Промените в режима за издаване на разрешениe за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Промените в режима за издаване на разрешениe за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 30.01.2023 г.

На 19 януари 2023 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗИД на ЗТМТМ), обнародван в „Държавен вестник“, брой 8 от 25.01.2023 г. (извънреден), с който бяха направени промени и в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Със ЗИД на ЗТМТМ се правят и промени в:

Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и
Закона за българските документи за самоличност (вж. §6 и 7 ЗИД на ЗТМТМ),

които няма да бъдат предмет на настоящото изложение.

Промените в ЗЗО ще бъдат представени отделно в бр. 15 от 15 февруари 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“.

От окончателния вариант на ЗИД на ЗТМТМ отпаднаха предложенията на вносителите на Законопроекта за промени в Закона за насърчаване на заетостта, с които да се създаде опростена процедура за наемане на висококвалифицирани чужденци от т. нар. „признати работодатели“, които следваше да се регистрират в Агенцията по заетостта.

С направените изменения в ЗТМТМ и ЗЧРБ се внасят някои съществени промени в:

условията за издаване на и
извършване на

трудова дейност с разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

Според мотивите към Законопроекта, целта на промените е

„…да бъде създадена ясна и прозрачна система за прием (бел. а. на висококвалифицирани чужденци), която да осигури възможност за по-ефективно привличане на таланти…“, което
„… ще популяризира България като дестинация за трудова миграция и ще спомогне за преодоляване на широко разпространения недостиг на висококвалифицирани работници в почти всички сектори на икономиката“.

Въпреки че не е посочено изрично в ЗИД на ЗТМТМ, с направените промени в националното законодателство се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (Директива (ЕС) 2021/1883), преди срока за нейното транспониране - 18 ноември 2023 г. (чл. 31, пар. 1 Директива (ЕС) 2021/1883).

Това е втората съществена промяна, която се прави в рамките на две години по отношение на разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, след въведената през 2021 г. единна процедура за неговото издаване[1].

По-долу в изложението ще бъдат представени последователно само промените в ЗТМТМ и ЗЧРБ.

1. Промени в ЗТМТМ

В тази точка ще бъдат разгледани основните промени в ЗТМТМ, като на места с оглед пълнота и завършеност на изложението ще бъдат обсъдени и промените в ЗЧРБ, които са пряко свързани с разглежданите промени в разпоредбите в ЗТМТМ.

1. Първо, променят се условията за издаването на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

В тази връзка е необходимо да се припомни, че за издаването на посоченото разрешение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗТМТМ изисква да се изпълнени три основни условия, по отношение на които се правят промени, а именно:

работникът или служителят да притежава висше образование;
брутната работна заплата, посочена в трудовия договор, да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България и
срокът на трудовия договор да не е по-кратък от 12 месеца.

По отношение на първото условие, до преди промените посоченото разрешение се издаваше, само ако работникът - гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност, изразяваща се в придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.

В съответствие с чл. 2, т. 2, 7, 8 и 9 Директива (ЕС) 2021/1883:

се правят промени в определението на „Висококвалифицирана заетост“ (§1, т. 1 ДР на ЗТМТМ) и

се създават три нови определения:

- „Висока професионална квалификация“ (§1, т. 34 ДР на ЗТМТМ),

- „Висока степен на професионални умения“ (§1, т. 35 ДР на ЗТМТМ) и

- „Професионален опит“ (§1, т. 36 ДР на ЗТМТМ).

С тази промяна се разширява обхватът на лицата, които се считат за упражняващи висококвалифицирана заетост, съответно лицата, за които може да бъде издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“, като към лицата с придобито висше образование се добавят и лицата с образование, което е сравнимо с придобито висше образование.

В тази връзка промените в чл. 17, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗТМТМ се добавя изискване годините на обучение да са „академични“, като със създаването на нови б. „б“ и „в“ в посочената разпоредба се създава възможност разрешение да бъде издадено, освен на лица, които имат документ за висше образование с посочената продължителност от 3 години, още и на:

б) лица, които заемат длъжности, включени в списък, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика и

- притежават знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво,

- сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или

в) на лица, които заемат длъжности извън този списък и които

- притежават знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган,

за поне 5 години професионален опит на равнище,

- сравнимо с придобито висше образование, и

- които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор.

По силата Приложение I към чл. 2, т. 9 Директива (ЕС) 2021/1883 длъжностите, за които министърът на труда и социалната политика се очаква да издаде заповед в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 1, б. „б“ ЗТМТМ би следвало да обхващат най-малкото:

ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии, които
са придобили най-малко три години съответен професионален опит в период на седем години преди подаването на заявление за синя карта на ЕС, принадлежащи към следните групи по класификацията ISCO-08:

- 133 Ръководители в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии;

- 25 Специалисти по информационни и комуникационни технологии.

