед на тяхното окончателно приемане.

Липсата на общоевропейска хармонизираща законодателна рамка за стажовете към момента води като последица и до тяхното уреждане на национално равнище, поради което законодателството на държавите членки в областта се различава значително.

[1] По въпроса за прикриване на трудово правоотношение с граждански договор вж. Илиев, М. Отговорност на работодателя при допускане на работа на работник или служител без трудов договор, публ. в бр. 7 от месец юни 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.11.2024 г.).

[2] Повече за договора за стажуване вж. Илиев, М. Видове трудови договори (Част VI - трудови договори за обучение и стажуване), публ. в бр. 18 от месец май 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.11.2024 г.), т. 3.

[3] За договорите за обучение вж. пак там, т. 2.