По отношение на второто условие, с промяна в разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗТМТМ се прави уточнението, че брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни последно публикувани от Националния статистически институт (НСИ) за период от 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

По този начин се внася яснота по отношение на източника на данните, който следва да бъде официален, а именно публикуваните от НСИ.

По отношение на третото условие, с промяна в чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗТМТМ се променя минималният срок на трудовия договор, който трябва да е не по-кратък от 6 месеца (а не както преди промените – 12 месеца).

2. Второ, с промяна на разпоредбата на чл. 20 ЗТМТМ се:

съкращава срокът от 24 на 12 месеца, през който работникът или служителят следва да упражнява висококвалифицираната заетост, за която му е издадено разрешението за пребиваване и работа, само на територията на Република България,

като в допълнение към това се указва, че посоченото ограничение не се прилага за случаите на командироване на работници и служители, притежатели на Синя карта на ЕС.

В тази връзка в изпълнение на изискванията на чл. 20 Директива (ЕС) 2021/1883 с разпоредбата на чл. 33ф ЗЧРБ се урежда възможността за краткосрочна мобилност (командироване) на притежател на Синя карта на ЕС, издадена от една държава члена, в друга.

Новосъздадената разпоредба на чл. 33ф, ал. 1 ЗЧРБ урежда възможността на притежателя на Синя карта на ЕС, издадена от Република България:

да влезе и пребивава в друга държава членка,
за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни

с цел извършване на конкретна служебна работа.

Коя работа се счита за „служебна“ е посочено в новосъздадената §1, т. 22 ДР на ЗЧРБ, съгласно която това е „…временна дейност, пряко свързана със стопанските интереси на работодателя и с професионалните задължения на притежателя на Синя карта на ЕС въз основа на трудовия договор, включително участие във вътрешни или външни бизнес срещи, участие в конференции или семинари, водене на преговори по бизнес сделки, извършване на продажби или маркетингови дейности, проучване на бизнес възможности или участие в и преминаване на обучение“.

Видно от посоченото определение, което съответства на определението на „служебна дейност“, предвидено в чл. 2, т. 13 Директива (ЕС) 2021/1883, в него могат да се включват както дейности по предоставяне на услуги, така и дейности, които не включват предоставянето на услуги.

Затова при командироването на този работник или служител трябва да се направи преценка за приложимия режим на командироване.

Когато командироването е в рамките на предоставянето на услуги, следва да се спазят изискванията на:

чл. 121а във връзка с чл. 215, ал. 2 Кодекса на труда (КТ) и
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги.

Когато командироването не обхваща предоставянето на услуги (като участие в бизнес срещи, конференции, семинари и т.н), командироването следва да се извърши при спазване на изискванията на:

чл. 121 във връзка с чл. 215, ал. 1 КТ и
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина [2].

В разпоредбата на чл. 33ф, ал. 2 ЗЧРБ е уредено аналогично право на притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава членка:

да влезе и да пребивава на територията на България
с цел извършване на конкретна служебна дейност за срок до 90 дни в рамките на 180 дни.

В тези случаи по силата на новата ал. 4 в чл. 8 ЗЧРБ, ако разрешението тип „Синя карта на ЕС“ е издадено от държава - членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, не се изисква чужденецът да има виза за влизане в страната.

По аргумент за противното, ако чужденецът влиза в България с разрешение от държава членка, извън Шенген, следва да си извади виза.

Ако извършването на служебната дейност е планирано за или надвиши 90 дни в рамките на 180 дни, притежателят на Синя карта на ЕС следва на общо основание да подаде заявление за издаване на Синя карта на ЕС в България, ако:

от издаването на картата му от първата държава членка са изминали най-малко 12 месеца, или
ако не подаде такова заявление, незабавно да преустанови трудовата си дейност на територията на страната.

3. Трето, променят се условията, при които притежателят на Сина карта на ЕС, издадена в България, може да смени своя работодател, в зависимост от това дали смяната се прави:

през или
след

изтичане на 12-месечения (а не както преди промените 24-) месечния срок, предвиден в чл. 20, ал. 1 ЗТМТМ, през който работникът и служителят следва да извършва дейност само в България.

По силата на чл. 33н, ал. 2 ЗЧРБ промяната на работодателя и в двата случая се прави при условията на чл. 33к ЗЧРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 33к, ал. 26 ЗЧРБ при смяна на работодател през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, новият работодател или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за смяна на работодател на хартиен носител или по електронен път (след създаване на технически условия за това) в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като към заявлението се прилагат документите по чл. 33к, ал. 5, т. 6 – 8 ЗЧРБ, а именно:

декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд - при първоначално подаване на заявление;
заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;
документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации.

Агенция по заетостта предоставя становище в 7-дневен срок от подаване на заявлението, на основата на което директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ в срок до 30 дни от подаване на заявлението.

Когато промяната на работодателя се прави след изтичане на 12-месечния срок, съгласно новата ал. 27 в чл. 33к ЗЧРБ новият работодател следва да подаде само уведомление по образец на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия до дирекция „Миграция“.

4. Четвърто, в изпълнение на изискванията на чл. 3, пар. 2 Директива (ЕС) 2021/1883 с промяна на разпоредбата на чл. 23 ЗТМТМ значително се разширява кръгът на лицата, за които не се издава разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

2. Промени в ЗЧРБ

Промените в ЗЧРБ са насочени основно към облекчаване на процедурата за кандидатстване за разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

И тук промените са в няколко направления:

1. Първо, с допълнение в разпоредбата на чл. 33к, ал. 1 и създаването на нова т. 2 ЗЧРБ към лицата, на които може да бъде издадено разглежданото разрешение за пребиваване и работа, когато отговарят на условията за това, към притежателите на виза и разрешение за продължително пребиваване (т. 1 на същата разпоредба), се добавят и лицата, на които е предоставена международна закрила в Република България или държава - членка на Европейския съюз, по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

2. Второ, с промяна на разпоредбата на чл. 33к, ал. 2 ЗЧРБ се увеличава срокът, за който се издава разрешението от 4 на 5 години, като в допълнение се урежда и минимален срок на разрешението от не по-малко от 24 месеца.

Така след промените разрешението се издава за срок:

най-малко 24 месеца и
не повече от 5 години.

Когато обаче срокът на трудовия договор е по-кратък от 24 месеца, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца.

Така например,

ако срокът на трудовия договор е за 18 месеца, разрешението ще бъде издадено за 21 месеца, но
ако срокът на договора е 22 месеца, разрешението ще бъде издадено само за максималния срок от 24 месеца, а не за 25.

3. Трето, с промяна в разпоредбата на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ отпада изискването, когато заявлението за издаване на разрешение е подадено от чужденеца, то да бъде подписано и от работодателя.

С промяна в същата разпоредба се предвижда изрично, че чужденецът може да подаде заявление за издаване на разрешение независимо от адреса му на пребиваване към момента на подаване на заявлението.

Едва при подаване на документите за издаване на картовия документ, т.е.

след като вече има положително становище, че за чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост и
съгласно изискванията на чл. 33к, ал. 14 ЗЧРБ той се яви лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи,

следва да посочи постоянния си адрес, който да бъде вписан в документа по чл. 33к, ал. 18 ЗЧРБ, който се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.

4. Четвърто, с промяна в разпоредбата на чл. 33к, ал. 4 се урежда възможност при подаване на заявлението по електронен път съпътстващите го документи също да бъдат подадени в електронен формат.

5. Пето, съкращават се някои от сроковете за обработване и произнасяне по заявлението, с което се цели съкращаване на процедурата.

Намалява се срокът от 14 на 10 дни, в който Дирекция „Миграция“ следва да изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта и Държавна агенция „Национална сигурност“ заявленията за издаване на разрешение заедно с приложените към тях документи, както и сроковете, в които тези две Агенции в рамките на своята компетентност следва да дадат становища по подадените заявления (чл. 33к, ал. 8 и 9 ЗЧРБ).

В тази връзка се въвежда и презумпция за редовност на документите, ако Агенцията по заетостта не уведоми в срок до 10 дни дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя (чл. 33к, ал. 10 ЗЧРБ).

Съкращава се и срокът, от едни месец на 15 дни, с който може да бъде удължен срокът за произнасяне по заявлението при наличие на правна и фактическа сложност (чл. 33к, ал. 17 ЗЧРБ).

6. Шесто, облекчават се и някои от процедурните изисквания.

В тази връзка отпада изискването при явяването на чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да представи документ за задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на страната, за периода на пребиваване (чл. 33к, ал. 14 ЗЧРБ).

Това обаче не отменя изискването за притежаване на такава застраховка, която следва да бъде представена като част от документите към заявлението за издаване на разрешението (чл. 33к, ал. 5, т. 9 ЗЧРБ).

7. Седмо, урежда се срок, до който чужденец с издадено разрешение от друга държава може да започне работа в България в случаите на т.нар. „дългосрочна мобилност“.

В изпълнение на изискванията на чл. 21, пар. 3, ал. 2 Директива (ЕС) 2021/1883 по силата на променената разпоредба на чл. 33л, ал. 4 ЗЧРБ такова лице има право да започне работа в Република България:

в срок не по-късно от 30 дни след датата на подаване на заявлението за издаване на Сина карта на ЕС в страната, освен ако
директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице откаже издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

В тази връзка с промяна в чл. 33л, ал. 1 ЗЧРБ се намалява и срокът от 18 на 12 месеца, през който такъв чужденец следва да е пребивавал законно на територията на държавата членка, която му е издала разрешението Синя карта на ЕС, преди да може заедно с членовете на семейството да се прехвърли в България за целите на висококвалифицираната трудова заетост.

И в тези случаи по силата на новата ал. 4 в чл. 8 ЗЧРБ, ако първоначалното разрешение тип „Синя карта на ЕС“ е издадено от държава - членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, не се изисква чужденецът да има виза за влизане в страната.

По аргумент за противното, ако чужденецът влиза в България с разрешение от държава членка, извън Шенген, следва да си извади виза.

8. Осмо, променят се и условията, при които лице, притежаващо Синя карта на ЕС, издадена в България, може да търси работа в страната, ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, като се разграничават две хипотези, в зависимост от това дали правоотношението му е прекратено:

през първите 24 месеца на заетостта или
след това.

По силата на изменената разпоредба на чл. 33н, ал. 3, изр. 1 ЗЧРБ, когато остане без работа през първите 24 месеца на висококвалифицирана заетост, притежателят на „Синя карта на ЕС“ има право в рамките на 3 месеца да търси и да започне работа, след регистрация в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовото му правоотношение.

С посочените промени изрично се предоставя и възможност на такова лице да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

По силата на чл. 33н, ал. 3, изр. 2 ЗЧРБ, когато прекратяването на трудовото правоотношение настъпи след изтичане на първите 24 месеца на висококвалифицирана заетост, притежателят на Синя карта на ЕС има право в рамките на 6 месеца да търси и започне работа, след регистрация в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовото му правоотношение. И в този случай той може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

9. Девето, с новата разпоредба на чл. 33у ЗЧРБ се урежда изрично правото на притежателя на Синя карта на ЕС да изпълнява трудовите си задължения в режим на работа от разстояние, ако това е уговорено в:

трудовия договор или
в допълнително споразумение към него

при условията и по реда, определени с Кодекса на труда.

Условията за извършване на работа от разстояние са определени в чл. 107з – 107п КТ[3].

Когато през време на трудовото правоотношение страните по него с допълнително споразумение уговорят преминаване към работа от разстояние:

работодателят или упълномощено от него лице следва да уведоми незабавно дирекция „Миграция“, като
ако е уговорено работникът или служителят да изпълнява работата си в друго населено място, различно от посоченото в разрешението за пребиваване, работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът следва да промени адресната регистрация на чужденеца при условия и по ред, определени със Закона за гражданската регистрация (чл. 33у, ал. 2 и 3 ЗЧРБ).

Накрая, в изпълнение на изискванията на чл. 8 Директива (ЕС) 2021/1883 с допълнение в чл. 40, ал. 1 и създаването на нови т. 14 – 22 се допълват основанията, при които може да бъде отнето разрешението тип „Синя карта на ЕС“.

Посочените промени в ЗТМТМ и ЗЧРБ предстои да бъдат отразени и в правилниците за прилагане на тези закони.

Още по темата за достъпа до пазара на труда на граждани на трети държави може да прочетете на страниците на е-сп. „Данъци ТИТА“ в:

[1] За въвеждането на единната процедура вж. Илиев, М. Промените в режима за издаване на разрешения за пребиваване и работа, въведени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, публ. в бр. 150 от месец април 2021 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 30.01.2023 г.), т. 3; Илиев, М. Преглед на промените в режима за издаване на отделните видове разрешения за пребиваване и работа, въведени с последните изменения и допълнения на ППЗТМТМ и на ППЗЧРБ, публ. в бр. 156 от месец юли 2021 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 30.01.2023 г.), т. 1.

[2] За разграничението на двата режима на командироване по чл. 121 и чл. 121а КТ вж. Илиев, М. Коментар на промените в режима на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, въведени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.), публ. в бр. 85 от месец януари 2017 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 30 януари 2023 г.).

[3] За трудовия договор за работа от разстояние вж. Илиев, М. ІV. Видове трудови договори (Част II - трудов договор за надомна работа и работа от разстояние), публ. в бр. 14 от 15 януари 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 30.01.2023 г.).